България излезе от списъка на най-застрашените от фалит държави

България излезе от списъка на най-застрашените от фалит държави

България излезе от списъка на най-застрашените от фалит държави

България не присъства в актуалната класация на електронното издание Business Insider на страните, които са най-застрашени от банкрут. Вероятността е изчислена на базата на математическа формула на финансовия конгломерат Citi. В подреждането влизат 44 страни от цял свят. Очаквано Гърция е първенец. В каласация от юни месец на същото издание България беше класирана на 20 място сред 21 страни, застрашени от фалит. По-долу може да се запознаете с целия списък на държавите, застрашени от фалит. Те са подредени по процентово изражение на пазарната вероятност да банкрутират.

1. Гърция - 16,13%23. Литва - 0,55%
2. Еквадор - 11,11%24. Доминиканска Република - 0,55%
3. Венецуела - 10,93%25. Салвадор - 0,48%
4. Пакистан - 7,92%26. Индонезия - 0,34%
5. Ирландия - 5,66%27. Колумбия - 0,28%
6. Исландия - 4,53%28. Русия - 0,24%
7. Украйна - 4,10%29. Мароко - 0,23%
8. Аржентина - 3,90%30. Турция - 0,22%
9. Ямайка - 2,84%31. Уругвай - 0,21%
10. Виетнам - 2,80%32. Перу - 0,16%
11. Португалия - 2,73%33. Гватемала - 0,16%
12. Ливан - 2,41%34. Панама - 0,14%
13. Македония - 2,15%35. Филипини - 0,13%
14. Шри Ланка - 1,45%36. Бразилия - 0,13%
15. Румъния - 1,20%37. Китай - 0,11%
16. Казахстан - 0,97%38. Мексико - 0,10%
17. Йордания - 0,88%39. Полша - 0,08%
18. Коста Рика - 0,79%40. Израел - 0,07%
19. Индия - 0,72%41. Словения - 0,06%
20. Малайзия - 0,66%42. Южна Африка - 0,06%
21. Унгария - 0,61%43. Словакия - 0,03%
22. Испания - 0,60%44. Люксембург - 0,01%

Призракът на Буенос Айрес

Националният банкрут, не е само някаква теоретична конструкция. При плашещите размери, които добива гръцката криза мнозина анализатори обърнаха поглед назад, припомняйки си една сходна ситуация на територията на Латинска Америка. За Аржентина, която обяви мораториум върху изплащане на дълга си през декември 2001 г., това беше началото на един кошмар, пише The Times.  

Страната опита горчивата хапка на фалита и нейното положение стана известно като „най-скъпият банкрут“ в историята. След десетгодишен период на криза през 2001 г. Аржентина напълно изгуби доверието на инвеститорите. Хората, опасявайки се от най-лошото, започнаха да изтеглят големи суми пари от банките, обръщайки своите песос в долари. Признаците на задаващия се национален банкрут бяха в изобилие. Банкерите в уругвайската столица Монтевидео ги познават добре. В края на 2001 г., те бяха първите, които виждаха предстоящата катастрофа в Аржентина. Хората пътува от Буенос Айрес до Монтевидео, с куфари, пълни с американски долари. Те стояха на опашки пред банките в града, внасяйки съдържанието на техните куфари в сметки и сейфове. 
След като аржентински бизнесмени прехвърлиха своите долари в чужбина, започна втората фаза на срива.

Аржентинското правителство замрази всички банкови сметки и ограничи тегленето на пари от банките до 198 евро седмично. Малките инвеститори, оставили парите си в банките, бяха най-тежко засегнати. Десетки хиляди отчаяни граждани щурмуваха банковите организации, много от тях прекараха нощи наред в спане пред банкоматите. След като потреблението спадна с 60%, млади мъже започнаха да плячкосват супермаркетите. През декември 2001 г. 40 000 души се събраха на Пласа де Майо в предната част на президентския дворец. Там те удряха с тенджери и тигани заедно ден и нощ, докато президентът Фернандо де ла Руа избяга с хеликоптер. Образът на бягащия президент още се помни в колективната памет на аржентинците.

Той бележи най-тежката финансова криза от последните 100 години насам. Десетки хиляди собственици на малък бизнес, които са натрупали дълг подадоха заявление за банкрут. Безработицата нарасна бързо до 25 на сто. Петима президенти преминаха през Casa Rosada (президентския дворец на Аржентина) в период на две седмици, докато Нестор Кирхнер, провинциален управител дотогава, пое президентския пост през 2003 година. Кирхнер информира международните кредитори на страната, че Аржентина не би могъл да изплати $ 145 млрд. (€ 115 млрд.) външен дълг.

Три години по-рано, през 1998 г. руснаците също бяха изправени пред тежка финансова криза, хиперинфлация и девалвиране на рублата. Страната пострада от косвено от азиатската криза по това време. Освен това влияние оказа и политическата криза, след като руският президент Борис Елцин разпусна цялото правителство, начело с премиера Виктор Черномирдин. Германия е фалирала два пъти в по-новата си история - през 1923 г. и втори път след 1945 г. Страната е достигала този финален етап два пъти в резултат на война или крещящо лошо управление.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ