Изтребител е свалил малайзийския пътнически самолет, твърди руски вестник

Изтребител е свалил малайзийския пътнически самолет, който се разби миналия юли в Източна Украйна. Това заявява местен сепаратист във видеозапис, направен веднага след катастрофата, информира руският електронен в. "Лента".

Ексклузивни кадри, направени от украинските сепаратисти веднага след катастрофата с малайзийския боинг над Донбас, публикува днес - точно година след инцидента, австралийският сайт „Нюз ком”.

На записа се вижда как сепаратистки бойци оглеждат чантите на загиналите, събират личния им багаж и мобилните телефони. Сепаратистки командир, чието име не се посочва, се обажда в щаба и съобщава, че самолетите са били два. После заповядва цивилните да бъдат изведени от мястото на катастрофата и отправя молба да не бъде снимано лицето му. Разпорежда също да се търсят черните кутии - бордовите самописци.

Нюз ком посочва, че на този командир се обаждат множество хора, сред които вероятно и Владимир Антюфеев, тогава първи вицепремиер на т. нар. Донецка народна република, отговарял за сигурността.

Записът продължава 17 минути; австралийският сайт не го публикува изцяло. Става ясно обаче следното: сепаратисткият командир заявява в телефонен разговор с човек на име Руслан, че боингът е свален от изтребител, пише "Лента".

"Те (очевидно щабът - бел. на изданието) казват, че "Сухой" (изтребител) е свалил гражданския самолет, а нашите са свалили изтребителя. Те (украинците - бел. на изданието) са решили да направят тъй, че да изглежда, сякаш ние сме свалили самолета", казва сепаратистът.

"Запитан къде се намира сваленият изтребител, командирът се затруднява да отговори. Освен това споменава, че от самолета са скочили петима парашутисти, и обещава да замине за мястото, където предполагаемо са се приземили", посочва "Лента".

Командирът показва документ за самоличност на една от стюардесите и коментира: "Виждаш ли, това са чужденци, малайзийци". Друг сепаратист се пита кой е отворил въздушен коридор за боинга.

"Отвратително" нарича видеото, разпространено и от издавания в Сидни в. "Дейли телеграф", австралийската външна министърка Джули Бишоп, цитирана от Франс прес. 
Самолетът, летял от Амстердам до столицата на Малайзия, бе свален на 17 юли 2014 г. над Донбас, където се сражаваха тогава украински сили и проруските сепаратисти. Загинаха всички на борда - 298 души, предимно холандци, припомня БТА. Киев и Западът подозират, че сепаратистите са свалили самолета с доставен от Русия зенитно-ракетен комплекс "Бук". Москва отрича и обвинява украинските военни.

Русия се обяви срещу идеята на Малайзия за международен трибунал във връзка с трагедията, а Китай - също постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, разпространи двусмислено изявление и обви случая в дипломатическа мъгла, пише "Независимая газета".
Създаването на трибунал на ООН, който да съди виновниците за катастрофата, би било контрапродуктивно, цитира печатът мнение на руския президент Владимир Путин, изразено вчера в телефонен разговор с холандския премиер Марк Рюте. Малайзийското предложение бе подкрепено от Австралия, Белгия, Холандия и Украйна. Въпросът сега е дали след разговора Путин-Рюте тези пет страни ще търсят начин да издействат създаването на такъв съд, отбелязва руският всекидневник.

Съветът за сигурност на ООН не би приел съответната резолюция, защото Русия има право на вето, но ще е по-добре федерацията да избегне евентуален сблъсък с останалите четири постоянни членки на съвета. В този контекст позицията на Китай добива изключително значение. Наскоро Владимир Путин и китайският президент Си Цзинпин потвърдиха, че Русия и Китай са стратегически партньори и си сътрудничат в международните организации. Дали обаче в този труден момент Пекин ще протегне ръка за помощ на Москва, пита се изданието.

"Както и в много други кризи, Китай полага усилия да не вземе ничия страна", за да не "налива масло в огъня", но "ако бъде поканен за посредник в решаването на кризата, според мен с охота би изиграл тази роля", коментира руският ориенталист Александър Ларин.
В друг материал "Независимая газета" свързва разследването на катастрофата със "старателното съдействие" на Москва за постигане на ядрената сделка между великите сили и Иран.

Какъв интерес има Русия да бъдат вдигнати санкциите от Иран, та иранският петрол да рукне като река към пазара, сваляйки цените до 45 и дори 40 долара за барел? Междувременно обаче холандците приключиха разследването за боинга и по данни на Си Ен Ен, вината ще се хвърли върху сепаратистите. Може би е договорена един вид размяна - Русия ще подпомогне САЩ да придумат Иран, а Щатите обещават да повлияят върху разследващите катастрофата, за да обвинят за всичко "опълченците" в Украйна, без да закачат Русия? Това обяснява и защо данните изтичат тъкмо от Си Ен Ен, пише вестникът.

Размяната може да изглежда неравностойна - някой би казал, че още не се знае кое по-бързо ще види сметката на Русия: засилване на санкциите или петрол по 45 долара. Обитателите на Кремъл обаче може да са имали собствени съображения. За жалост едва ли ще можем да проверим тази хипотеза, добавя "Независимая газета".

През изтеклата година Русия много пъти демонстрира как нейни официални представители реагират на обвинения по повод катастрофата, неповдигнати официално срещу никого, пише  "Ведомости", цитиран от Би Би Си.

Контролирани от държавата руски медии множество пъти публикуваха съмнителни версии и "доказателства", че вината е на украинската армия, оспорени по-късно от експерти, се казва в статията.

"Всичко това налага впечатлението за зле координирани, трескави опити вината да бъде хвърлена върху киевските власти", пише всекидневникът. "Имаше ли Кремъл шансове да реагира инак на катастрофата, да смени политиката си спрямо Украйна и Запада? - пита се "Ведомости".

"За целта обаче трябваше да признае, че носи отговорност за Донбас, а нали Владимир Путин, както казва той самият, не греши и не съжалява за нищо. Ако си бе признал грешките, народът би могъл да го изтълкува неправилно. Ами ако рейтингът на Путин бе паднал до катастрофалните 70 на сто? - иронизира вестникът по повод разпространени данни от проучване, сочещи 89 процента подкрепа за руския президент в страната.