Тя е експерт с близо 30-годишен опит в сферата на застраховането. Професионалното ѝ развитие започва в ЗПАД „Булстрад“, а впоследствие заема различни ръководни длъжности в ХДИ „Застраховане“, „Токуда Здравно Застраховане“ и „България Иншурънс“.

Застрахователна компания „Аксиом“ АД оперира от 1997 г., като предоставя широк набор застрахователни продукти и услуги. През 2024 г. компанията реализира 120.5% растеж на брутния премиен приход и потвърди стабилната си финансова позиция с коефициент на платежоспособност, достигащ 127%.

Какви са най-големите рискове и възможности пред застрахователния сектор в България през следващите десет години?

Предизвикателствата и възможностите винаги вървят ръка за ръка. Рисковете идват от посоките, които най-силно влияят на живота ни: климатичните промени, дигиталната среда, демографските промени, както и навлизането на изкуствения интелект. Той носи притеснения, свързани с неприкосновеността на личните данни, потенциалната зависимост от алгоритми, както и въпросите за етичната и отговорна употреба на технологиите и не само… ще се загуби ли личното отношение към всеки клиент? Но именно тук се крият и най-големите възможности. Застраховането може да стане нещо повече от договор – то може да се превърне в доверен партньор в живота на хората чрез иновации, прозрачност и решения, съобразени с реалните им страхове и мечти.

Ставаме ли по-предвидливи като общество – или все още застраховката се възприема като разход, а не като инвестиция в сигурността?

Виждам промяна, макар и бавна. Много млади хора започват да мислят за бъдещето си по-отговорно, отколкото предишни поколения. Пандемията, войната, инфлацията – всички тези фактори ни напомниха, че сигурността не е даденост. В нашето общество още съществува усещането „това няма да ми се случи“. Застраховането остава в периферията, докато реалността не почука на вратата.

Какво е най-изненадващото нещо, което поведението на клиентите ви е показало за начина, по който хората възприемат несигурността в живота си?

Най-изненадващото е колко силно една лична история може да промени цяла житейска философия. Често срещам хора, които са подценявали рисковете с години – докато не им се случи неочаквано. Тогава застраховката престава да бъде формален документ и се превръща в опора. Това ме учи на нещо много важно: ние, като застрахователи, всъщност работим не със статистика, а с човешки надежди и страхове. Нашата роля е да превеждаме несигурността на езика на сигурността. Но тук има и още една трудност – липсата на информираност и познаване на продукта. Когато хората не разбират напълно какво включва тяхната застраховка, това често води до неудовлетвореност в момент на нужда. Затова целта ни е не е само да предлагаме защита, а и да обясняваме ясно, прозрачно и достъпно, за да могат клиентите ни да вземат решения със знание и увереност.

Ако трябва да опишете ежедневието си на работа с една песен, коя бихте избрали?

Работата в застраховането е като джаз – има ясни правила и структура, но всеки ден носи нови предизвикателства и изисква импровизация. За мен най-добре това усещане се предава чрез Thumpin’ на Jazmin Ghent – съвременна джазова композиция, която е едновременно енергична, динамична и зареждаща. От друга страна, Love for Sale на Miles Davis, както и Let's Face the Music and Dance на Frank Sinatra съчетават импровизация и дълбочина, напомняйки, че дори в сложни ситуации можем да запазим хармония и баланс. И накрая да добавя и българския нюанс: Не ме гледай така, момче на Камелия Тодорова и Something Beautiful на Теодоси Спасов, които носят чувственост, елегантност и спокойствие, показвайки, че човечността и грижата за другите са също толкова важни, колкото професионализмът и точността.

Playlist:

1. Thumpin’ – Jazmin Ghen

2. Love for Sale – Miles Davis

3. Let's Face the Music and Dance – Frank Sinatra

4. Не ме гледай така, момче – Камелия Тодорова

5. Something Beautiful – Теодоси Спасов