Business Signature БРОЙ /// Мениджър 04/25

БНР – радиото на няколко поколения българи, навърши 90 години. Как успявате да задържите верните си слушатели и да привличате и по-млада аудитория?

Средата, в която работи радиото, се променя непрекъснато. Затова и то не може да си позволи да стои на едно място. Не можем да очакваме, че хора с различна възраст и професия, от различни места в страната се интересуват от едно и също нещо. Наясно сме, че трябва да предлагаме различни формати и съдържание. Именно в това е голямата сила на Българското национално радио – в разнообразието. Специално за привличане на по-млада аудитория, което стои като проблем пред всички традиционни медии, се опитваме да развиваме дигиталните си услуги паралелно с ефирните. Имаме с какво да се похвалим – нашият YouTube канал БНР Подкасти вече има над осем милиона преглеждания на клиповете. 

БНР има 9 регионални програми. Кои са предизвикателствата пред регионалните медии?

Има региони, които се превръщат в медийни пустини – без медии, насочени към проблемите им. Тук е голямата полезна стойност на обществените медии – като използваме финансирането, което получаваме от обществото, създаваме регионални програми, включително там, където няма кой друг да го прави. Повечето новини от София са с национален характер, но има и немалко проблеми, които вълнуват хората в различните региони на страната – икономика, туризъм, полезна в ежедневието информация. Трябва да се дава глас и на добрите примери, на постижения в културата и науката, които се случват и извън столицата.

Вие сте единственият българин в ръководния орган на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Кои са проблемите на европейско ниво пред обществените медии?

Това е съюз, който от разява многообразието на членовете си – както големите BBC, RAI и ARD, така и по-малки медии. Традиционно проблемът с финансирането стоеше като голям тъмен облак над Централна и Източна Европа, но днес и много от колегите ни в Западна Европа се сблъскват със силен натиск за оптимизация, съкращаване на услуги и разходи, и то точно в момент, в който се налага да се правят инвестиции за създаване на нови медийни услуги. Това изисква технологично оборудване, наемане на хора с нови умения, непрекъснато повишаване на квалификацията. Ние сме един от гарантите на демокрацията, на истината и проверената информация, на многообразието на гледни точки.

Ще замени ли изкуственият интелект популярни водещи в радиото?

Надявам се, че не. Може да звучи като клише, но софтуерът никога няма да се сдобие с душа, а професии в областта на културата, изкуството, журналистическата сфера имат нужда от човешката душа, за да бъдат изпълнявани наистина добре.

Като мениджър на над 1300 души споделете как се пази социалният мир в организацията?

Не мисля, че има рецепта, а и живеем във времена, в които всеки миг изникват нови предизвикателства. За последните четири години осем пъти правихме избори, бюджетът не стига за всичко, което си поставяме като цели и приоритети. Доколкото зависи от мен и настоящото ръководство на БНР, се стараем вратите ни винаги да са отворени и да чуваме всеки, който има да каже нещо.

От години е готов проект за промени в Закона за радиото и телевизията. Има ли нужда от корекции този закон?

Настоящият закон е изработен в края на 90-те години в съвсем друга реалност. Редица положения в него си струва да бъдат преосмислени, така че обществените медии да бъдат максимално полезни – включително моделът на финансиране, може би и на аспекти на модела на управление.

Това трябва да бъде плод на широка дискусия, но най-вече трябва да стане ясно какво очаква обществото от БНР и БНТ, така че да получи възможно най-доброто.

„Без радио не мога“ – песен на Лили Иванова от тържествения концерт в чест на 90-годишнината на БНР, който се проведе през януари. Има ли бъдеще радиото като медия?

Вече се конкурираме с всеки, който се бори за вниманието на аудиторията – ограничен ресурс, който не може да надхвърли 24-часовото денонощие, и за който се съревноваваме със социални мрежи, с платформи за споделяне на видеоклипове. Основното ни предимство е в новините и актуалните предавания.

На полето на забавленията ще ни бъде трудно да се конкурираме с големите технологични гиганти, но трябва да заложим на традиционните си ценности, на това, което кара хората да ни търсят и уважават – увереността, че при нас винаги ще намерят достоверна информация, че това, което предоставяме на аудиторията, се ръководи от обществения интерес, тъй като БНР не работи за печалба.

Факт е, че звукът е във възход. Той има голямото предимство да не ангажира цялото ти внимание – можеш да слушаш, докато правиш нещо друго. Все по-голямо значение има това, което излъчваме в интернет, начинът, по който визуализираме своето съдържание. Концертът за 90-годишнината започна с песента „Без радио не мога“, защото през всичките тези години радиото се е превърнало в неизменен спътник на всички наши сънародници, в радостни и в трудни мигове, и вярвам, че и занапред общественото радио ще продължи да бъде такъв незаменим фактор, без който хората да не могат.

Милен Митев е генерален директор на БНР. Бил е юрисконсулт в общественото радио, изпълнявал е длъжността директор на Дирекция „Правна и човешки ресурси“, директор на Административна дирекция. Работил е в Българската телеграфна агенция като главен юрисконсулт и главен секретар. Член е на Правния комитет на EBU, както и на експертните групи на съюза по авторско право и публично финансиране. От април 2023 г. е член на Радиокомитета на EBU, а от декември същата година е първият българин, избран за член на УС на EBU. Председател е на Съюза на българските национални електронни медии. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“.