Бебешко боди, украсено с лозунга „Обичам Htlr“, е един от най-фрапиращите предмети, който може да се намери в мрачния свят на нацисткия мърчандайз. Това всъщност е процъфтяваща онлайн индустрия, която предлага всичко – от боксерки през чаши за бира, тениски и възглавници, та до калъфи за очила. 

В Германия обаче има хора, които са готови да хванат бика за рогата и да се борят с модерните неонацисти. Те са в основата на кампанията Recht gegen Rechts („Права срещу правила“), чиято цел е да отнеме символите и думите на крайнодесните групировки. Най-важната част от екипа зад Recht gegen Rechts са Симон Кнител, изпълнителен творчески директор на германската рекламна агенция Jung von Matt, Йорг Менге, основател на Хамбургската асоциация и инициатива Laut gegen Nazis („Шумно срещу нацистите“), и бившият неонацист и продавач на нацистки мърчандайз Филип Шефлер. 

В Германия има забрана за разпространяване на нацистки символи и пропаганда. Думата „Хитлер“ е забранена. Забраната обаче се заобикаля, като от нея се премахват гласните и се използва съкращението Htlr. Същият е случаят с VTR LND за Vaterland (отечество) и HKNKRZ за Hakenkreuz – немската дума за свастика.

„Нацистите са иновативни – казва Кнител. - И моята роля е да решавам проблемите творчески.“ Рекламистът се свързва с асоциацията Laut gegen Nazis („Шумно срещу нацистите“) и адвокатска кантора в Хамбург и решават да ударят бизнес модела на неонацистите чрез Закона за търговските марки. Постигат първия си голям успех, като си осигуряват правата върху съкращението VTR LND. „Това съкращение е бестселърът в три онлайн магазина според собствени им механизми за филтриране. Така че ги ударихме там, където боли най-много“, добавя Кнител в телевизионно интервю.

Регистрацията на VTR LND като защитена търговска марка отнема близо две години, но крайният успех означава много. Онлайн магазините на нацистите са на практика блокирани за употребата му – може да се изисква процент от мърча, компенсации за щети, да се отнемат и унищожават произведени количества, а и да се завеждат съдебни дела с предизвестен край – солени глоби и дори затвор до две години. Събраните пари пък ще се използват за регистрацията на нови марки, както и за защитата на VTR LND, която трябва да се прави на всеки пет години. Регистрацията в ЕС струва 1600 евро, само за Германия е между 400 и 600 евро.

Recht gegen Rechts

За да се гарантира дълголетието на кампанията, хората зад Recht gegen Rechts създават и краудфъндинг система. Досега тя е събрала над 20 хил. евро. Recht gegen Rechts може да се преведе по няколко начина. Recht означава дясно, но също и правилно, честно, точно. Recht gegen Rechts е и името на годишен сборник, който следи какво се случва в екстремното дясно в политиката на Германия. Той се издава от четири фондации – Amadeu Antonio Stiftung, Friedrich-Naumann-Stiftung, Vereinigung demokratischer Juristinnen und Juristen e.V (VDJ) и ZEIT-Stiftung.

Кампанията вече спечели награда за креативност и иновативност. Recht gegen Rechts взе златен медал през декември от Eurobest Awards 2023. Това беше един от двата златни медала за Германия на конкурса.

Играта на котка и мишка

Проектът, осъществен от голямата германска рекламна агенция Jung von Matt, получава подкрепата на много партньори и приятели. Sehsucht прави анимацията и картинките. Берлинският клон на Redgert Comms поема връзките с медиите. Музиката е измислена от blood, а сайтът и записите на озвучаването са направени в Loft Studios в Berlin.

„Обичаме да използваме креативността на рекламните агенции. Нашата цел е да вдигаме шум, а това винаги се получава по-добре, когато агенцията има персонален ангажимент в някоя кампания“, казва Йорг Менге. 

„Това е само началото. Вече сме кандидатствали за допълнителни търговски марки за други десни кодове с надеждата да спрем продажбите им. Погрешно е, че са успели законно да разпространяват възгледите си по света и да се финансират, като търгуват със стоките си. Опитваме се да спрем това“, добавя Менге. Той обаче не разкрива кои са следващите търговски марки. Целта – да не бъдат изпреварени от неонацистите. 

Ценна помощ в това отношение оказва Филип Шефлер. В миналото той е продавал неонацистки мърчандайз в магазина си Werwolf в северния град Висмар на брега на Балтийско море. Сега обаче изнася беседи в училищата срещу крайнодесните идеи и начините за вербуване на младите хора. Той има опит – престой в затвора му дава достъп до програма за излизане от неонацистките редици и връщането в нормалния свят. 

„Не трябва да се подценява силата, с която тези лозунги влияят на младите хора. Крайната десница полага огромни усилия в намирането на начини да им повлияе. И прави стотици хиляди евро от стоките, които продава. Изпращах стоки до Англия, Шотландия, Ирландия, Скандинавия, навсякъде“, разказва Шефлер.

Кодовете, които не могат да бъдат забранени

Но битката е трудна, защото мърчандайзът е само една област на влияние. Крайнодесни лозунги често са скрити в текстове на песни, крайнодесните татуисти маскират символи в изображения и какво ли още не. 

Освен това от приблизително 100 големи кода, някои са невъзможни за забрана. Например числото 88, което може да се види надраскано и по много сгради в България. Това е код за два пъти осмата буква от немската азбука, тоест HH. Което пък е съкратено от Heil Hitler. 18 по същия начин е код за Адолф Хитлер. И честата употреба на тези два кода принуди германските власти да ограничат използването им за номера на автомобили. Нещо повече, опитите за регистрация на търговска марка HKNKRZ удрят на камък, защото според служители на съответното ведомство то е „нарушение на общото благоприличие“.

Точно поради тази причина Кнител иска да разшири кампанията. Той иска да регистрира търговски марки и в САЩ, а също така да създаде публична база данни, „за да се съберат всички нацистки кодове“.

Йорн Менге – от семейство на реални нацисти

Йорн Менге е интересна фигура – той основава Laut gegen Nazis преди 20 години и свири в няколко пънк банди. „Още през 2004 г. предупреждавахме, че последователите на неонацистите се увеличават и стават социално приемливи. За нас това не е феномен. Нито са някакви отделни прояви, които ще изчезнат от само себе си. Не, това е постоянна борба“, казва той в интервю за списание от Хамбург в края на миналата година. 

Неговият сблъсък с нацистите е съвсем близък и личен. Трима души от семейството му са били на ръководни позиции по време на управлението на нацистите преди и по време на Втората световна война. „Прачичо ми е бил част от личното обкръжение на Адолф Хитлер. Един от дядовците ми е бил част от СС и е бил надзирател във Варшавското гето, после в концентрационния лагер „Йоненгаме“, във фабриките за принудителен труд на BMW. А друг от дядовците ми е бил най-отвратителният – той е бил част от данъчната служба в окупираните територии. И е пращал на баба ми бижута, взети от депортирани еврейски жени“, разказва Менге.

„Страх? Не се страхувам. А има и още нещо – нацистите винаги правят списъци на враговете си. За да могат да се разправят с тях. Но докато си активен в публичното пространство, ти си защитен. Още повече има инфилтрирани хора, които следят техните чатове, и ако има проблем, заплашените ще бъдат информирани“, добавя той.