Когато говорим за Куба, разговорът почти неизменно се върти около американските санкции, режимите на тока, недостига на лекарства, спадащия туризъм и рекордната емиграция. Всички те са реални и заслужават внимание. Прекомерното фокусиране върху ежедневните кризи обаче често скрива един по-дълбок процес, който може да се окаже определящ за бъдещето на острова. За първи път след революцията от 1959 г. почти цялото активно население на Куба е родено, израснало и социализирано в рамките на съществуващата система. Това не е просто демографска подробност, а исторически момент, в който една политическа система започва да бъде оценявана не през обещанията на своето начало, а през резултатите на своето настояще. Високата инфлация и оскъдните държавни пенсии подтикват социално уязвимите семейства към търсенето на всякакви източници на доходи Поколението, което наследи революцията Историята е мощен източник на политическа легитимност, но влиянието ѝ неизбежно отслабва заедно с поколенията, които лично помнят събитията, върху които е изградена. В продължение на десетилетия кубинската държава черпеше значителна част от своята легитимност от революцията, противопоставянето със Съеди�...