Той е героят на нашето време. Ексцентричен, истеричен и главното – много популярен. Неотдавна щеше да бъде селският луд. Но днес Хавиер Милей е президент на Аржентина.

Мисля, че го разбирам. И не защото ми е връстник, набор 1970-а. А защото сякаш изскача от моите текстове за медийните революции. Милей не съществува извън социалните мрежи. Без глобалните платформи щяхме да го запомним, но не и да гласуваме за него. Неговите странности, които вчера го правеха неизбираем, днес го изстрелват в звездите – като юноша, гълтащ гъсеници пред екрана, за да стане феймъс.

Дори Южна Америка, континентът на Маркес, Борхес и Кортасар, трудно измисля подобни герои на магическия реализъм. Разгледайте го: пълничък, с къдрава коса (викат му Перуката). Прилича на дете пакостник.

Зарязал футбола, за да се занимава с икономическа теория, Милей е ерген. Живее с три мастифа, кръстени на известни икономисти – и още два на име Конан и Анхелито. Не говори с родителите си: „Те са мъртви за мен“. Скандално за латиноамериканците, той е англофил; обожава „Бийтълс“, AC/DC, особено Мик Джагър. Отрича аборта дори след изнасилване.

Католик е, но минава към юдаизма. Най-добрият му приятел е равин, без да смятаме сестра му, мениджър на изборната кампания, „най-добрият човек, когото познавам“. Очевидно и нейното въображение си го бива, защото тъкмо с кампанията Милей очарова избирателите, като размаха моторна резачка. Щях да забравя: преди да влезе в президентския дворец Каса Росада (Розовата къща), беше най-прочутият конгресмен. Държеше пламенни речи и разиграваше заплатата си на томбола в YouTube.

Питате се как точно този човек оглави една от най-големите държави в Латинска Америка? Да почнем отдалече.

По тези земи страстта често прелива. Тук лявото не е просто ляво, а крайно, анархистко, радикално. Аржентинецът Ернесто (Че) Гевара („че“ в аржентинския испански с италианските му примеси означава нещо като „човече“, „пич“) превърна лявата идея в ужасяващо-очарователна амалгама от жестокост, разстрели, кръв, нетърпимост, еротика и саможертва. Че върна Куба десетилетия назад, но стана герой за инфантилното крило от западната левица. И вдъхнови какви ли не чудеса: от трагичния опит за метеж в Боливия, коствал живота му, до чавизма на Чавес и Мадуро, успял да срути петролната икономика на Венецуела.

Законодателите в Аржентина обсъждат законопроекта за икономическа реформа на президента Хавиер Милей, известен като "омнибусния проект", в Националния конгрес в Буенос Айрес, Аржентина, 6 февруари 2024 г. 

Разбира се, тук и дясното не е просто дясно. Из него бродят офицери, диктатури, убийства, терор и мрачни Пиночети с тъмни очила. Последното му чедо е бившият бразилски президент Жаир Болсонару, „Тръмп от Тропика“. И той обичаше резачките: охрабрени от него предприемачи така бяха подкарали Амазонската гора, че за малко да оставят планетата без бял дроб. Да не говорим за салвадорския президент Наим Букеле. За да се разправи с бандите, той вкара 70 хил. души в затвора и почти демонтира демокрацията; 90% от населението продължават да аплодират.

С други думи на юг от Рио Гранде е лесно да прекалиш. Аржентина, страната на тангото, Марадона, Меси, матето, гаучосите и дебелите телешки пържоли, не прави изключение. По местните стандарти „политика“ означава здраво люшкане между крайно ляво и крайно дясно.

Вижте аржентинските писатели. Великият Хорхе Луис Борхес, ерудит и полиглот, бе знаме на десницата. „Момчета, убийте Борхес!“ пък бе извикал също така великият Хулио Кортасар, когото едната от трите му жени направи комунист. В негов разказ от гроба се вдига самият Шопен, за да удуши с огромните си ръце врагове на кубинската революция.

Хавиер Милей е на страната на десницата. Не знам дали харесва Борхес, но оправдава Болсонару и презира чавизма. След като започна президентския си мандат на 10 декември 2023 г., включи в своето правителство дясната Патрисия Булрич, бивш министър на сигурността и негов противник в президентската надпревара. Посланието е: аз съм десният полюс.

Но десничарството на Милей е уникално. Той е краен либертарианец. Иска да реже разходи, от всичко. Разбирате ли парадокса? На върха на аржентинската държава стои човек, който мрази държавата и я смята за източник на всички злини.

Когато диктаторът Аугусто Пиночет превзе с кръв Чили през 1974-та, той повика на помощ т.нар. „Чикаго Бойс“, либертарианските икономисти от Чикагския университет, възпитаници на Милтън Фрийдман (един от Милейевите мастифи се казва Милтън). „Момчетата“ стегнаха чилийската икономика, но Пиночет не презря държавата: в края на краищата бе генерал. Милей обаче няма задръжки. Либертарианската икономическа теория, смята той, е единствено правилна. Австрийците Фон Хайек и Мизес са велики. Следователно ще приложим теорията едно към едно. Даже „Бог е либертарианец“.

Е, жалко, не можем да премахнем държавата въобще. „Но трябва да се съобразяваме с обстоятелствата. Тази маса е квадратна – обяснява той пред „Икономист“, – искаше ми се да е кръгла, но не е.“ Следователно трябва да изтърпим държавата, но на минимум.

Ще кажете: популистът обръща играта веднага щом вземе властта. Значи не познавате Хавиер Милей. Два дни след началото на мандата икономическият му министър Луис Капуто обяви мерки за орязване на публичните разходи с 3% от БОП. Песото бе обезценено. Субсидиите ще се кълцат. Ликвидират се 9 от 18-те министерства. Държавните компании ще се приватизират. Премахва се контролът върху цените. Ще се реформира трудовото законодателство. В Конгреса се вкара закон, според който всеки, който организира протести, запушващи транспорта и нарушаващи собствеността, ще лежи шест години. Разводите ще стават набързо, в гражданския регистър, без адвокати. Милей воюва с т.нар. „каста“ – бюрокрацията и левия елит. Нея трябва да кастри резачката.

Да признаем, Аржентина е в сериозна криза. От две години по улиците на Буенос Айрес се чуваше само cambio, обмяна. Уличните дилъри предлагаха долари на курс, поне двойно над официалния. В края на 2023 г. годишната инфлация надвиши 211%, повече и от фалиралата Венецуела.

Хората протестират пред Националния конгрес в Буенос Айрес, Аржентина, на 6 февруари 2024 г., докато депутатите обсъждат законопроекта за икономическа реформа на президента Хавиер Милей 

Кой е виновен? Десният популист Милей обвинява левите популисти. В Аржентина те имат своето очарование. Техният бранд е „перонизмът“, микс от социални програми, харчене, твърда ръка и демагогия. Ще го усвоите с оперетния жанр: историята на президента Хуан Перон (1952–1955, 1973–1974) и неговата любима Ева, Евита. Той управлява здраво, тя се грижи за бедните. Той е мускулът, тя – сърцето. „Не плачи за мен, Аржентина.“

Напоследък перонистите управляваха доста, с присъщата си социална щедрост. Започна Нестор Кирхнер (2003–2007), после съпругата Кристина Фернандес де Кирхнер (2007–2015), накрая – Алберто Фернандес (2019–2023). Алберто не е роднина на Кристина, но бе издигнат от нея. Тя нямаше право на трети мандат, затова пък му стана вицепрезидент.

Не е трудно да разберем защо оплетеното в компромиси трето перонистко управление бе слабо и разделено. Прибавяйки връзкарството към безотговорността, Алберто Фернандес изпусна икономиката и валутата, а инфлацията това и чакаше. Накрая икономически министър стана председателят на парламента, влиятелният перонист Серхио Маса, който затегна гайките и се разбра с Международния валутен фонд за ограничения и финансово благоразумие. Но беше късно. Аржентинците вече не вярваха на перонистите. Реформаторът Маса се кандидатира за президент и загуби. Милей вече бе обещал много по-радикално лекарство, а и беше различен. В трудни времена посланикът е по-важен от посланието.

Новият президент ненавижда перонизма, а и левичарството въобще. За него той има една дума: комунизъм. Хвали Маурисио Макри (2015–2019), единствения аржентински президент от десницата, вклинил се между перонистите през новото хилядолетие, но не успял да доведе докрай реформаторската си политика. А негов герой е Карлос Менем (1989–1999), пионер на пазарните реформи в Аржентина.

Но най-важната си трибуна Хавиер Милей откри в презирания от левичари и антиглобалисти Давос, Меката на либералната доктрина. Аржентинският президент се изстъпи пред глобалните бизнес лидери и извика: „Вие сте героите!“. Не се срамувайте от делата си. Не отстъпвайте пред левицата, бюрокрацията и културния марксизъм. Нито крачка назад!

В Аржентина ще му бъде по-трудно. Аржентинците, свикнали да се събират на топла скара, асадо, всеки уикенд, вече си броят парите за храна. Конгресът се съпротивлява, там мнозинства стават трудно. Синдикатите организираха стачка още на 24 януари 2024 г., едва месец и нещо след встъпването в длъжност. Това е национален рекорд.

Всъщност профсъюзите са ключова част от „кастата“, която Милей иска да изреже. Един пример. Синдикатът на камионджиите има един и същи шеф от 36 години на име Уго Мояно. Големият му син е съпредседател на синдиката, дъщерята и друг син са в борда. Трети син оглавяваше отделен профсъюз, на работещите в тол системата, преди да стане конгресмен. Фамилията притежава футболен клуб и политическа партия. Разследват го за корупция, но безуспешно. Тъкмо срещу това се изправя Милей. И тук се крие причината за голямата му подкрепа.

Как ще завърши тази битка, е трудно да се каже. Навремето власт и опозиция сядаха и преговаряха; сближаваха позиции и намираха компромиси. Днес надвикването заменя преговорите, а аргументите се излагат с агресия, радикализъм и сценична показност. Да, беше време, когато истерията бе слабост. Сега обаче е стратегия. Похват. Сила.

В публичността печели онзи, който прилича на луд с картечница. Неговата непредсказуемост е най-големият му коз: не знаеш ще те погали ли, или ще те плесне. Доналд Тръмп нарича това The Art of the Deal, изкуството на сделката. Не знам как го нарича Хавиер Милей, но очевидно го умее. Той знае, че виртуалната тълпа ще го последва в изстъпленията на разюздания интернет водевил. В селото на лудите всеки ден е панаир.

Затова да се помолим това да завърши добре. Не плачи, Аржентина! Не се смейте, вие, хора от платформи и форуми! А си съберете акъла.