Business Signature БРОЙ /// Мениджър 11/2025

Ако попитаме различни екипи „Кой е най-важният въпрос за вас днес?“, ще получим пъстра мозайка от отговори. Някои ще говорят за ефективност, други –за иновации, трети – за постигане на амбициозни цели или навлизане на нови пазари. Отговорът зависи от това къде се намира екипа в своето развитие и какви предизвикателства среща. 

Но има и друг, по-дълбок въпрос, който често остава на заден план: 

Как израстваме като екип? 

Изследванията на Жан Пиаже в началото на миналия век поставят основите на разбирането как човешкото мислене се развива през качествено различни етапи, анализирайки как децата формират разбирането за себе си и света. Той въвежда идеята, че развитието не е просто натрупване на знания (хоризонтално), а трансформация на начина на мислене – основна идея във вертикалното развитие. По-късно Джейн Льовингер разширява неговите идеи с Теория за развитието на егото и описва как възрастните преминават през все по-сложни етапи на разбиране на себе си и другите. Робърт Киигън, Бил Торбърт, Дейвид Руук и други задълбочават изследванията в областта на развитието на лидерите, екипите и организациите. Често когато говорим за развитие, мислим за нови умения, методи и инструменти – това е през хоризонталната призма. Разширяваме какво можем. Вертикалното развитие е свързано с промяната на това как мислим, как виждаме света и интерпретираме реалността с умението ни да използваме различни гледни точки и да откриваме логиката и динамиката на все по-сложен контекст и комплексни системи.

Как мислим и интерпретираме света?

Още през 2005 г. в статията Seven Transformations of Leadership в Harvard Business Review Дейвид Руук и Бил Торбърт описват седем перспективи, чрез които лидерите възприемат реалността – от „Аз срещу света“ до „Нека преобразим света“. Зрелостта на осъзнаването, това, на което обръщаме внимание как го интерпретираме, влияе върху начина на вземане на решения, реакцията ни в различни ситуации, как работим с останалите, как приемаме и осъществяваме промените. Когато в един екип доминира само една перспектива за света, резултатът може да бъде неочакван.  

 Ето как изглежда това на практика:

Екип с преобладаващи Expert („Аз знам“) и Achiever („Да постигнем целта“) профили

Това е екип, постигащ целите си, с фокус върху детайлите и представянето. С времето се появява усещане за застой – живецът, енергията за създаване на нещо ново като че ли изчезват. Решението не е „повече усилие“, а нова перспектива – Redefining („Ами ако погледнем по различен начин? Отвъд рамката?“) или Transforming („Как да повлияем на развитието на по-голямата система?“). В един екип, с който работих, добавихме буквално „празен стол“ в залата – символично място за отсъстващата перспектива. Това промени разговора. 

Екип с преобладаващи Redefining („Да преосмислим“) и Transforming („Да трансформираме“) профили

Идеите са силни, визията – смела. Готови сме да превземем света. Какъв е рискът тук?  Ако екипът не включи съзнателно перспективите на Expert и Achiever, може да остане на концептуално и стратегическо ниво и да пренебрегне детайлите, процесите и рисковете. Сега фокусът им е как да конструират екипите, за да включат хора с различни перспективи и експертиза в действие. Осъзнато и с разбиране защо е важно за следващата фаза от развитието на компанията.

Как да подкрепим „вертикалното развитие“ на екипа? 

Създаваме „картата“ на екипа и обсъждаме заедно как „виждаме света“ в момента, коя е преобладаващата перспектива и коя отсъства?

Задаваме нови въпроси по време на регулярните си срещи: 

     – Как мислим за това, което правим? 

 – Какво научихме за себе си като екип? 

 – Кой е следващият етап от израстването ни? 

Екипът като жива система 

Всеки екип има своя вътрешна динамика, логика и ритъм. Когато създадем условия за съвместно израстване, забелязваме как постепенно се променя начинът на работа и общуване – търсене на нови гледни точки, спокойствие в сложни ситуации, справяне с парадокси, изследване на контекста, търсене на смисъл във възможните начини на действие. „Вертикалното развитие“ не е теория за избрани. Това е естествен път за екипи, които не просто преследват цели, а създават бъдеще. 

Понякога най-важната трансформация започва с едно изречение.