Строителният сектор е най-интересният за анализ основно по линия на вътрешната динамика, обусловена от доминацията на компаниите от инфраструктурното строителство. А по правило приходите и финансовият резултат на компаниите от този пазарен сегмент са много по-силно зависими от политическата конюнктура във вътрешен и международен план, отколкото от пазарни процеси и закономерности.

Начело сред 10-те водещи отново е държавната „Автомагистрали“ ЕАД с приходи от 510,5 млн. лв. (растеж от 21,7%), следвана вече от пловдивската „Европейски пътища“ АД (годишен растеж от близо 200% до 378,2 млн. лв.), която се изкачва от 8-о до 2-ро място. Подгласникът от 2021 г. „ГБС – Инфраструктурно строителство“ се свлича до 6-о място с най-голям спад на приходите в рамките на Топ 10 от 32,5% до 170,7 млн. лв. На трета позиция излиза асеновградската „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД (растеж от 68% до 258,2 млн. лв.). Половината от класираните през 2021 г. компании този път са извън десетката: „Главболгарстрой Интернешънъл“, „Аркад Енджиниъринг Енд Констракшън Кампъни – клон България“, ЩРАБАГ, свързаната с „Хидрострой“ „Инфра Експерт“ и „Автомагистрали – Черно море“. На тяхно място идват „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД, „Инерком“ ЕООД, „Грома Холд“ ЕООД (бившата „Агромах“), „Бул Строй Груп“ ИГ ЕООД и „Трейс Груп Холд“ АД.

Строителството, представено в Топ 10, увеличава на годишна база приходите и печалбата си през 2022 г. За сравнение, година по-рано секторът се характеризираше със силен спад и при двата показателя. Сега 34,5% е растежът при приходите от основна дейност (до близо 2,5 млрд. лв.) и 45% при нетната печалба (до 91,5 млн. лв.). Три от 10 компании регистрират спад на приходите си и на печалбата, но нито една не е работила на загуба през 2022 г. С най-голям растеж на приходите е „Инерком“ ООД (222,1%), а при показателя за нетна печалба – „Главболгарстрой“ АД (345,2%). И през 2022 г., макар и плавно, секторът е продължил да се окрупнява. Докато през 2020 г. пазарната концентрация бе едва 33%, то през 2022 г. водещите 4 компании генерират 1,397 млрд. лв., т.е. концентрация над 56% от общите приходи в Топ 10.

В очакване на по-добри времена 

Представители на компании от Топ 10 в сектор „Строителство“ бяха поканени да направят прогноза за перспективите за развитието му, като отговорят на въпроса: „Какви са Вашите очаквания за представянето на строителния отрасъл през 2024 г.?“.

Публикуваме оценките на тези от тях, които приеха поканата за коментар.

Инж. Иван Станчев, изпълнителен директор на „Автомагистрали“ ЕАД

Строителният сектор като важна неразделна част от европейската икономика фокусира тенденции от различни области на политиката на Европейския съюз: цифрова икономика, енергийна ефективност, устойчиво строителство, устойчиво използване на ресурсите, демографски промени, работни места, обучение и др. Затова от ключово значение за перспективите за развитието му ще бъде разработената Стратегия за цифрова реформа на българския строителен сектор.

Тя е с хоризонт 2030 г. и предвижда осигуряването на:

– нормативни условия и ИТ инфраструктура за цифрова трансформация на строителния сектор – формати за електронно предаване на строителна документация и инфраструктура за систематизирането, съхраняването и управлението ѝ;

– електронно управление на процедурите по заявяване, служебно препращане за вътрешноведомствено и междуведомствено съгласуване, одобряване и връчване на крайния административен акт, свързан с проекти на устройствени планове и инвестиционни проекти;

– бази данни за устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството, кадастър и свлачищни, абразионни и ерозионни процеси на територията на Република България и публикуването им или предоставянето им по електронен път на трети страни;

– възможности за повишаване на квалификацията на публичния и частния сектор за работа със строително-информационно моделиране при проектирането, изпълнението и поддръжката на строежи (СИМ 2);

– постепенното преминаване в цифров режим на работа със СИМ 2 на всички участници в строителния процес от публичния и частния сектор;

– условия за предоставяне на качествено образование за прилагане на СИМ в професионалните гимназии и висшите училища в областта на строителството;

–- условия за развитие на иновации в строителния сектор.

Осъществяването на цифровата реформа на строителния сектор ще доведе до повишаване на качеството и ефективността на процесите по проектиране, одобряване и изпълнение на строежите, до създаване на възможности за тяхната по-добра поддръжка, удължаване на живота им и по-добро управление на енергийния ресурс. Администрацията ще предоставя комплексни и синхронизирани електронни услуги чрез осигуряване на оперативна съвместимост и автоматизиран обмен на данни и електронни документи.

Инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България

Браншът беше изправен пред сериозни предизвикателства през последните три години при обектите, възложени от държавата или общините, заради поскъпването на строителните материали и инфлацията. Приетата през 2022 г. методика за индексация не заработи в пълнота и в края на 2023 г. Регионалното министерство се зае с актуализирането ѝ. Сред промените, за които КСБ настоява, са в нея да се запише, че тя е задължителна за всички договори, сключени след процедура по Закона за обществените поръчки, включително за тези, чието изпълнение е приключило, но още са в гаранция. Защото често възложители по различни причини отказват индексация или неоснователно я ограничават, което на практика спира изпълнението на обектите или строителите се превръщат в инвеститори в публична инфраструктура. С отказа да се актуализират цените по вече извършени оскъпени дейности на практика се наказват коректните фирми, които не са спрели работа въпреки затрудненията.

Според нас трябва да се даде нормативна възможност, ако възложителят откаже неоснователно индексация, изпълнителят да може да прекрати изпълнението на договора, без да търпи санкции за това. Надяваме се методиката да претърпи промени в тази посока, за да се прилага адекватно и през 2024 г. браншът най-после да поеме глътка въздух и да заработи на пълни обороти. Всички имат интерес от стабилен строителен сектор, който осигурява заетост и добро заплащане. Както неведнъж съм казвал, социална политика се прави с данъците от работещ бизнес, не с кредити. Затова най-големи ще са ползите за обществото, което ще получи така нужните обекти, а през приходите от данъци – социални блага.

Надяваме се през 2024 г. да бъде изпълнена в максимален обем заложената в бюджета инвестиционна програма. И да се преобърне тревожната тенденция от последните години голяма част от предвидените капиталови разходи да остават неизползвани. Това влияе отрицателно както на качеството на живот на гражданите, така и на развитието на редица отрасли, в това число и строителството. Нека си пожелаем 2024 г. да е по-добра от предходните.