Сеизмолози обясняват трусовете в Япония и Еквадор

Силните земетресенията разлюляха в Япония, Еквадор и Тонга през последните дни. Дали са свързани и дали става дума за верижна реакция? Не, казват сеизмолозите. Между трусовете  няма връзка нито от физична гледна точка, нито от гледна точка на механиката.  Общото между тях е, че стават в една зона на Тихия океан, която се отличава със сеизмична и вулканична активност.

Около 80% от вулканите на планетата се намират в зони около Пасифика – в т.нар. „Тихоокеански огнен пояс“, разказва сеизмологът Патрик Алар пред  „Монд“. Всички са на една тектонна плоча.  

Трусовете в Япония обаче не са предизвикали катастрофалното земетресение в Еквадор, отдалечен на 15 000 км. Ето обяснението.

Събитията в Япония: в четвъртък, 14 април, в 21, 26 ч. местно време, остров Кюшу, в югозападната част на архипелага е разтърсен от земетресение с магнитуд 6,2 по данни на американската геофизчна агенция. То е последвано от над 400 вторични труса. Един от тях – в събота, в 1,25 ч. местно време е с магнитуд 7. Той има по-голям разрушителен потенциал, доколкото  разликата между два пункта от магнитуда се изразява в 30 пъти повече освободена енергия. По тази причина сеизмолозите смятат, че първото земетресение не е иницално, а е предшественик на по-силния трус.

Всички трусове са в един геоложки район, който пресича остров Кюшу, но е отделен от двете тектонни плочи – Тихоокеанската и Евразийската, които са причина за земетресението от 11 март 2011 г. по крайбрежието на остров Хоншу с магнитуд 9 по скалата на Рихтер, което предизвика катастрофата във „Фукушима“.

В същите пластове, които разтресоха Кюшу, стана друго силно земетресение - през 1995 г. в Кобе, когато загинаха 6000 души.

В тази зона Филипинската тектонна плоча –второстепенна част от земната литосфера, е „заседнала“ между Тихоокеанската и Евразийската и се приплъзва под друга малка тектонска плоча – Амурската, долепена до Евразийската.  Това е причината за трусовете през последните дни.

Големите щети в страна, която е добре подготвена за земетресения, се дължат на факта, че тектоничната плоча е повърхностна, т.е. намира се в горната част на земната кора.

В Еквадор, където трусът бе със сила 7,8 по скалата на Рихтер, става дума за друг процес – плочата на Наска се приплъзва под Южноамериканската. В тази зона двете тектонни маси се приближават със скорост 5 см годишно и триенето предизвиква напрежение, което се освобождава с честа  сеизмична активност.

Последното голямо земетресение в този район е от 1906 г. То е с магнитуд 8,8, предизвиква цунами и причинява смъртта на над 1000 души. През целия минал век в района има множество трусове с по-малка сила. От тогава досега двете плочи са се приближили с около 5 метра и силният трус миналата седмица не е неочакван.

Земетресенията в Япония и в западната част на Тихия океан нямат пряка връзка с труса в Еквадор – на изток.  Според сеизмолозите шоковата вълна от сеизмичната активност  на запад не може да пресече цялата тектонична плоча, за да „разлюлее“ източната част.  Още повече, че,  образно казано, става дума за малко камъче, което е било на път да се отрони.

Третото земетресение – със сила 6,1, което разтърси островите Тонга в южната част на Тихия океан в неделя, също е физически независимо от другите трусове. Архипелагът се намира в „Тихоокеанския огнен пояс“ и е подложен на на постоянна сеизмична и вулканична активност. Сеизмолозите очакват там трусовете да продължат през следващите седмици и дори месеци. И не изключват, че някой от вторичните трусове може да се окаже по-силен от първия, както бе в Япония.