Може да си представим една умна сграда като гигантски смартфон. Точно както телефонът има сензори за светлина, движение, температура и т.н., „интелигентната сграда“ разполага със сензори, които могат да следят различни условия като температура, влажност, присъствие на хора, разход на енергия и др. Тези сензори подават данни към централна система, която може да взема решения, за да оптимизира функционирането на сградата. Например да увеличи отоплението, когато е студено, и обратното. Много кратка история Концепцията за интелигентни сгради се появява в САЩ в началото на 80-те години на миналия век. Самият термин „интелигентна сграда“ е въведен през 1981 г. от United Technology Building Systems. Тези ранни умни сгради се използват предимно за управление на HVAC системите („отопление, вентилация и климатизация“), като намаляват потреблението на енергия и намаляват разходите. За изминалите десетилетия умните сгради се развиха много. Днес те включват множество IoT сензори, системи за сградна автоматизация, инструменти за анализ на данни с изкуствен интелект, видеонаблюдение, умно осветление и т.н. Тези технологии им позволяват динамично да оптимизират работата си, като подобрят енергийната си ефективност...