Живеем в период на безпокойство и поликриза (климатична криза, икономическа криза, социална криза...). Това е напълно достатъчно всеки от нас често да се чувства безпомощен пред мащаба на проблемите с ясното съзнание, че технологиите определено ще присъстват и ще помагат, но несъмнено няма да бъдат достатъчни, за да се справим.  Светът ускорява движението си, а повечето организации не са в крак с времето и го знаят. Знаят и решението – те трябва да се подложат на радикална трансформация. Ръководителите на тези компании несъмнено се чувстват като попаднали в капана между възприемани като полюсни и противоречиви изисквания:  за засилена дигитализация, но и за качествени човешки взаимоотношения;  за гъвкавост, но и за стабилност;  за краткосрочни печалби, но и за устойчиво дългосрочно развитие.  Искат или не, мениджърите на компаниите държат кормилото на мащабната трансформация, от която се нуждаят обществата. Но как да го направят, когато са отговорни и за живота на десетки или дори хиляди служители?  Лидерство на „здравия разум“  Все по-често чуваме, че големите компании трудно откликват на необходимостта от промяна, защото мениджърите им нямат визия, не гле�...