Европа пре мина презтри периода на икономическа рецесия през последните 20 години. Първият в рамките на глобалната финансова криза (2008 – 2009), вторият като следствие от дълговата криза в Европа (2012 – 2013) и третият, предизвикан от пандемията и социалните ограничения (2020 г.). България следва общата динамика на големите европейски икономики, като също изпадна три пъти в рецесия за последните 20 години – в същите три периода, макар и с различни характеристики на дълбочина и продължителност на кризата. Зануляването на растежа в Европа в края на 2023 г., както и постепенното забавяне у нас поставят въпроса дали предстои четвърти период на отрицателен растеж, или този път ще се измъкнем сравнително сухи от бурното време. 

Растеж на БВП в еврозоната и България (%, 2003-2023) Източник: Евростат 

Европа се възстанови сравнително бързо от пандемията – кризата беше кратка, макар и дълбока, но последва нов период на забавяне на растежа през 2022 и 2023 г. Войната в Украйна, високата инфлация, предизвикана от множество фактори, и рязкото покачване на лихвените равнища са част от факторите, които обусловиха икономическото развитие на ЕС през последните две години. Колебливото възстановяване в Китай, съчетано с проблеми във финансовия сектор, кредитирането и инвестициите, също влияе негативно върху експортно ориентираните индустриални производители в Германия, Италия и останалите водещи промишлени лидери в еврозоната.

Историята се повтаря 

След лятото на 2023 г. растежът в Европа официално се занули. По всичко изглежда, че еврозоната ще навлезе в рецесия за четвърти път за последните 20 и повече години. Историята донякъде се повтаря – след глобален шок (световната финансова криза през 2008 г. и пандемията пред 2022 г.) Европа първо се възстановява, след което бързо навлиза в нов период на нисък растеж или рецесия. Поне 10 страни – членки на ЕС, ще отчетат отрицателен растеж за 2023 г., като в т.ч. влизат Германия, Австрия, Чехия, Унгария, Естония, Литва и Латвия.

Всъщност голяма част от страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), както и балтийските републики, имаха изключително висока инфлация – повече от 20% в края на 2022 г., след което сравнително бърз спад на цените и навлизане в период на отрицателен растеж през 2023 г. Различен случай са страните членки от Балканите – в България, Румъния и Гърция също имаше висока инфлация, макар и без да се преминава устойчиво границата от 15%, след което спад на цените и все пак запазване на икономическия растеж. Страните от ЦИЕ и балтийските републики, които изпуснаха инфлацията на нива от над 20 – 25%, в т.ч. заради по-силен и по-бърз ефект от поскъпването на енергийните суровини, понесоха по-силен удар и в крайна сметка изгубиха растежа. Конкретно за България, първо, въздействието на енергийната криза беше по-слабо – на фона на балтийските републики например, а в същото време покачването на лихвените равнища почти не се усети.

Въпреки това се наблюдават 10 поредни тримесечия (от второто тримесечие на 2021 до третото тримесечие на 2023 г.), през които икономическият растеж се забавя. Към третото тримесечие на 2023 г. показателят вече бе под 2% на годишна база. Отчитайки все още сравнително високата инфлация, която оказва натиск върху домакинствата, както и очакването за охлаждане на кредитната експанзия и покачване на лихвите, пречупването на тази тенденция остава предизвикателство. Отпушването на растежа в Европа обаче, в т.ч. оттласкването на основния ни търговски партньор Германия от дъното, може да подкрепи събуждане и обръщане на тренда у нас и през 2024 г.

Има и добри новини 

Интересен нюанс в поредния труден период за европейската икономика е рекордно ниската безработица. През 2023 г. се постигна най-ниската безработица в историята на еврозоната – 6,5% още към средата на годината, а младежката безработица е малко под границата от 15%. За сравнение в относително дълги периоди безработицата в еврозоната беше около или над 10%, а младежката безработица е достигала нива от над 25%. В България данните са още по-добри – безработицата е устойчиво под 5%, а заетостта е на рекордно високи нива. Силният пазар на труда безспорно е една от добрите новини от последната година.

Всички предходни периоди на криза – описаните три рецесии през последните 20 години, са придружени със солиден растеж на безработицата и съответно много по-дълбок ефект върху домакинствата. Трайно влошаващата се демография обаче – най-лесно видима през загубата на над 900 хил. души население в трудоспособна възраст за последното десетилетие – може да доведе до друго проявление на бъдеща рецесия, при което няма голям растеж на броя на безработните, а по-скоро охлаждане при ръста на заплатите, съчетано с трудова миграция на външни пазари.