С какво си обяснявате победата на Народната републиканска партия в национален мащаб на местните избори? На президентските избори само преди година Ердоган, макар и с малка преднина, спечели на балотажа.

Тя идва в период на learned and sinking helplessness, породена от факта, че Партията на справедливостта и развитието (AK Parti) печели избори след избори, независимо от деформациите на едноличното управление, религиозното и социалното положение на управляващата партия и нейния безспорно силен лидер, безпрепятственото публично разхищение, нежеланието за структурни реформи в областта на образованието и правовата държава, огромните икономически грешки, отчаяха голяма част от обществото. Резултатите от изборите бяха голяма изненада за всички.

Основният провокатор на тази изборна загуба за управляващите беше наистина бързото нарастване на инфлацията и девалвацията на турската лира. Това доведе хората до дълбока бедност поради неправилната и абсурдна икономическа политика, прилагана от правителството в продължение на дълъг период, преди да се направи обрат. Другите елементи, които споменах по-горе, също оказаха влияние, но това беше един вид синдром „икономиката е важна, глупако“ (It's the economy, stupid).

Това ли е краят на ерата „Ердоган“, или през следващите три години може той да укрепи властта си?

Прекалено рано е да се твърди подобно нещо. Все пак това е нова, сурова реалност за AK Parti и ще отнеме време да преглътнат факта, че партията внезапно изгуби първенството си. Все пак тя е в добра позиция да поправи това бързо и да укрепи организацията си в цялата страна. Те могат да реагират на посланието, отправено им от избирателите. Това, което може да им попречи да го направят освен президента Ердоган, са твърдото ядро и радикалите в партията. Дали, доколко и колко бързо партията ще реагира на отправеното ѝ послание предстои да видим и това ще определи отговора на този въпрос.

Екрем Имамоглу ли е обединяващата фигура за опозицията, която може да е следващият президент на Турция?

Определено е такъв. Предишният ръководител на Републиканската народна партия (РНП) спря рязкото му израстване, като се позова на необходимостта той да затвърди своята и на РНП доминация в Истанбул. Тази необходимост е по-актуална от всякога сега, когато партията има нов лидер – Йозгюр Йозел. Въпреки това безспорно обществено мнение е, че Екрем Имамоглу е фактическият лидер на партията и това двойно лидерство може да предизвика известни търкания. Как ще се отиграе тази ситуация, предстои да разберем. От друга страна, избирателите все пак ще искат да заличат спомена за огромната способност на РНП да се самоунищожава. Политическият жанр след резултатите от тези избори със сигурност ще бъде забавен и вълнуващ филм за гледане.

Какво провокира хората в Турция да отидат до урните? Традиционно избирателната активност е около 80%, въпреки че на тези избори беше малко по-ниска. В България по време на последните избори имаме рекордно ниска избирателна активност.

Политическата арена в Турция все повече се превръща в сцена на все по-широка поляризация (предизвикана и разпалвана главно от управляващата партия). Турските избиратели приемат сериозно задълженията си да гласуват, почти в смисъл на решение „направи или умри“. Поради това избирателната активност винаги е била висока. По-ниската активност на тези избори може да се дължи на разочарованието на избирателите на AK Parti.

Кои са основните послания на опозицията, които стигнаха до хората?

Както вече споменах, вярвам, че резултатът от изборите беше изненада дори за опозицията, тъй като посланията, отправени в предизборната кампания, не се различаваха особено от тези на предишните избори.

Те със сигурност са докоснали сърцата и умовете на определен брой избиратели, но смятам, че резултатът от изборите беше повлиян основно от това колко много хората са засегнати от неправилните икономически политики.

Инфлацията и намаляващата покупателна способност или жаждата за демокрация се оказаха решаващи на тези избори?

Ако беше второто, отдавна щяхме да сме усетили обрат в предпочитанията на избирателите. Не бих стигнал дотам да твърдя, че няма голяма, наистина голяма жажда за демокрация, но заставам зад твърдението си: икономика, икономика, икономика. Както каза един от предишните ни президенти, покойният Демирел: „Няма правителство, което тенджерата да не може да свали“.

Имаше ли съществен икономически дебат между управляващите партии и опозицията?

Моят отговор не се различава от този, който дадох по-горе. Но не бива да забравяме, че не само опозиционната партия, но и цялата нация ясно видя и се противопостави на неортодоксалната икономическа политика и на очевидните катастрофални грешки. Фактът, че президентът беше принуден да направи обратен завой (от отчаяние), също е в подкрепа на тази теза.

Вие как оценявате моментната икономическа ситуация в Турция и какви мерки в това отношение бихте искали да видите?

Обратът в икономическата политика дойде твърде късно и се направи твърде малко. Повишението на лихвата до 50% закъсня и не беше достатъчно, за да сложи край на нарастващата инфлация. Освен това борбата срещу инфлацията се превърна в състезание на един крак, защото само централната банка чрез монетарната си политика се включи в надпреварата. Фискални и структурни мерки не я последваха. Високото ниво на паричното предлагане и ръстът при кредитите показват, че няма повсеместни действия за овладяване на инфлацията. От сега нататък икономическото ръководство трябва да убеди не само хората, но и международната общност, че ще се придържа към строги монетарни политики и ще направи неизбежните стъпки към структурни реформи. Строгите монетарни политики (ако се запазят) ще бъдат болезнени, особено за икономическия растеж и реалната икономика. В този смисъл както вътрешни, така и международни анализатори не изключват възможността за още един разрушаващ завой от страна на президента Ердоган. Смятам, че най-важната задача пред него е да убеди Турция, а и света, че няма да насочи отново лодката към икономическа катастрофа.

* Фразата е на Джеймс Карвил, стратег на президентска кампания на Бил Клинтън срещу Джордж Буш-старши през 1992 г.

Али Першембе е основател на първата местна агенция за корпоративно управление и кредитен рейтинг в Турция SAHA. Той е независим финансов анализатор, инвестиционен консултант и телевизионен водещ.

Автор е на четиритомната поредица „Технически анализ“,  Paranın Kuralı (Правилото на парите) и Paranın 365 Günü (365 дни на парите). Той е автор и на нефинансовите исторически сборници с есета, наречени Dunya Kucuk (Светът е малък) и Perşembe'nin Gelişi. Али е продуцент и водещ на финансовата комедия Persembe'nin Gelisi, излъчвана по CNBC-e и Ekoturk TV.