"Пуси Райът" и сюрреалистичното правосъдие в Русия

Не съществува основно човешко право, което ни позволява да нахлуем в някоя църква, за да направим политическо изказване, да подскачаме край олтара и да крещим мръсотии. Със сигурност обаче имаме правото да не губим свободата си заради това, дори и действието да е обидило някого.

Точно това обаче се случи в петък. Московски съд осъди трите членки на феминистката пънк група „Пуси Райът” на две години лишаване от свобода.

През двете десетилетия, в които изследвам човешките права в Русия, никога не съм виждала случай, подобен на този – медийното внимание, избликът на обществена подкрепа, изказванията на знаменитости в полза на задържаните и обвиненията срещу членове на пънкарска банда.

Образът на трите млади жени, изправени пред една неумолима и несправедлива правосъдна система и една потисническа държава, кристализира в главите на много западняци като това, което не е наред с Русия в момента. Със сигурност този образ е дълбоко смущаващ.

За мен още по-шокиращи бяха образите на адвоката по човешките права Станислав Маркелов, който лежеше на тротоара с пръсната глава през 2009 г., или трупът на данъчния специалист Сергей Магнитски, който умря в затвора през същата година, след като разкри грамадна схема за източване на пари от правителството.

Случаят с „Пуси Райът” хвърля необходимата, макар и тревожна светлина върху въпроса за свободата на изразяване в следсъветска Русия.

На 21 февруари четирите членки на групата изпълниха наречената от самите тях „пънкарска молитва” в московската православна църква „Христос Спасител”. Те танцуваха и крещяха част от текста на песента си „Дева Марийо, изхвърли Путин!” Номерът продължи по-малко от минута, преди жените да бъдат насилствено изведени от църквата.

На същия ден в социалните медии се появи клип, който показва монтаж на изпълнението със звука на песента. Тя критикува близките отношения на руската православна църква с Кремъл и личните близки отношения на президента Владимир Путин с руския патриарх.

Три от членките на групата бяха съдени за хулиганство. Процесът бе истински театър на абсурда. В заключителните си речи жените и адвокатите им изказаха разрушителна критика срещу състоянието на правосъдието и гражданските свободи в Русия.

По време на ерата на Съветския съюз правата на хората в страната бяха жестоко ограничени. След това обаче стана много по-трудно да оценим ситуацията и за външните наблюдатели стана по-просто да оставят правителството да върши каквото си иска. Дяволът обаче е в детайлите.

Изключително трудно беше да се направи връзката между политиците и побоищата и убийствата на разследващи журналисти и активисти за човешките права. Самото правителство, въпреки че не запушва пряко устите на активистите, непрекъснато се опитва да ги маргинализира, дискредитира и унизи с тежката си бюрокрация, измислените обвинения, заплахите и така нататък.

Каквото и да са направили трите млади жени с буйствата си в църквата, то не трябваше да бъде превърнато от властите в криминално деяние, което заслужава наказание за желанието им да се изразят. Това обаче е типично за начина, по който властите се опитват да държат спорните въпроси на тъмно. Руският институт СОВА документира десетки случаи от последните години, в които властите са използвали заплахата за обвинение в екстремизъм, за да запушат устата на критиците.

Това не е и първият път, когато руските власти злоупотребяват със силата на правосъдието, за да задушат критични прояви на хора на изкуството. През 2010 г. московски съд обяви за виновни съорганизаторите на спорна изложба по мъглявото обвинение в „насаждане на религиозна омраза”. Организаторите бяха глобени за това.

Като накараха членките на „Пуси Райът” да чакат процеса си в ареста повече от шест месеца, властите ясно показаха как възнамеряват да очертаят границите на политическата критика.

След една зима на безпрецедентни, мирни политически протести десетина протестиращи, които според властите са се били с полицията по време на митинг през май, бяха арестувани и са обвинени в престъпления, грубо непропорционални на евентуалните им действия. Полицията даже претърси домовете на опозиционните лидери.

Законите, набързо прокарани това лято през руския парламент, изпратиха още тревожни сигнали – криминална отговорност за ръководителите на неправителствени организации за „сериозни нарушения” на новите рестриктивни регулации; много по-тежки санкции за нарушаване на правилата за масови събирания на публични места; и нови ограничения на интернет, които лесно могат да затворят големите сайтове за социално общуване. Критиците на Кремъл бяха подложени на жестоки преследвания, заплахи и гротескни кампании за публично унижение.

В продължение на години защитниците на човешките права в Русия се опитват да привлекат внимание към липсата на независимост на съдилищата. С безпрецедентните действия срещу групата „Пуси Райът” сюрреалистичното състояние на правосъдието в страната, където на карта са политически интереси, стана очевадно. Но трябва да се запитаме не защо случаят „Пуси Райът” е толкова отличителен, а дали не е само върхът на айсберга.

Чуждите правителства твърде често прибягват към пожелателното мислене, когато става въпрос за посоката, в която се е отправила Русия. Разговорите на високо равнище за човешките права – когато всичко в Русия вече е решено – са доста неприятни. Може би е трудно, но Русия няма да изпита уважение към чуждите правителства, ако те се свенят да действат.

Ако три жени на подсъдимата скамейка можаха да съберат куража да говорят за посоката на Русия, това могат да направят и членовете на международната общност. Те поне няма да бъдат хвърлени в затвора.

Рейчъл Денбър, директор на европейския и централноазиатски отдел на организацията Human Rights Watch за CNN.