Business Signature БРОЙ /// Мениджър 05/2026
Данните са стратегически ресурс и движеща сила за бизнеса
Няма дигитален суверенитет без собствена инфраструктура, казва Михаил Петров, главен изпълнителен директор на „Schwarz Digits България“
Данните са стратегически ресурс и движеща сила за бизнеса
Няма дигитален суверенитет без собствена инфраструктура, казва Михаил Петров, главен изпълнителен директор на „Schwarz Digits България“
През последното десетилетие преминахме през еуфорията на дигиталната трансформация, днес на преден план излиза друго понятие – „дигитален суверенитет“. Защо внедряването на технологии в бизнеса вече не е достатъчно и как се промениха критериите за работа в дигитална среда?
Днес данните са стратегически ресурс, а изкуственият интелект превръща този ресурс в икономическа сила. Затова успехът в дигиталния свят вече се измерва с това дали имаш контрол върху критичната си инфраструктура, дали управляваш риска и дали вземаш независими решения за бъдещето на бизнеса си. Именно тук идва ключовата тема за дигитален суверенитет. Това означава една компания да има пълен контрол върху собствените си данни и процеси. Такава е и философията зад Workspace by STACKIT – автономно дигитално работно пространство, базирано на Google Workspace. Най-новото решение за компании, които искат ефективност, сигурност и независимост едновременно.
Днес технологичната зависимост е скрит риск, тъй като много държави и компании разчитат на чужди платформи, облачни услуги и софтуер, например в контекста на U.S. CLOUD Act, без да контролират напълно данните, инфраструктурата и дигиталните процеси. Това поражда уязвимост към кибератаки, политически натиск, санкции и прекъсване на услуги. В този смисъл зависимостта от външни технологии ограничава способността на държавите и бизнеса самостоятелно да защитават информацията, икономиката и стратегическите си интереси в една все по-дигитална среда.
Какви качества търсите в екипа си от над 600 души отвъд техническите умения?
Екипът ни работи по решения, част от стратегическото технологично развитие на компаниите от Schwarz Group. България вече не е дестинация за изнесени дейности заради ниски разходи. Днес тук има силна инженерна експертиза и зрели специалисти, ангажирани в сложни международни проекти. Качеството, което най-много ценя, е креативност, съчетано с отговорност и визионерство. Моделът на работа вече е business centricity, а не client centricity, както беше доскоро.
Този човешки и технологичен капитал напът ли е да промени фундаментално икономическия модел, който познаваме от последното десетилетие?
Десетилетия наред икономическата сила се измерваше с физически активи, производствени мощности, логистика и достъп до пазари. Днес конкурентоспособността зависи и от това как една компания използва данните си, как внедрява изкуствен интелект, колко сигурна е инфраструктурата ѝ и дали може да превърне технологиите в предимство, а не в зависимост. Това е особено важно за Европа. Ако продължим да разчитаме на външни доставчици за около 80% от дигиталните си продукти, ще продължим да създаваме данни тук, но да прехвърляме голяма част от икономическата стойност другаде. За да сме конкурентоспособни, Европа трябва да затвори цикъла: да произвежда технологии, да съхранява данните си в сигурна европейска среда, да развива собствени облачни платформи като STACKIT и собствени AI модели. Само така можем да се превърнем от потребители в създатели на икономическа стойност.
Технологичното развитие е неразривно свързано с глобализацията. До каква степен геополитиката днес преначертава тези зависимости?
Европа се радваше години наред да бъде под закрилата на хегемона Америка и използваше както във военно отношение американския щит на закрила, така и в технологичен аспект услугите на американските гиганти по отношение на софтуер и хардуер. В новата геополитическа реалност нещата много повече заприличват на „всеки сам за себе си“, отколкото на глобализация. В този ред на мисли Европа трябва да действа много бързо по отношение на отбранителния си капацитет, по отношение на облачната си инфраструктура, производството на чипове и всички други аспекти на суверенитет – суровини, енергийни източници, редкоземни метали и т.н.
Европа залага на регулации – NIS2, DORA, AI Act. Това достатъчно ли е, или регулацията без технологична независимост е просто административна тежест?
Регулациите трябва да са умерени и целенасочени. Аз съм привърженик на саморегулацията, администрацията ражда администрация и ако искаме да не изостанем критично в сферите на иновациите, технологиите, AI, са необходими действия. Европа обаче не бива да бъде силна само чрез правила, а и чрез технологии. Затова имаме нужда от европейски облачни платформи като STACKIT, от европейски AI модели, от суверенни решения за киберсигурност и от работна среда, която гарантира дигитален суверенитет като Workspace by STACKIT. Горд съм, че компанията, чиято структура управлявам в България, превръща европейските изисквания в практическо решение.
Как Европа може да изгради своята технологична независимост? Откъде трябва да започне?
Няма дигитален суверенитет без собствена инфраструктура. Последната инвестиция на Schwarz Digits, дигиталното подразделение, което обединява технологичните компании на Schwarz Group, е в изграждане на нов собствен в център за данни в Любенау, Германия, защото суверенитетът започва от физическата и правната основа на технологиите. Следващата стъпка е софтуерният слой. Може сървърите да са в Европа, но ако контролът върху платформата и данните е извън Европа, независимостта е непълна. Затова STACKIT и решението Workspace by STACKIT са толкова важни. Тe са европейски технологични решения, изградени върху реалните нужди на една от най-големите бизнес групи в света с оглед на мащаба, сигурността и оперативните изисквания на компаниите от Schwarz Group. Ако едно решение работи в такава среда, то е приложимо за всеки друг бизнес с цел надеждност, мащаб и контрол.
„Дигиталният суверенитет“ звучи като политически термин. Защо е важен за един директор на компания?
За изпълнителния директор това е управленски въпрос, тъй като той носи отговорност за непрекъсваемостта на бизнеса, за защитата на активите и за вземането на решения в интерес на компанията. Ако ключови процеси зависят от технологичен доставчик, над когото нямаме контрол, това е бизнес риск. Ако данните са в среда с неясна юрисдикция, това е регулаторен риск. Ако смяната на доставчик е практически невъзможна, това е стратегическа зависимост. Дигиталният суверенитет е начин да управляваме тези рискове, преди да се превърнат в проблем.
Кое е най-честото погрешно разбиране за дигиталния суверенитет сред българските мениджъри?
Първо, че ако данните физически се намират в дейта център в Европа, всичко е наред. Трябва обаче да гледаме и кой е доставчикът, под каква юрисдикция е компанията майка и какви законови механизми се прилагат спрямо нея. Второ, че суверенитетът е лукс, докато всъщност е задължителен, а липсата му е много по-скъпа. Цената на прекъснат достъп, регулаторен проблем, невъзможност за миграция или загубено доверие често е по-висока от цената на предварително взето разумно решение. Трето, че европейските технологии са ограничени. Workspace by STACKIT е ярък пример, че едно европейско решение може да бъде едновременно сигурно, мащабируемо и функционално.
Каква е цената на суверенитета? И как компаниите да преценяват дали тя си струва?
Въпросът е не „колко струва суверенитетът“, а „колко струва зависимостта“. Колко ще струва на една компания, ако изгуби данните си? Ако не може да смени доставчик? Ако възникне регулаторен проблем или репутационен риск? Бизнесът трябва да разглежда суверенитета като част от т.нар. total cost of ownership (обща цена на притежание).
Ако един български среден бизнес (примерно производствена компания със 100 до 200 служители) ви попита откъде да започне, за да осигури технологичната си сигурност и независимост, какви са трите му първи стъпки?
Когато си средно голяма компания, както описахте, всички решения, които ще вземете, са относително лесни от гледна точка на мащаба. Първата е да направи карта на данните си. Какви данни притежава? Кои са критични за производството, клиентите, финансите и интелектуалната собственост? Къде се съхраняват? Кой има достъп до тях? Втората стъпка е оценка на зависимостите. Ако утре трябва да смените доставчик, можете ли да го направите? Имате ли достъп до данните си в използваем формат? Все практични въпроси, но точно те показват реалното ниво на риск. Третата стъпка е поетапен план за миграция към по-сигурна архитектура. Тук решенията за дигитален суверенитет са много полезни, защото с тях компаниите преминават към европейска облачна инфраструктура без технологичен шок. Суверенитетът не е революция за една нощ, а добре планиран ход.
Все повече организации търсят баланс между продуктивност и контрол върху данните. Как решения като Workspace by STACKIT на Schwarz Digits отговарят на тази нужда?
Компаниите искат модерни инструменти за работа, колаборация, документи, комуникация и продуктивност. Но и все по-често си задават въпроса каква е цената на удобството, ако губим контрол върху данните си. Workspace by STACKIT отговаря на тази нужда. Той дава познатия начин на работа, който бизнесът очаква от съвременните productivity решения, но го съчетава със суверенната облачна инфраструктура на STACKIT в Европа. Workspace by STACKIT е сред най-надеждните решения за компании, които не търпят компромис между удобството на модерните работни инструменти и контрола върху собствените данни.
Блиц въпроси
1. Кой е човекът, от когото сте научили най-много за бизнеса?
Научил съм много не само от един. От баща си взех морала, от Валтер Волф научих много за IT бизнеса, от Хайнц Андрейевски научих много за лидерството.
2. Социалната кауза, зад която плътно заставате?
Равнопоставеност на жените в технологичния сектор и развитието на иновативното мислене и предприемачеството при младите хора. Това е и най-смислената инвестиция – да им дадеш среда, в която да открият колко далеч могат да стигнат.
3. Коя е концепцията, която най-силно ви впечатли от началото на 2026 г.?
Идеята за неограничения потенциал на човека. Технологиите и AI са важни, но истинската промяна започва, когато човек престане сам да поставя таван на възможностите си.
4. В свободното ви време най-често човек може да ви види във…?
В залата за бокс, на корта, на пистата и със семейството ми.
5. Как провокирате себе си, за да бъдете винаги в добра форма?
Непрекъснато се стремя да уча нещо ново, дори понякога това да се смята за безсмислено – като връзване на морски възел например.
Schwarz Digits е IT и дигиталното подразделение на групата Schwarz и предлага впечатляващи дигитални продукти и услуги, които отговарят на високите европейски стандарти за защита на данните. С цел постигане на възможно най-голям дигитален суверенитет Schwarz Digits предоставя IT инфраструктурата и решенията за обширната екосистема от компании на групата Schwarz и я развива за бъдещето. Основните услуги на Schwarz Digits включват облачно пространство, киберсигурност, данни и изкуствен интелект, комуникация и работно пространство.
България е първата държава извън Германия, в която групата Schwarz създава собствена IT компания и днес Schwarz Digits се нарежда сред големите доставчици на цялостни IT услуги в света.

Михаил Петров е главен изпълнителен директор на „Schwarz Digits България“ от 2020 г. Има дългогодишен опит във финансите и управлението, включително като финансов директор и член на борда на „Kaufland България“, както и като създател и изпълнителен директор на Kaufland Service. Член е на Клуба на финансовите директори и съосновател на „Общество на бъдещето“. Активно подкрепя иновациите, младите таланти и инициативи, свързани с равенството, разнообразието и приобщаването, с фокус върху участието на жените в технологичния сектор.
|

Ключови думи
данни
дигитален суверенитет
технологии
технологичен сектор
Михаил Петров
Schwarz Digits