Какво се случва в Русия?

Има няколко варианта пред страната да намери своето място на геополитическата карта на света, но кой от тях  е правилният, никой не се наема с категоричност да каже, посочва Андрей Милехин, Gallup International за Русия в специално интервю за "Мениджър"

- Господин Милехин, къде е мястото на Русия в новата геополитическа карта на света?

- Това е най-важният проблем, основната задача на Русия в момента – да намери своето място. Единно разбиране за пътя на развитие на Русия, за нейната роля в световен мащаб и по отношение на съседните държави, не съществува. Няма го нито сред интелектуалците, нито сред политическите и бизнес елити, нито сред народа. Вероятно годините след разпадането на Съветския съюз са прекалено кратък срок за формиране на нова обединителна идея. Особено за държава като Русия.

Някои смятат, че подобен идеен вакуум, една такава временна „загуба на съзнание” е лош признак, предвещаващ разпад на държавата, залез на империята. Аз обаче смятам, че това по-скоро прилича на оздравяващ сън след тежка операция. През изминалото столетие кървавата хирургия в Русия беше повече, отколкото във всяка друга страна. Нищо чудно, че съзнанието ни в момента отблъсква всякакви опити за ново идеологическо „лечение”. Ние все още имаме нужда от обезболяващи, за да притъпим усещането и спомените от двете големи световни и една гражданска война, двете революции, разкулачването и терора, глада и дефицита, криминалните оргии, политическите преврати и икономическите „шокови терапии” – те все още са близо, все още ни засягат.

Хората живеят, потребяват, отглеждат семействата си и отказват да се замислят върху някакви мащабни идеи и исторически мисии. Възстановяващите се имат нужда от спокойствие и силна храна. Свръхзадачите могат да почакат.

При това на въпроса „по какъв път трябва да върви Русия?” в редовните ни проучвания, 80% от руснаците отговарят както преди – „по своя път”, тоест не по тези, по които са поели западната и източната цивилизации. Вярно, никой не може да обясни достатъчно смислено какъв точно е този път.

- Кои са опорните точки на руското общество и на руската политика в момента?

- Единствената наистина обща опорна точка на руското общество си остава руският език. Той в момента е не просто средство за комуникация, той съдържа в себе си историята ни, познанията, културата, а също и начина на мислене и възможността за общуване със съседите – заради разпространеността му в региона и по света. Според проведените от нас проучвания, повечето от жителите на съседните държави, страни от бившия СССР, смятат за важно да учат децата си на руски език. И го правят. Така се върнахме в абсолютното начало, в нулевата отправна точка, откъдето започват всички пътища – ние говорим на един език и това никак не е малко.

- Кой е най-големият партньор на Русия в момента и  кои са другите стратегически партньори, на които най-много разчитате?

- Страната ни има няколко варианта на глобална външнополитическа стратегия и от това кой от тях ще избере, ще зависи избора на стратегически партньори.

Русия може да си постави за цел да възстанови статута си на един от стълбовете на Европа, такава, каквато е била тя през 19 век. В този случай, основни партньори на Русия ще бъдат Германия и Франция. Един съюз на тези три страни ще може да осигури по-голяма стабилност на цялата конструкция на Европа в момента, все пак три опорни стълба са по-устойчиви от два.

Руснаците още от времената на Петър Първи са се чувствали по дух много повече европейци, отколкото азиатци. Във времената, описани от Толстой във „Война и мир”, аристократите ни са били повече европейци, отколкото руснаци, и често дори не са можели да говорят на руски. За елитите в Русия Европа до голяма степен си остава цивилизационна родина: център на културата, на светския живот, на водещите идеи и на доброто образование. Поради това равностойното партньорство на Русия и Европа има исторически по-голяма привлекателност за руснаците. За страните от Източна Европа този вариант също би бил изгоден – от периферията на Европа те ще се превърнат в неин център. А Русия от потенциална заплаха ще се преформулира в значим партньор.

Втората възможност е Русия да стане голяма евразийска държава, наследник на велики империи, обединяващи Изтока и Запада – от времената на Чингиз хан до Съветския съюз. Намираме се в центъра на огромна суша и нашите икономически интереси все повече ни тласкат към развитието на диалога със страните от Азия, на първо място с Китай, Индия, Иран, а също така и с югоизточните ни съседи от постсъветското пространство – Казахстан, Узбекистан и други. 

Като трети път Русия може да избере да се опре на етническите или на религиозните си родствени връзки и да стане стратегически партньор на славянските държави и център на православието. Идеята за трети Рим или втора Византия в момента не са особено популярни в страната ни, както са били преди, но този път си остава отворен. Вероятно той не е най-перспективен в политическо и икономическо отношение – всички са наясно, че с роднини доста по-трудно се решават въпроси, свързани с пари, отколкото с останалите хора. Но те са ни най-близки по душа и най-разбираеми. Лично аз никъде другаде не се чувствам така комфортно, както в белоруските села, на гръцките острови, в Белград, в Украйна или в България – братство, една кръв, сходни езици, обща история.

Дори за себе си не мога да отговоря кой от тези пътища е правилен. Искаме и спокойствие, и величие, и братство. Кои интереси на Русия трябва да бъдат решаващи, необходимо ли е Русия отново да се опита да постави начело на външната си политика някакви идеологически, нравствени или религиозни съображения, да поеме поредната велика мисия? Или за първи път в историята си да опита чисто прагматичния подход? Ето резултати от неотдавнашно проучване: зададохме въпрос как руснаците се отнасят към израза „историческата мисия на Русия е да събере народи в единен съюз, който да стане приемник на Руската империя и на СССР”. Отговорите бяха разпределени сравнително равномерно – 60% бяха съгласни с това твърдение, а 40% - не.

-  Колко дълго и ефективно Русия може да използва енергийната си мощ за своите  геостратегически цели? Кои са другите средства, с които Русия може да разширява своето глобално влияние?

- Нито един монопол не може да съществува продължително във времето. В съвременния свят винаги може да се намери алтернатива, това е въпрос само на цена и на време. Русия се стреми да бъде част от Европа, лидер в своя регион. Очевидно е, че наличието на енергийни ресурси само по себе си не решава тези задачи, а шантажирането направо им противоречи. Необходимо е да се намери привлекателна обществена идея и да се осигури достойно равнище на живот на гражданите. Оттук ще произтекат силната икономика и глобалното влияние.

- В състояние ли е Русия да попречи на американската глобална хегемония? И ако да – на каква цена?

- Не смятам, че в момента Русия може да постигне това, а по-важното е, че не бива да си поставя такава задача. Америка в момента изгаря сама себе си – външната агресия винаги е свързана с вътрешни проблеми. Освен това глобалната хегемония вече не е възможна. Китай, Индия, Южна Америка – всички тези региони имат огромен потенциал, който не дава да се спомене за каквато и да било глобална хегемония. ЕС има своите проблеми, но така или иначе той е създаден сравнително неотдавна, и ако преодолее болестите на растежа, ние ще можем да наблюдаваме съвсем ново разпределение на силите. Така че в момента е по-добре за Русия не да мери сили с Америка, а да намери себе си.

---------------------------------------------------------------------------------------

Визитка

Андрей Милехин e президент на холдинг „Ромир”, ексклузивен представител на Gallup International за Русия и ОНД. Ръководител е на Центъра за ситуационни изследвания „Ран”, член е на ръководството на Руската маркетингова асоциация и на Президиума на Социологическата асоциация на Русия, директор – координатор на Gallup International за Източна Европа и ОНД. Автор е на повече от 100 книги, статии и научни разработки по социология и политология.

Венцислав Савов, сп. „Мениджър”