Докато пътувах из остров Бали, Индонезия, разговорите ми с местните хора често се връщаха към една проста идея - сградите никога не трябва да бъдат отделени от средата си. В балийската култура, архитектурата и цялостния начин на живот са оформени и мислени през философията Tri Hita Karana – „трите причини за благополучие“, концепция, описваща баланса между духовния свят, човека и природата. Тъкмо тази идея за хармония, а не за доминация, е в основата на начина, по който островът мисли пространството. Ако един от тези елементи бъде пренебрегнат, балансът се нарушава. Затова архитектурата тук не се възприема като самодостатъчен обект, а като част от екосистема. Балийците и днес проектират сградите си така, че те да не нарушават природния пейзаж и използват устойчиво ресурсите си, следвайки своята традиционна философия. В западната цивилизация, архитектурата също започва да търси и преоткрива връзката си с природата в движението, наречено биофилия. Идеята е формулирана от американския биолог и носител на “Пулицър” Едуард О. Уилсън през 1984 г. в книга му “Биофилия”. Там той разгръща тезите си, че хората имат дълбока, генетично вродена привързаност към живия свят, която до голяма степен оформя т�...