Как британските университети станаха най-скъпите в Европа

През последните години Великобритания отбеляза рекорд в сферата на висшето образование – обучението в университетите и колежите й стана едно от най-скъпите в света и, без съмнение, в Европа. Става въпрос най-вече за държавните вузове в страната, които по традиция влизат в класациите на най-добрите в света. В опит да съкрати разходите си по образователната система, правителството пренесе част от товара върху плещите на студентите и техните родители. В резултат на това английските университети се отдръпнаха от европейския модел за безплатно образование, но не рискуваха и напълно да се доверят на американския.

Златният век на 60-те

Златният век на британското висше образование започна през 60-те години на миналия век, когато властите решиха да помогнат на студентите да покрият разходите си за такси и живот. През онези години всеки студент, постъпил за първи път в университет, можеше да претендира за стипендия, чийто размер зависеше от доходите на родителите му. В резултат на тази стратегия до 1963 г. около 70 на сто от учащите получиха такива помощи от бюджета, а университетското образование изгуби ореола на елитарността с нарастването броя на собствениците на дипломи.

Британските университети и колежи съществуваха в тези комфортни условия около 30 години. Тежките времена за студентите започнаха през 90-те. Първо властите замразиха стипендиите, после постепенно започнаха да ги намаляват, докато накрая, през 1998 г., учещите бяха задължени да плащат образованието си сами – тогава около хиляда паунда (12 хил. евро) за година. Стипендията (която тогава беше 1,7 хил. паунда) бе окончателно отменена, а вместо това на студентите бе предложено да вземат образователни кредити. Да, на материалното им положение все пак се обръщаше внимание и в началото на 2000-те по-малко от половината студенти плащаха, а кредити можеше да се взимат след завършването и започването на работа, носеща не по-малко от 10 хил. паунда годишно.

Шеметното поскъпване

В началото на 21. век правителството на Тони Блеър обеща да не повишава повече таксите за обучение, но много скоро премисли. Стойността на висшето образование скочи тройно до 3000 паунда за година. Така властите се надяваха да компенсират съкращаването на държавното финансиране. Тогава само една трета от бюджета на университетите се финансираше от държавата, докато през 60-те тя плащаше всички разходи на вузовете.

Вижте още: MIT - No. 1 в класация на най-добрите университети

В крайна сметка максималната стойност на образованието скочи от 2006 г. Плащаха студентите, чиито семейства печелеха над 25 хил. паунда годишно. Онези, чиито родителски пари не достигаха, можеше да вземат кредит, за да го изплащат, когато доходите им достигнат 15 хил. годишно. Властите даже обещаха да опрощават всички студентски дългове, ако бившите студенти не успеят да ги погасят до 25 години. Бедните студенти започнаха да учат безплатно и получаваха държавни стипендии от 3000 паунда, както и допълнителни ограничени средства за живот.

В началото на 2000-те години лидерът на консерваторите Иан Дънкан Смит нарече платеното образование „данък за обучението” и обеща да го отмени, щом партията му дойде на власт. Но когато това стана през 2010 г., торите вдигнаха таксите още три пъти – до 9000 паунда. Правителството обеща, че средната цена на висшето образование ще бъде 6000 паунда, а максималната сума ще се изисква само в изключителни случаи. Такива обстоятелства обаче се оказаха у много от вузовете. В резултат на това по-бедните абитуриенти се оказаха принудени да избират специалност не толкова според личните си предпочитания, колкото според положението на семейството си.

Факторът чуждестранни студенти

Дейвид Камерън – главата на консервативното правителство, обясни на британците, че ще плащат повече за образование, за да останат таксите на чуждестранните студенти сравнително ниски (всеки вуз сам решава колко да взима от тях). По думите на премиера преди се е правело обратното – чужденците плащали повече, за да не дават много британците.

Това незадоволително оправдание доведе до това, че студентите излязоха на масови протести, в които взеха участие десетки хиляди. Централата на торите бе нападната, както и автомобилът на принц Чарлз. Преподаватели от големите британски университети също изразиха недоволството си. Те се изплашиха, че образованието ще се превърне в обикновен бизнес.

Аргументите им бяха напълно разбираеми – образованието трябва да бъде не привилегия, а право на всеки. Има обаче и друга гледна точка и тя бе изказана от Поли Тойнби, журналист във в. „Гардиън”. „В един идеален свят образованието, разбира се, трябва да бъде безплатно, но нима в този свят, в който трябва да броим всяка стотинка, можем да принудим семействата, чиито деца никога няма да идат в университет, да плащат данъци за онези, на които е съдено да се родят господари в живота?”

Кой на кого дължи повече?

Разбира се, можем да обвиняваме властите в популизъм, непоследователност и желание да икономисат от важно перо от обществените разходи, но трябва да се признае, че обстоятелствата силно се промениха през последния половин век. Ако през 60-те в британските университети учеха само 400 хиляди души, през 2013 г. броят на студентите е вече 2,3 милиона. Таксата за обучение в днешния й вид трябва да изпълнява онова, което е непосилно за държавата, която днес може да удовлетворява само една трета от нуждите на вузовете.

Вижте още: Германия с най-добри условия за международните студенти

Вечният спор между британските студенти и властите се води и на тема кой на кого дължи повече – държавата на студентите (тъй като получава квалифицирани работници и активни участници в демократичното общество) или студентите на държавата (тъй като висшето образование им позволява да увеличат личните си доходи). Защитавайки платеното образование, властите на страната заявяват (и това се потвърждава от различни проучвания), че дипломата за висше образование дава на собственика си възможност да спечели за целия си живот с 400 хил. паунда (около 483 хил. евро) повече, отколкото хората със средно.

През 2007 г. консултантската компания PricewaterhouseCoopers публикува свое проучване на тази тема. Резултатите от него обаче се оказаха много по-скромни. Средно бакалавърската степен увеличава доходите със 160 хил. паунда (193 хил. евро), а магистърската и по-високите – с допълнителни 70-80 хиляди. При това тези показатели са много различни в зависимост от избраната професия. Ако дипломираните медици могат да добавят към жизнения си доход 340 хил. паунда (410 хил. евро), то хората, изучаващи изкуство, могат да се надяват само на допълнителни 35 хиляди (42 хил. евро). Ако тези данни бъдат взети предвид, става безкрайно несправедливо да се вземат еднакви такси от бъдещите литературоведи и от бъдещите зъболекари например.

Възходът на частните колежи

Като поведе курс към платеното образование, правителството си създаде допълнителен проблем – конкуренцията на частвите вузове, чийто брой започна да нараства стремително. През 2012 г. в частни учебни заведения постъпиха общо 160 хил. души. Това засега е относително малък процент от общата численост на студентите в страната, но тенденцията е очевидна. Частните университети привличат с това, че предлагат двугодишни курсове по по-сбита програма от тази на държавните. Освен това студентите в тях плащат средно по 5000 паунда годишно, а тези в държавните – над 8000. Дипломите от повечето частни колежи и университети, с изключение на Оксфорд и Кеймбридж, безусловно са по-малко престижни, но все пак се признават от държавата.

При това държавата не ограничава квотите на частните вузове, които, с оглед на желаните доходи, се мъчат да привличат колкото се може повече студенти. Стана ясно, че четири от всеки 10 студента в частни британски университети, които подават заявка за кредит, са от бедни европейски държави. В резултат на това в Чинистерството на предприемачеството, което отговаря за кредитите, още през 2013 г. се образува дупка от 80 млн. паунда. В близките години бюджетният дефицит заплашва да достигне няколкостотин милиона. За да оправи ситуацията, министерството спря да изплаща кредити на румънци и българи и се обърна към частните колежи с молба да не набират нови студенти.

Въпреки всички тези фактори, британското висше образование остава едно от най-желаните и най-качествените в света. Надеждите за поевтиняването му засега обаче остават необосновани. Напливът на нови студенти и застоят в британската икономика създадоха нова ситуация в колежите от 21. век, която може да се обобщи с едно изречение - ако искате печеливша диплома, трябва сами да поемете финансовата отговорност за нея. 

Даря Ерьомина за Лента.ру, със съкращения