Светът заприлича на село без стражар

От икономическа гледна точка животът на хората по света става все по-добър. От геополитическа обаче хоризонтът е доста по-мрачен, коментира Алекс Алексиев, председател на Центъра за балкански и черноморски изследвания

- Господин Алексиев, става ли светът по-сигурно място за живот? Могат ли лидерите и международните институции достатъчно ефективно да гарантират сигурността?

- От икономическа гледна точка може да се каже че хората почти в целия свят живеят по-добре днес отколкото в миналото. Те живеят по-дълго, по-здрави са и абсолютната бедност и глад се срещат все по-рядко. Само в Китай през последното десетилетие 250 милиона души са се присъединили към средната класа. Същото става и в Индия, макар и с по бавни темпове. Още по-радващо е това, че най-бедният континент - Африка, започна да се развива доста бързо. Средният прираст на БВП от 2000 до 2008 г. е 4,9% годишно, т.е. два пъти повече предишните десетилетия.

Ако погледнете геополитиката обаче, хоризонтът е доста по-мрачен. В много отношения светът става все по-несигурен и нито лидерите, нито международните институции изглежда са в състояние да променят това. Две са главните причини, според мен. След разпадането на Съветския съюз, Америка остана единствената свръхсила и в една или друга степен играеше ролята на световен полицай. Това свърши с идването на власт на Барак Обама през 2008 г., чийто крайно леви убеждания, пък и две неуспешни войни, го накараха да абдикира от тази роля. И така светът като че ли заприлича на село без кучета и стражар. А от друга страна се появиха дестабилизиращи фактори, които стават все по-силни. Това са например, радикалният Ислям и Иран, икономическият гигант Китай със своите открито експанзионистки претенции и разбира се, силовият нео-империализъм на Путин. Ако тези тенденции не се неутрализират бързо, очакват ни много сериозни конфликти. За съжаление аз просто не виждам кой може да направи това в близкото бъдеще. САЩ още две и половина години ще се ръководи от един боязлив президент, а Европа няма нито военната сила, нито политическата воля да играе някаква централна роля.

- Ще сгрешим ли, ако кажем, че капитализмът е в криза?

- При капитализма винаги има кризи на т. нар. бизнес цикъл, които са периоди на бързо икономическо развитие последвани от силно свиване. Както казват американците: „boom and bust.”* Това са нормални кризи, които лесно се преодоляват и не причиняват особени щети. В Щатите, откакто се води статистиката, е имало повече от 30 такива кризи. Но това не са системни кризи, докато при социализма цялата икономика е в постояна системна криза, тъй като е базирана на абсолютно нерационални принципи. Пазарната система, оставена да работи свободно, разбира се в рамките на закона, е невероятно продуктивна и дава възможност на огромна част от обществото да живее добре.

Друг е въпросът какво става, когато правителството започва силно да се меси в пазарната икономика и пречи на капиталистите да си вършат работата. И това, за съжаление, се наблюдава все по често в западните общества, да не говориме за полу-пазарни държави, като България.

Светлана Тодорова, целият текст – в априлския „Мениджър”