Кого подслушват? И защо?

Покрай скандала с подслушванията стана ясно, че всеки в България може да стане обект на незаконно полицейско любопитство. Потърпевшите са много. Много са и купувачите на подслушаната информация. Защо им е тя всъщност?

Когато избухна скандалът с подслушванията, малцина обърнаха внимание на факта, че освен високопоставени политици (и действаща еврокомисарка дори!), обект на незаконно полицейско любопитство са били също бизнесмени, банкери, лекари, журналисти, правозащитници. Може би защото са заплаха за националната сигурност? Или се занимават с престъпна дейност? Нищо подобно. Просто в днешно време информацията е скъпа стока - с нея може да се оказва не само натиск и принуда, а и да се съсипе всякакъв вид бизнес.

Патология на подслушването

Кой в България е най-застрашен от нерегламентираното подслушване, освен заподозрените в заплаха за националната сигурност? Експерти твърдят, че застрашени са най-вече инвестиционни банкери, посредници и брокери; бизнесмени, следени от конкуренцията с цел поглъщане на тяхната фирма; служители с достъп до класифицирана информация; представители на страни по граждански съдебни процеси; учени, които се занимават с разработка на нови технологии и устройства; фирми и лица, станали обект на промишлен шпионаж. А сред поръчителите и купувачите на подслушаната информация се срещат най-вече конкуренти или съдружници във фирми, участници в търгове, подозрителни началници, обидени подчинени, старателни чиновници от фирмените кадрови отдели, наричани днес „човешки ресурси”.

И докато похватите на промишления и корпоративен шпионаж са добре известни в цял свят, в най-бедната европейска държава те се отличават с една национална специфика. Според икономиста Красен Станчев широкото използване на СРС в България се инициира от правителството, а не от частни интереси, какъвто е например случаят с британските медии на магната Рупърт Мърдок. В България за финансиране на подслушванията се отпускат цели 120 милиона лева, докато след атентата в Лондон през 2007-ма бюджетът за тази цел в Обединеното кралство е бил 10 милиона евро - сиреч шест пъти по-малко. Нищо чудно тогава, че в България подслушаната информация се е превърнала в стока, посредством която може да се упражнява натиск. Така сред деловите хора в страната, и най-вече сред чуждестранните инвеститори, се създава впечатлението, че тук всичко може да бъде купено. А това в крайна сметка се превръща в разход при правенето на бизнес в България, пояснява Красен Станчев.

Пределно ясно е, че подслушването и скандалите около него вредят много на имиджа на България в чужбина. Самият факт, че в тази държава има нещо скрито-покрито, показва, че в нея липсва равнопоставено прилагане на законите, а това е основна дефиниция за върховенството на закона. След като чужденецът проумее това, всички предимства на България, независимо дали ценови, данъчни или други, остават на заден план, категоричен е Красен Станчев.

Много, много жалко

И още нещо: неотдавна в печата беше цитирано признание на покойния вече бивш главен секретар на МВР и някогашен заместник-началник на Шесто управление Цвятко Цветков, според когото до 2009 година половината от операциите на специализираната дирекция „Оперативни технически операции” към МВР (СДОТО) са били свързани с частни проекти. Друг познавач на тази материя, Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, обяви в медиите, че в България продължава да функционира „черен пазар” за информация, на който се подвизават бивши служители на споменатата дирекция и високопоставени офицери от вътрешното министерство. Самите кадрови подслушвачи от МВР не се отличават от катаджиите на улицата, твърди Безлов - те работят за заплата от 600-700 евро, а през тях минава информация за милиони...

С оглед на всичко това въпроси като кой е нареждал и осъществявал незаконното подслушване или дали в Европарламента ще дебатират по тази тема, едва ли имат някакво особено значение. Безобразията са факт - и този факт рефлектира пряко върху чуждестранните инвестиции и бизнеса в страната. А това е повече от жалко.

Анализ на Георги Папакочев, публикуван от "Дойче веле".