Глобализацията тръгва от... кръстоносците

Историците са в шок: покоряването на Америка от европейците през 1492 било само поредният кръстоносен поход. Това се твърди в нова книга, която прави и по-различен прочит на Първия кръстоносен поход към Светите земи, коментира "Дойче веле".

Книгите, посветени на кръстоносните походи, са доста - с тях спокойно може да бъде постлан пътят от Западна Европа до Ерусалим. Но разказаната от Кай Радемахер история за Първия кръстоносен поход в Светите земи има амбицията за нещо повече - нейният завладяващ репортажен стил представлява увод към една изключително кървава епоха, която и до днес определя отношенията между Ориента и Западния свят.

Кай Радемахер нарича кръстоносците първите конкистадори. Така погледнато, кръстоносната офанзива не е била нито политическа, нито военна катастрофа, както твърдят поколения наред историци. Радемахер прави нов прочит на събитията - според него Първият кръстоносен поход е началото не на провал, а на политически и военен успех без аналог в историята. Разбира се - постигнат с цената на неописуеми човешки страдания.

Настъпление и контранастъпление

Но как авторът стига до този извод при положение, че всъщност мюсюлманите изглежда печелят битката за Светите земи? Те не само спират кръстоносците, но и произлязлата по-късно от селджукските орди Османска империя преминава в контранастъпление - през 1456 г. е превзет Константинопол, последван от Гърция, България, Далмация и части от Унгария. Настъплението е спряно едва към края на 17-ти век пред портите на Виена.

Това обаче не бива да ни заблуждава - и до днес кръстоносните походи си остават шок, дълбока травма за мюсюлманската общност. И най-вече първият от тях. Победите на християните, падането на Ерусалим, зверските кланета на мирното население представляват за мюсюлманите поражение от страна на един по-малоброен, но превъзхождащ ги в културно отношение противник.

Тези събития обаче не съкрушават мюсюлманската цивилизация, а я променят из основи, твърди Радемахер: ако до падането на Ерусалим през 1099 година мюсюлманите са се отнасяли с толерантност и уважение към християните, то след това в отношенията помежду им се настаняват трайно омразата и ненавистта. От този момент нататък мюсюлманите се затварят и не желаят да възприемат нищо повече от страховитите "франки". От гледна точка на "франките" обаче това е началото на изоставането на мюсюлманския свят - според разбиранията на западните общества за прогреса.

Конкистадорите само ги следват

На европейците обаче кръстоносните походи им дават много - чрез тях християнските князе се научават как да изпращат войски на далечни разстояния, да организират транспорта им по море, да ги снабдяват с продоволствие и подкрепления и да разузнават чужди територии. В този смисъл рицарските войски от времето на кръстоносните походи се превръщат във фундамент на модерните европейски армии.

Най-поразителната теза на Кай Радемахер обаче е, че покоряването на Америка от европейците през 1492 г. до голяма степен носи белезите на кръстоносните походи. Водачите отново са европейски благородници, тръгнали да завладяват чужди земи в името на славата и богатството. И те, като кръстоносците, са били придружавани от свещеници и монаси, били са изпълнени с непоколебима вяра и с презрение към всеки "неверник". Има и други прилики: войските на конкистадорите също са били по-малобройни от вражеските, а целите им също са митични - все едно дали крайната спирка се нарича Ерусалим или Елдорадо. По пътя си към тях завоевателите не са знаели що е милост - в единия случай мечовете им са посичали мюсюлмани, в другия - индианското население. Зверските кланета и плячкосванията са отличителна черта и на кръстоносните походи, и на покоряването на Америка. В този смисъл конкистадорите са прототип на по-късните европейски завоеватели, подчинили огромни територии в Северна Америка и Африка, Океания и обширни части от Азия, пише Радемахер.

Накрая той прави още едно откритие - че съвременната глобализация всъщност започва с превземането на Ерусалим на 15 юли 1099 година. Една твърде оспорвана теза, която със сигурност ще породи горещи дискусии сред историците, както прогнозира "Зюддойче Цайтунг".