Проведените в началото февруари първични избори, както и две ключови събития от националната политика на САЩ, ни дават повод да обсъдим развиващата се кампания преди решаващите избори в „страната на неограничените възможности“. Кампания и избори, които поставят сериозни въпроси не само пред американското общество, но и пред американската политическа система.

Разбира се, първият въпрос е свързан с това – кои ще са двамата основни кандидати, които ще се състезават за поста президент на САЩ. И като че ли той е предрешен. По-голямата част от претендентите за номинация на Републиканската партия се отказаха от надпреварата още преди първите бюлетини да бъдат пуснати в Айова, в средата на януари. Губернаторът на Флорида, Рон де Сантис, който беше приеман за най-вероятния противник на Тръмп, ги последва малко преди вторите първични избори в щата Ню Хемпшър след разочароващо представяне на неговата кампания в национален мащаб. На 10 февруари неговото оттегляне беше последвано и от официална подкрепа на Републиканската партия на Флорида за Доналд Тръмп, което затвърждава доминацията на бившия президент по пътя му към националната конвенция на партията през юли. Така срещу него остана единствено бившата посланичка на САЩ в ООН и бивш губернатор на Южна Каролина Ники Хейли. Въпреки сериозното си изоставане засега тя отказва да напусне кампанията, но това може да се промени още на 5 март. Тогава, по време на така наречения „Супер вторник“, ще се проведат първични избори в 15 щата и една територия и още до края на деня ще се разпределят 36% от делегатите на националната конвенция на Републиканската партия. Това до голяма степен ще даде отговор на въпроса предрешено ли е вътрешното състезание, или все още някой друг освен Доналд Тръмп има шанс да е партийният кандидат за президент на Съединените щати.

Перспективите на Хейли не изглеждат особено големи, но въпросът дали тя може да бъде сериозен конкурент на Тръмп в рамките на Републиканската партия отвежда фокуса ни върху два сериозни проблема в американското общество. Първият е неспособността на „едно ново поколение“ от американски политици да намерят път към общуване с основните групи в него. Въпреки сериозната финансова подкрепа за Де Сантис и опита на Хейли да се позиционира „като ново поколение лидер“, те не само не успяха да привлекат подкрепа на национално ниво, но и не успяха да намерят начин да обединят вътрешната опозиция в Републиканската партия срещу кандидатурата на Тръмп.

Въпросът за възрастта

Вторият е въпросът за старото поколение политици. В опит да се позиционира като „ново поколение лидер“ Хейли (която е на 51 години) постави под съмнение възможността на двамата основни кандидати (Тръмп – 77, и Байдън – 81) да вземат адекватни решения в сложната и кризисна геополитическа обстановка, в която ще се окаже следващият президентски мандат. Тя дори се подигра публично с Тръмп в популярното вечерно шоу Saturday Night Live, но е съмнително подобен ход да успее. Причина за това е не само догонващата ѝ позиция, но и фактът, че за много по-малък процент от американците възрастта на Тръмп (макар и близка до тази на Байдън) повдига „сериозни съмнения“. Скорошно изследване показва, че за 76% от американците физическото и умственото здраве на Байдън е повод за сериозни опасения, докато само 48% споделят подобни притеснения по отношение на Тръмп. Близо 50% от американците обаче имат опасения, че и двамата кандидати са твърде стари, за да управляват – което показва сериозен риск за подкопаване на доверието в една от ключовите институции на американската демокрация.

Ситуацията беше усложнена допълнително от официален доклад на Министерството на правосъдието, който си позволи да опише настоящия президент като „възрастен човек с отслабваща памет“. Разбира се, последва незабавна реакцията от Белия дом, както и пресконференция, дадена от Байдън. Целта ѝ беше да опровергае подобни внушения и може би всичко щеше да бъде наред, ако действащият президент не беше представил египетския президент за президент на Мексико (броени дни преди това подобни грешки застигнаха френския президент и германския канцлер). Съвпадението на събития като този доклад и отменената реч на Байдън в началото на Супербол (макар и решението за това да беше взето още преди публикуването на доклада) форсира допълнително разказа за ограниченията на възрастта, които президентът изпитва, и най-вероятно доведе до сериозен тласък в кампанията на Тръмп. Така всъщност имаме двама кандидати, които открито подкопават устоите на президентската институция – единият заради обществените подозрения, че възрастта му сериозно възпира способността му да управлява, другият заради кампанията, основана на конспиративен разказ за откраднати избори и манипулирано правосъдие.

Твърде дълъг маратон

Елемент от сложността на точно тази изборна надпревара е именно огромният шанс двамата официални кандидати да са ясни много преди края на „първичните“ избори. Преди няколко дни официално се оттегли и основният претендент на Байдън – Мариян Уилямсън, а конгресменът от Минесота Дийн Филипс има минимални шансове за успех. Така се очертава една извънредно дълга кампания, което е по-скоро изключение в американската политика. Обикновено периодът от края на пролетта до националните конвенции на двете основни партии е сравнително спокоен и свързан с тестване на основните стратегии на бъдещите кандидати – финансови, политически и тактически, а началото на същинската кампания остава за периода след официалните номинации. Няма как дългият хоризонт и променената динамика да не се окажат сериозно предизвикателство. И Байдън, и Тръмп са добре познати кандидати и да, вече са участвали в този мач, но много по-важното е, че и двамата носят сериозно неодобрение сред широки групи в американското общество. Удължилата се кампания би означавала изключително сложни решения, свързани с честотата на техните предизборни срещи и медийни участия, тактическите им атаки, разпределението на финансовия ресурс и т.н. Ситуацията е по-неблагоприятна за действащия президент, защото колкото по-рано му се наложи да влезе в кампания, толкова по-трудно ще бъде за него да поддържа имиджа на президент, а не просто на кандидат за тази длъжност.

Делата срещу Тръмп

Третият ключов фактор е свързан с висящите наказателни дела срещу Доналд Тръмп и ролята на съда в предизборната кампания. В началото на февруари съдиите от Върховния съд на САЩ проведоха публично заседание по дело, което засяга въпроса дали Тръмп изобщо е допустим кандидат за втори мандат като президент на САЩ. До това дело се стигна, след като щатският съд на Колорадо постанови, че поведението на Доналд Тръмп, свързано с атаката на негови последователи над сградата на Конгреса във Вашингтон от 6 януари 2021 г., е по същество подтикване към бунт срещу Конституцията и поради това отказа да го впише в бюлетината като кандидат за президент. Изглежда доминиращото мнение на върховните съдии е, че щатските съдилища са превишили правомощията си, недопускайки Тръмп до състезанието, тъй като подобно решение е от правомощията на Конгреса. Какво ще е финалното решение на Върховния съд, все още е неясно, но със сигурност то ще има огромно влияние върху посоката и изхода от кампанията. Нещо повече, то отразява сложен баланс на политически интереси и юридически казуси.

Този баланс се прехвърли и върху втори казус, свързан с дело срещу Тръмп. В опит да се оневини относно събитията от 6 януари 2021 г. Тръмп и неговите адвокати се опитват да наложат аргумента, че той не може да бъде съден за това, че се е опитал да отмени и обърне резултата от изборите през 2020 г., тъй като президентът се ползва с имунитет. Възможно позитивно решение по този казус би създало прецедент, който да постанови абсолютен имунитет на президента и така да разруши фундаментите на разделението на властите, заложени в американската Конституция. Отлагането на тези дела (последното може да се насрочи за март) допълнително обслужва разказа за конспирация срещу Тръмп и подкопава доверието в институционалната среда. Но и без този разказ над 90-те криминални дела, заведени срещу бившия президент, както и решението, с което федералният съд в Манхатън осъди Тръмп да изплати 83,3 млн. долара на авторката Е. Джийн Карол, създават достатъчно сериозни притеснения сред гласоподавателите, свързани с възможността той да подкопае устоите на американската демокрация и неговите способности като президент.

Залогът

Описаната картина е далеч от оптимистична, защото в нея липсва алтернативен и вдъхновяващ разказ. Скорошно изследване на NBC показва, че дори в рамките на Демократическата партия над 60% от гласоподавателите биха подкрепили Байдън преди всичко, за да не позволят Тръмп да стане президент. Позициите на демократите са разколебани сред традиционно свързани с тях общности, особено в така наречените „суинг щати“ – арабската общност в Мичиган, заради подкрепата на Байдън за Израел; латинообщността, особено в така наречения „латинопояс“ в щата Пенсилвания, поради усещане за провал на икономическата политика и особено заради проблемите, свързани с нелегалната имиграция; скорошната загуба на подкрепа за демократите в един от най-високообразованите и прогресивни райони в Америка – предградията на щата Ню Йорк – отново около въпросите, свързани с имиграция и престъпност. Всичко това предизвика силни призиви президентът Байдън да се включи активно в предизборната кампания. Но както вече коментирахме, е възможно с оглед на нейното развитие, ако това се случи значително по-рано – да се окаже и сериозна грешка.

Провалът на „следващото“ поколение политици да събират финансов и организационен ресурс, както и да налагат обществени нагласи и да печелят подкрепа, показва сериозен политически и лидерски дефицит, който, за съжаление, не е ограничен единствено и само до американската политика. Същевременно за втори път устоите на една от най-добре измислените демократични системи ще бъдат поставени под огромен стрес. Предстоящите решения на съдебната система касаят не само предизборната кампания, но и цялостно функциите и правомощията на президентската институция. Неограничена власт в съчетание с един открито отхвърлящ правилата президент биха подложили на тест и съществуващия международен ред. Изказването на Тръмп, че би насърчил Путин да напада тези членове на НАТО, които не посрещат изискванията за военен бюджет на Алианса, е само подсказване за това, което може да се очаква от подобна ситуация.