През по-голямата част от следвоенната епоха глобалната сила се определяше от съюзи, самолетоносачи и резервни валути. Сега обаче навлизаме в ера, която се оформя от критичната инфраструктура и тези, които я финансират, изграждат и оперират. Пристанищата, електропреносните мрежи, железопътните коридори, центровете за данни и веригите за доставки на критични минерали вече не са просто „проекти“. Те са операционната система на суверенитета. Инфраструктурата – мрежи, които преместват енергия, стоки и данни – е индустрията на индустриите. Който и да я оформи чрез договори, стандарти, деноминация на валутата и дългосрочна поддръжка (голяма част от която все повече се ръководи от данни и системи, задвижвани от изкуствен интелект), ще постигне трайно глобално влияние. Дебатите за „дедоларизация“ често се фокусират върху резервните валути. Според данните на Международния валутен фонд за валутния състав на официалните валутни резерви щатският долар държи приблизително 57-процентен дял от световните резерви през 2025 г., а еврото е на второ място с отчетлива разлика. Официалните резерви обаче са изоставащ показател. По-съществената промяна се отнася до инфраструктурата. Китай осъзна това ...