Трудно е да си представим колко ключова регулация е въвеждането на отвореното банкиране, която потвърждава водещата роля на Европейския съюз, що се отнася до регламентиране на иновативни финансови технологии. Данни на Statista показват, че до края на тази година отвореното банкиране в Европа ще има над 40 млн. потребители, а през 2024 г. броят им ще нарасне до над 63 млн. души. За сравнение в останалия свят, където не е приложена толкова подробно разписана нормативна рамка, забавянето в практическото приложение на тази технология е чувствително. В Китай и съседните азиатски страни броят на потребителите на отворено банкиране е едва 20 млн. потребители, а в Северна Америка – само 4,5 млн. души. Тази тенденция ще се запази и през 2024 г. Една от основните причини за това разминаване е изпреварващото предимство, което ЕС има в разработването и прилагането на модерни финансови регулации, които се използват и от останалия свят, но с известно забавяне. Друг основен фактор е, че в Азия например много от банките използват софтуер от предишни поколения и не са въвели API, които са ключови за прилагането на отвореното банкиране и използването на платежната информация от трети страни.

Доверие и сигурност

В същото време анализи на пазара показват, че и в Европа за тези пет години отвореното банкиране все още е далеч от масова услуга. Проучване на доставчика на технологични решения NTT Data, който оперира в 80 държави, показва, че 60% от британците не разбират какво всъщност е отвореното банкиране. Друг фактор, който трябва да се вземе предвид, е доверието, което обществото има в този вид услуга, както и фактът, че в основата ѝ стоят данните. Транзакционната история се споделя с трети страни, които в преобладаващия брой случаи не са финансови институции. Във Великобритания едва 16% от анкетираните са заявили, че са напълно уверени в сигурността на технологията. Доклад на „Мастъркард“ показва, че в Нидерландия, която е един от най-добре развиващите се пазари за отворено банкиране, 25% от населението нямат абсолютно никакви притеснения относно сигурността на технологията, а 57%, че биха я използвали при определени условия. В същото време във Франция над 60% от населението не биха споделили достъп до банковата си информация, за да използват отвореното банкиране. Традиционно българският пазар също е изключително чувствителен и консервативен, що се отнася до финанси. Повишаването на сигурността при финансовите операции беше и втората голяма цел на PSD2 директивата. С нея беше въведена двуфакторната система за потвърждаване на транзакции, която действително значително повиши сигурността.

За да се гарантира сигурността на отвореното банкиране, компаниите, които могат да предоставят услуги по него, преминават през процес на лицензиране от централните банки. В България БНБ поддържа обществено достъпен регистър на тези доставчици – български компании, които са лицензирани от нея. В него към момента има 10 компании, като само от началото на 2023 г. са вписани 5 нови.

Повечето от тях предоставят и други услуги – например счетоводство на фирми или различни платежни операции. В същото време всяка една от компаниите, които са минали паспортизация за целия Европейски съюз, също могат да оперират у нас като доставчици на услуги по иницииране на плащане или услуги по предоставяне на информация за сметка. Що се отнася до конкуренцията на този фронт, най-силно развит е пазарът във Великобритания, където съществуват над 200 местни доставчици на такива услуги. Основната причина за това е, че там бе въведен един стандарт на API, прокаран от най-големите банки, като това значително улесни разработчиците и ускори проникването на услугата, за разлика от ЕС, където всяка държава има някакви различия.

Нови регулации

Доколкото налагането на решения за отворено банкиране сами по себе си са значителна иновация, те въобще не са последната стъпка. Всъщност технологията е ограничена по обхват – тя предполага единствено услуги по плащания или информация за сметка. Всички останали финансови услуги – като депозити, кредити, ипотеки, инвестиции, застраховки и дори пенсионни спестявания – са извън нейния обхват. Банките и другите финансови институции не са задължени да предоставят на трети лица достъп до информация относно тези услуги. Именно тези неща предстоят да се променят с новия пакет регулации на ЕС, които бяха предложени това лято – новата Платежна директива PSD3, Регламентът за платежните услуги (PSR) и Рамката за достъп до финансова информация (FIDA). В тези документи са предвидени немалко промени и подобрения на съществуващия режим. Например, що се отнася до повишаване на сигурността, се въвежда допълнителна автоматична проверка при парична транзакция. С нея ще се удостоверява дали даден IBAN номер действително е на лицето, на което искаме да прехвърлим средства. По този начин ще се преустановят източванията чрез подменен IBAN номер, на които станахме свидетели и в България.

Също така се осигурява на третите страни повече и по-бърз достъп до пълна финансова информация, с което те да правят по-добри анализи и да предлагат по-подходящи финансови услуги и продукти. Банките и другите доставчици на платежни услуги ще трябва да разработят специален информационен панел за клиентите си, на който те да проверяват на кого са споделили данни за банковите си сметки и оттам да могат да управляват тези разрешения. Една значителна част от текстовете засягат и защитата на потребителите и гарантирането на сигурността на техните лични данни спрямо GDPR.

Очаква се финалните версии на тези текстове да са готови през 2024 г., като след това страните членки обикновено имат 18 месеца, за да приложат директивата в местното законодателство, докато регламентите влизат в сила и без тази процедура. Със сигурност Европа ще продължи да бъде водещ фактор в установяването на най-новите финансови иновации и подобрени услуги.

Стъпка по стъпка 

Над 5 години минаха, откакто отвореното банкиране беше въведено в Европейския съюз чрез ревизираната платежна директива PSD2. В България например това се случи чрез приемането на Закона за платежните услуги и платежните системи през март 2018 г. С тази промяна търговските банки бяха задължени – при желание на клиентите си – да осигуряват достъп до информацията по платежните сметки на трети страни чрез приложно-програмни интерфейси (API). По този начин клиентите могат да агрегират всички свои банкови сметки на едно място или да използват услугите на технологични компании, за да анализират своите приходи и разходи. Плащанията при пазаруване онлайн могат да минават

директно и незабавно от банкова сметка към банкова сметка,

без да са необходими платежни карти, каквато е утвърдената практика. Чрез отвореното банкиране търговците получават незабавно средствата от продажбите си и в много случаи плащат по-ниски такси за обработката, отколкото при приемането на плащания през карти. Те от своя страна се таксуват от операторите между 1% и 3% от сумата, докато при операциите, които минават през отворено банкиране, тази сума може да е под 1%. Като цяло целта на отвореното банкиране е да се увеличи конкуренцията между банките, като във финансовите операции се допуснат и технологични компании, за да се стимулира инвестирането в иновации и технически решения, които подобряват процесите и дават повече възможности.