Специални издания СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ /// Tech Connect 2024

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

В търсене на финансиране

Традиционните банки затягат своите критерии за отпускане на заеми и обемите на рисковия капитал намаляват

Автор:

Ангел Хаджиев, регионален директор за Югоизточна Европа в SeedBlink

В търсене на финансиране

Традиционните банки затягат своите критерии за отпускане на заеми и обемите на рисковия капитал намаляват

В търсене на финансиране
quotes

През последните 24 месеца европейският финансов пейзаж претърпя дълбоки промени, водени от макроикономически натиск, регулаторни изменения и променящи се предпочитания на инвеститорите. Различен е начинът, по който компаниите и инвеститорите подхождат към финансирането, със значителни последици за по-широката икономика. 

Последните две години бяха белязани от значителни икономически сътресения. Пандемията от COVID-19 първоначално стимулира безпрецедентна фискална и парична подкрепа в цяла Европа, но когато икономиките започнаха да се възстановяват, се появиха нови предизвикателства. Инфлацията се повиши, достигайки 10,6% в Еврозоната до октомври 2022 г., което накара централните банки, особено Европейската централна банка (ЕЦБ), да повишат лихвените проценти до нива от 4% преди скромното намаление до 3,75% през юни 2024 г. 

Тези мерки увеличиха разходите по заеми и затегнаха условията за кредитиране, което повлия на склонността на инвеститорите към риск и стратегиите за финансиране на компаниите. Тъй като традиционното дългово финансиране стана по-скъпо и относително по-малко достъпно, това накара компаниите да търсят алтернативни източници на финансиране. 

Какви са предизвикателствата пред стартиращите компании? 

Достъпът до капитал все още е значително предизвикателство за нови компании, особено в сегашния икономически климат. Традиционните банки затягат своите критерии за отпускане на заеми и обемите на финансиране на рисков капитал намаляват. 

Стартъпите са изправени пред повишен натиск върху оценките им, особено в късните рундове на финансиране. Много от тях са претърпели спад поради повишената предпазливост на инвеститорите и икономическата несигурност. 

Геополитическото напрежение, особено заради конфликта Русия – Украйна, добави слоеве сложност към европейския финансов пейзаж. Това доведе до повишено избягване на риска и фокусиране върху сектори, които не са изложени толкова на геополитическо влияние, както и в отбранителната индустрия. Например според Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) инвестициите в проекти за енергийна сигурност са се увеличили с 25% през 2023 г.

Стартиращите компании също се сблъскват с оперативни пречки, като прекъсвания във веригите за доставки и повишена конкуренция за квалифицирани таланти. Доклад на European Startup Network подчертава, че близо 70% от стартъпите в Европа е трябвало да адаптират своите бизнес модели, за да се справят с тези предизвикателства. 

В настоящата среда инвеститорите все повече дават приоритет на рентабилността и устойчивия растеж. Стартиращите компании са принудени да покажат ясни стратегии към достигане на печалба и устойчиви бизнес модели, като се изисква от тях да се съсредоточат върху своите т.нар. unit economics, управлението на разходите и дългосрочната жизнеспособност на бизнеса. И накрая, конкурентната среда също се засили с повишено търсене за таланти, ресурси и пазарен дял. 

Тенденции в рисковия капитал в Европа 

Европейският пазар на рисков капитал претърпя спад в обемите на финансиране след рекордни нива през 2021 г. Според PitchBook финансирането на VC (венчър капитал) в Европа е намаляло с 20% през 2023 г. (спрямо 2022 г.), възлизайки на общо 84 милиарда евро. Нарастващите лихвени проценти и икономическата несигурност накараха инвеститорите да бъдат по-селективни, което доведе до по-малко сделки и намалено разгръщане на капитал. Според проучване на Startup Genome много стартиращи компании с висок растеж съобщават за спад в достъпа до финансиране, като над 60% казват, че апетитът на инвеститорите се е изместил към рентабилност и избягване на риск. 

Въпреки общия спад на финансирането, някои сектори продължават да привличат силен интерес. Технологиите, особено в области като изкуствения интелект (AI), киберсигурността и финтех, остават ключов фокус за инвеститорите. През 2023 г. тези сектори представляват 40% от общото финансиране на рисков капитал в Европа. 

По-строгата среда за набиране на средства доведе и до повишена консолидация в рамките на стартиращата екосистема. Стартъпите са по-склонни да се слеят или да бъдат придобити, вместо да продължат да търсят нови рундове на финансиране. Според Crunchbase е имало над 400 сливания и придобивания, включващи европейски стартиращи компании през 2023 г., което е 10% увеличение спрямо предходната година. 

В отговор на предизвикателната среда държавните органи и институциите от публичния сектор увеличиха участието си в подкрепа на иновации и стартиращи компании. Това включва безвъзмездни средства, субсидирани заеми и други форми на финансова подкрепа. Европейският съюз активно насърчава иновациите чрез инициативи като Европейския съвет за иновации (EIC), който предоставя финансиране и ресурси на стартиращи компании с висок потенциал в целия континент. 

Иновативни решения за набиране на средства, съобразени с контекста 

В този икономически пейзаж предприемачите с висок растеж трябва да балансират между необходимостта от бързо разрастване и натиска за поддържане на финансово здраве и оперативна ефективност. Традиционните възможности за финансиране са станали по-малко достъпни и инвеститорите изискват по-ясни пътища към доходност и дългосрочна устойчивост. По този начин предприемачите са принудени да изследват иновативни решения за набиране на средства, които са в съответствие с техните цели за растеж и пазарните условия. 

Такива алтернативи могат да включват:

Групово финансиране чрез придобиване на акции (equity crowdfunding) – модерна класика

Стартиращите компании могат да се възползват от груповото финансиране, за да представят своя бизнес пред широка общност от инвеститори. Този подход демократизира достъпа до капитал, като им позволява да събират инвестиции от многобройни поддръжници и да се ангажират с разнообразен набор от инвеститори, насърчавайки среда за съвместно финансиране. 

Помощ за набиране на средства

За компании, които търсят стратегически съвети и достъп до опитни инвеститори, съобразени с техния специфичен етап и сектор, услугите за набиране на средства предлагат цялостна подкрепа. Това може да включва рационализиране на презентации, бизнес планове и допускания, набелязване на подходящи инвеститори и представяне към правилните фондове за дялово и рисково финансиране или бизнес ангели.

Механизъм за непрекъснато набиране на средства

Такъв продукт е подходящ за компании, които предпочитат гъвкав подход за набиране на капитал. Идеален за тези, които нямат непосредствена нужда от капиталов кръг, тази възможност позволява текущи дискусии с потенциални инвеститори за продължителен период (6 – 12 месеца). Той помага на стартъпите да изградят взаимоотношения и от стратегическа гледна точка, дава необходимо време за набиране на средства без натиска на традиционните рундове на финансиране. 

Спринт за финансиране

Насочен към компании в много ранен етап на своето развитие и основатели, които нямат предишен опит. Този подход предоставя основни знания и насоки за успешно набиране на капитал. Експерти от бранша им помагат да подготвят убедителни предложения и да се свързват с правилните инвеститори.

Синдикати

Този подход е насочен към стартъпи със съществуващи инвеститори, като услугата за синдикат рационализира оперативните и правните аспекти на управлението на инвестициите. Тази инфраструктура осигурява ефективен инвестиционен процес, като позволява на компаниите да се концентрират върху основния си бизнес, като същевременно би могло да осигури данъчна ефективност за инвеститорите. 

Въпреки предизвикателствата европейската екосистема за рисков капитал продължава да се развива с повече опитни инвеститори, нарастващ фонд от капитал и все по-усъвършенствана стартъп сцена. Екосистемата отбеляза растеж на вторични пазари извън традиционните центрове като Лондон, Берлин и Париж. Градове като Виена, Мюнхен, Лисабон, Стокхолм и Амстердам също придобиха известност като центрове за стартъпи и иновации.