Патрик Мур: Eкологичните движения заприличаха на религиозните

- Господин Мур, какво ще се случи с енергийните запаси до края на този век?

- Ще станем свидетели на намаляване на запасите от нефт и природен газ. Тези ресурси ще станат и по-скъпи. Запасите от въглища обаче няма да свършат толкова бързо –ще има достатъчно за стотици години напред. Разполагаме и с достатъчно уран за ядрената енергетика за хиляди години напред. Когато изразходим и урана, можем да преминем към торий, който също може да произвежда ядрена енергия. В света има дори повече торий, отколкото уран.

- А възможно ли е изцяло да се премине от невъзобновяеми към възобновяеми енергийни източници?

- Не вярвам в тази възможност, въпреки че се поставя твърде голям акцент напоследък върху добива на вятърна и слънчева енергия. В световен мащаб, най-важният възобновяем източник на енергия е дървесината. Около 70% от световната възобновяема енергия се осигурява от дърветата и около 20% - от водата. Така че трябва да наблягаме повече на тези източници. Би трябвало да обърнем по-голямо внимание на производството от водните източници, включително от помпено-акумулиращите водноелектрически централи.

- Кой е разумният преход от традиционни източници към зелена енергия?

- На първо място трябва да се възползваме от всички възможности за енергия от водата. За съжаление, Greenpeace и други екологични организации се противопоставят на проектите за водни енергийни източници, въпреки че те са най-важният възобновяем източник на енергия в света. На второ място трябва да засаждаме повече гори, за да използваме способността на дърветата да събират слънчевата енергия. Те са по-ефективни в това от соларните панели. Също така много от сградите в света – къщи, офиси, трябва да преминат от традиционния вид отопление (например, с газ) към използване на термопомпи - устройства, които извличат съхранената в земята топлинна енергия. Това е възобновяема технология. Вече са инсталирани много такива съоръжения, но все още не са достатъчни.

- Какви стъпки трябва да се предприемат на глобално, национално и регионално ниво, за да се случи това?

- Не виждам изгледи скоро да се постигне съгласие на глобално ниво. Да вземем например казуса с необходимостта от намаляване на въглеродните емисии. Това е много голям проблем, който засяга както страни като САЩ и Германия с мощни индустрии и с много големи емисии на въглероден диоксид, така и развиващи се страни като Китай, Индия, Бразилия, Индонезия, които няма да се съгласят да спрат емисиите си. Това е сериозно политическо предизвикателство.

Смятам, че голяма част от решението на проблема е свързано с промяна на технологиите – например, преминаването към топлинни помпи вместо газ, към ядрена енергия вместо въглища, засаждане на повече дървета и използване на дървесина като възобновяем източник и материален ресурс.

Лично аз мисля, че държавите трябва да обединят усилията си на регионална основа и да разработят сами собствени стратегии за промяна на технологиите. Има много неща, които могат да бъдат направени. За съжаление, не виждам кой знае какво движение в правилната посока. Вниманието в момента е насочено предимно към вятърната и слънчевата енергия, което е огромен разход с малка полза.

- Това означава ли, че бизнесът със зелена енергия не е рентабилен?

- Единственият начин да се печели от този бизнес е правителствата да направят огромни инвестиции. В Германия например законът изисква енергийните компании да плащат по 50 евроцента за киловатчас електроенергия, произведен от слънцето. За това са похарчени милиарди долари, а слънчевата енергия е по-малко от 1% от общото количество електроенергият на Германия. Щеше да е по-добре, ако тези средства бяха дадени за нещо друго. Вятърната енергия може да изиграе някаква роля, но от друга страна, колкото повече вятърни централи строите в Европа, толкова повече газ ще ви бъде нужен, за да произвеждате енергия, когато вятърът не духа. Въглищните и ядрените централи не могат да покрият липсата на вятър, тъй като не могат да бъдат включвани и изключвани бързо. За тази цел са подходящи само станциите, които използват газ и водни ресурси.

- Как би се променил стандартът на живот в държава, преминала изцяло към ползването на зелена енергия?

- Зависи коя стратегия е възприета. Ако се залага на разработването на вятърни и слънчеви източници, производството на енергия ще струва доста и ще понижи стандарта на живот. Ако акцентът е върху ядрените и водните източници, биомасата и помпите за топлина от земните недра, ще има силно развита индустрия за построяване на тези технологии и в същото време ще се произвежда енергия на по-разумна цена.

- Кой ще спечели повече от пълното преминаване към алтернативните източници на енергия – развиващите се или развитите икономики?

- Не мисля, че развиващите се държави могат да си позволят концепцията за слънчева и вятърна енергия. Тя е твърде скъпа за тях. Единствено богатите държави като Германия и САЩ, които са лидери в производството на вятърна енергия, могат. Според мен, за развиващите се държави е по-добре да развиват ядрената енергетика и водните ресурси - например Бразилия произвежда 95% от енергията си от водни източници.

- Къде досега грешаха екологичните движения? Защо не успяха убедително да наложат своите искания на световните лидери?

- Според мен грешката им е в това, че станаха почти религиозни движения с идеология, която няма добра научна основа. Освен това, те като че ли не разбират, че икономиката също е фактор, с който трябва да се съобразяваш. Екологичните движения например са настроени идеалистично по отношение на слънчевата енергия, без да отчитат колко е скъпа тя и че развиващите се страни не могат да си позволят такъв разход. В същото време има и хора, които мислят за цената и които признават, че вятърът и слънцето не са постоянен източник на енергия. Затова има съпротива – някои хора са по-практични и разбират кое ще свърши работа и кое не.

- Какво е отношението ви към ядрената енергетика – трябва ли да се развива в дългосрочен план?

- Трябва да включим ядрената енергия като чист източник на енергия. Въпреки че не е съвсем възобновяема, тя все пак е неизчерпаема за хиляди години напред. Затова е важно да говорим не само за източници, които са възобновяеми, но и за такива, които  не се изчерпват. В бъдеще, ядрената енергетика ще бъде най-важната технология не само за производство на енергия, но и за производството на водород за промишлеността, както и за обезсоляване на морска вода.

- Кои са аргументите, с които убеждавате критиците във вашите възгледи?

- Казвам, че трябва да намалим потреблението на изкопаеми горива. В момента, делът на производството на енергия от водни ресурси е малък, защото е ограничен от географията и валежите, но има още много възможности за допълнително производство от водни източници. Един от най-добрите примери е река Конго в Африка. На нея няма построени водноелектрически централи, а те биха могли да повишат стандарта на живот в региона и дори да спрат войните, които се водят основно заради бедността.

Трябва също така да признаем, че ядрената енергетика е много важна. Словакия осигурява почти две трети от електроенергията си от ядрени източници, Белгия – 60%, Франция – 80%, Швеция – 50%. , Германия – 25%. Тоест, много икономики, при това развити икономики, зависят от нея. Как ще затворят тези централи и с какво ще заместят тази енергия?!

 Не могат да я заместят с вятъра и слънцето, защото те не генерират енергия непрекъснато. В крайна сметка човечеството няма да може да намали потреблението на изкопаеми горива, ако не заложи на ядрената енергия.

- Каква е цената за налагането на алтернативните енергийни източници и кой трябва да я плати?

- Всички ние ще я платим! Въпросът е дали можем да подходим по-рационално към този проблем и да спрем това сляпо преклонение пред слънчевите панели и вятърните турбини. Вместо това трябва да се съсредоточим върху водните ресурси, биомасата и геотермалната енергия. Швеция и Швейцария имат най-нисък процент на емисии от въглероден диоксид на човек от населението в Европа, а Германия и Великобритания – най-висок. Причината е, че втората група използва прекалено много изкопаеми горива, докато Швейцария и Швеция не използват никакви изкопаеми горива, а само водни и ядрени ресурси. И не разбирам защо политиците, медиите и обществото не могат да видят тази връзка. Ако искаме да пестим изкопаемите горива, водните и ядрените източници са най-важните технологии за постигането на тази цел.

Д-Р ПАТРИК МУР е лидер в областта на световната екология повече от трийсет години. Той е сред учредителите и членовете на Greenpeace и работи девет години като президент на движението в Канада и седем години като директор на Greenpeace International. През 1990-а учредява и става председател на BC Carbon Project – група, работеща за постигането на общо разбирателство за промените в климата. В момента е председател и главен учен на Greenspirit Strategies в Канада.

Венцислав Савов