Години наред обществото ни учи, че успехът се измерва предимно с дипломите, които имаме, титлите, които притежаваме, и професионални резултати, които постигаме. Растем с идеята, че ако учим усилено, ще намерим добра работа и ще изградим стабилна кариера и това автоматично ще ни донесе успех и удовлетворение. Но реалността на новото време и на новото поколение изглежда различно. Днес виждаме много млади хора с изключително образование, с достъп до множество възможности за кариерно развитие, които въпреки това изпитват тревожност, имат ниска самооценка, страхуват се да вземат решения, губят смисъла и посоката. И аз бях един такъв човек. Само преди няколко години имах прекрасно образование от България и Англия, успешна международна кариера и множество професионални постижения. Но това, което нямах, беше усещане за смисъл и вътрешна удовлетвореност. Не виждах отвъд това просто да работя, да постигам резултати и да се движа към следващата цел. И тогава осъзнах нещо много важно. Това не е липса на интелект , експертност или опит. Това е липса на личностни умения и именно тук започва големият разговор за неформалното образование. КАКВО ВСЪЩНОСТ ЛИПСВА ДНЕС В ОБРАЗОВАНИЕТО В СТРАНАТА НИ? Учи...