Шансът на Фелипе

На 21 май 2014 испанската кралска династия си откри собствен профил в Туитър. С "Добре дошли" бяха приветствани всички случайно попаднали на новия сайт на кралския двор. Там можеха да се видят снимки на членове на кралското семейство, които се ръкуват с разни хора, принц Фелипе във военноморска униформа, както и честитки по повод годишнина от сватбата на Фелипе и Летиция. Близо две седмици след старта на новата медийна изява в Туитър беше оповестена и първата, не така захаросана новина - тази за абдикацията на крал Хуан Карлос.

С общо 114 000 Follower, т.е. дигитални абонати, новата туитър-стратегия явно се радва на успех, макар и не чак толкова голям, колкото например има британският кралски двор /с близо 669 000 абонати/. Стартът в социалните мрежи е най-новата мярка, измислена от пресслужбата на кралския двор, целяща да повиши популярността на монархията сред испанците. От подобно нещо очевидно има нужда, защото е факт, че за мнозина в Испания малко внезапната оставка на краля е резултат от постоянно намаляващата поддръжка за монархията.

Факт с почти символично значение е, че в деня на коронацията на Фелипе за крал /19.6./ флагчетата със отличителните белези на Втората испанска република са изцяло разпродадени и не могат да се открият никъде из Мадрид. Хората ги закачат на балконите си, в знак на протест срещу коронацията на Фелипе, която им се струва прибързана. Факт е, че новият крал далеч не се радва на такава популярност, каквато имаше баща му Хуан Карлос едно време. Нещо повече - през последните дни в цяла Испания имаше множество протестни демонстрации срещу продължаването на монахията. Днес, в деня на коронацията протести няма, просто защото бяха официално забранени.

Монархисти по неволя

Двете големи народни партии в гласуваха в парламента закон, който даде възможност на Хуан Карлос да се оттегли от престола в полза на своя син. Испанските закони обаче не предвиждат възможност за провеждането на референдум относно държавната форма на управление или пък гласуване за краля, за каквото настояват множество по-малки партии. При това представителните анкети показват, че над 60% от испанците биха желали да имат право на глас по този въпрос.

Факт е обаче също така, че резултатът от подобно гласуване не би допаднал на републиканците: пак според актуални анкети 49% от испанците биха гласували в полза на монархията и Фелипе, и само 36% - за република. Политологът Фернандо Валеспин - директор на уважавания политически институт "Ортега и Гасет" - твърди, че онези, които защитават сегашната форма на държавно управление го правят не толкова от симпатии към монархията, колкото поради това, че са загрижени за политическата стабилност на страната.

"Икономическата криза докара на Испания и политическа криза, това си пролича и по време на изборите за Европейски парламент, на които двете големи народни партии не успяха общо да съберат дори и половината от гласовете в страната", казва Валеспин. Според него един евентуален дебат за монархията би поляризирал страната още повече и би оказал същото разрушително въздействие, каквото имаха исканията на каталунците за отделяне от държавата. "Ако сега поддържам Фелипе за крал, го правя по чисто прагматични причини - просто искам да си спестим ненужни проблеми", казва политологът.

Испания не се радва на политическа стабилност, независимо че консервативната партия на премиера Мариано Рахой управлява с абсолютно мнозинство. Според социологическите анкети, ако днес в страната имаше избори, нито една от двете големи народни партии не би получила мнозинство за управление. Исинската звезда на политическия небосклон в момента е новата лява формация "Podemos" /"Ние можем"/.

Конституционни реформи?

На евроизборите тя събра близо 8% от гласовете. Политическите й основатели са от средите на починалия бивш президент на Венецуела Уго Чавес. Те наричат държавните дългове на Испания "нелегитимни" и апелират за това да не се изплащат. Ако се вземат предвид и гласовете на множеството малки партийки в левия политически спектър, които споделят подобни искания, лесно могат да се съберат близо 25% от гласовете.

Затова политолози като Валеспин смята, че е крайно необходимо да се проведе основна конституционна реформа. Според него няма друг начин да се решат основните проблеми като кризата около Каталуния и дълбокото недоверие към утвърдените политически партии.

Политологът пледира за преразпределяне на политическите правомощия, а и на данъчните постъпления, между централната власт и регионите, както и за това разпределението на местата в парламента да отразява по-силно изборните резултати. Според него тази реформа ще се окаже неизбежна, ако на парламентарните избори през идната година нито една от големите народни партии не успее да постигне мнозинство. За тази цел ще е необходим и значителен обществен консенсус за извършването на конституционни промени.

Постигането на такъв консенсус е голямата задача пред новия крал Фелипе. Той се възкачва на трона в страна, в която почти не са останали убедени монархисти, и в която недоверието на хората към демократичните институции се е увеличило сериозно. През 1978 испанците гласуваха "за" Конституцията и "за" Хуан Карлос, защото това беше гласуване в полза на демокрацията. Фелипе днес не разполага с подобен ас. Неговият шанс се крие в стремежа на испанците към политическа стабилност.