Business Signature БРОЙ /// Мениджър 09/2025

Започвате кариерата си като репортер в БНТ през 1991 г., а днес ръководите най-голямата дигитална медия в България – Dir.bg. Вярвате ли все още, че журналистиката има силата да влияе на обществото?

Да вярваш в журналистиката днес изисква повече кураж, отколкото в началото на 90-те. Тогава знаехме срещу кого се борим — срещу цензурата, срещу пропагандата, срещу мълчанието. Днес заплахата е по-невидима, но не по-малко опасна: размиването на истината в океан от информация. Парадоксът е, че никога не сме имали толкова голям достъп до новини — и толкова малко доверие в тях. Журналистиката губи не просто публиката си, а своето морално основание – това е гласът, който се чува не защото е най-силен, а защото е най-отговорен. Фалшивите новини днес не просто подменят фактите. Те ерозират идеята, че фактите имат значение.

В свят, в който всеки е медия, журналистиката трябва да се защитава не само с истинност, но и със смисъл. Ако всички казват всичко, въпросът вече не е кой е прав, а кой въобще има правото да бъде чут. Добрите медии нямат нужда да крещят. Но имат нужда да бъдат чути. А това става все по-трудно в общество, в което тишината е по-страшна от лъжата. Струва ми се, че все по-рядко си спомняме, че истинската журналистика не продава зрелища. Тя създава разбиране. Не гони харесвания, а търси отговорност. Тя е нещо повече от канал за информация – тя е форма на обществена защита. Колкото по-информирани са гражданите, толкова по-малко ще търпят злоупотребата с власт. И толкова по-ясно ще виждат границата между реалността и реалитито.

При толкова агресивно навлизане на изкуствения интелект (AI) във всяка сфера на живота смятате ли, че ще остане място за човека журналист?

Не вярвам, че изкуственият интелект ще измести журналиста. По-вероятно е да измести онзи тип журналистика, която така или иначе е спряла да задава трудните въпроси. AI може да пише текст, но не може да носи отговорност. Алгоритмите могат да съставят заглавия, да подреждат данни, да произвеждат резюмета със зашеметяваща скорост. Но журналистиката не е просто предаване на факти и инфографики – тя е тълкуване, контекст и най-вече – позиция. Един журналист или репортер задава въпроси, които не могат да бъдат предсказани. Той чете мълчанията, улавя противоречията, вижда онова, което не е казано. 

Изкуственият интелект е изключителен в симулацията, но напълно безпомощен, когато трябва да разбере защо една история има значение. Достатъчно е да си спомним за фейлетоните на Ботев или сатирата на Алеко, за Радой Ралин, Марко Ганчев, Иван Кулеков, за да видим, че журналистиката не е занаят по скорописане на новини или въвеждане на данни – тя е форма на гражданска смелост. Един алгоритъм никога няма да се изправи срещу властта.

Тази година бяхте избрана за председател на Асоциацията на европейските жени основателки. Какво стои зад тази кауза?

Предприемачеството е може би най-добрият инструмент, с който една жена може да разгърне пълния си потенциал. То не е само начин да развиеш бизнес – то е процес, в който се учиш да се доверяваш на идеите си, да превръщаш уменията си в стойност, да виждаш света не само такъв, какъвто е, а такъв, какъвто може да бъде. Важно е жените да разберат, че могат сами да очертават границите на своето развитие като предприемачи. Аз започнах собствен бизнес, когато бях на 27. Най-трудно ми беше да говоря за пари с инвеститорите и с клиентите на фирмата си. Не защото нямах аргументи. Липсваше ми увереност.

Предприемачеството ме научи да ценя себе си, идеите си и стойността на своя труд. Научи ме да излизам от зоната си на комфорт и да оцелявам в трудни, понякога критични ситуации. Вярвам, че колкото повече жени започнат да се движат уверено в икономиката, толкова по-богато, иновативно и устойчиво ще бъде обществото ни. Не става дума просто за равенство, става дума за реализирани възможности, които създават добавена стойност за всички.

През юни Dir.bg беше домакин на официална вечеря с бившия италиански премиер Енрико Лета и с румънския еврокомисар Роксана Мънзату, по време на която вие заявихте, че България може и трябва да бъде център на диалога за бъдещето на Централна и Източна Европа. Възможно ли е това?

Ако не говорим за бъдещето си, други ще го дефинират вместо нас. Това е причината да вярвам, че България може да бъде повече от участник — може да бъде сцена. Център на разговор, в който Централна и Източна Европа не се разглеждат като периферия на Европейския съюз, а като пространство с идеи, ресурси и политическа интуиция. Когато казах, че България може да бъде център на диалога, нямах предвид географията. Имах предвид способността да създадем среда, в която ключовите теми за бъдещето на региона се поставят смислено и с визия: енергийна свързаност, конкурентна индустрия, човешки капитал, иновации, сигурност, демография.

Защо е важно? Защото светът се движи бързо, но неравномерно. А регионът ни често влиза в разговора прекалено късно – след като решенията вече са взети. Да си център на диалога означава не просто да бъдеш чут – означава да задаваш рамката на самия разговор. Енрико Лета каза нещо много точно – че Европа не може да остане просто пазар. Тя трябва да се върне към идеята за визия. Ако в нашия регион успеем да превърнем несигурността в енергия за идеи, тогава не просто ще участваме в Европа — ще допринасяме за нейната трансформация. И ако някой пита „Защо България?“ – отговорът е прост: защото няма по-подходящо място за ново начало от това, което най-добре познава какво значи преход.