Tech БРОЙ /// Мениджър 03/2026

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 3 / 4

AI под контрол

Дарио Амодей, главният изпълнителен директор на Anthropic, следва своя визия за развитието на технологиите, която често го въвлича в конфронтации. Те обаче, изглежда, никак не го притесняват

AI под контрол

AI под контрол

Дарио Амодей, главният изпълнителен директор на Anthropic, следва своя визия за развитието на технологиите, която често го въвлича в конфронтации. Те обаче, изглежда, никак не го притесняват

AI под контрол
quotes

Визионер. Технологичен гений. Лидер от нов тип. Главен изпълнителен директор с ценности. Обсебен от контрола разрушител. Човек, който иска да забави напредъка на изкуствения интелект. Управител, стремящ се да елиминира конкуренцията. Объркахте ли се? Всички тези определения се отнасят за един и същи човек – главния изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей, като, забележете, дадени са му в рамките на едва няколко месеца. Независимо дали го виждаме като един от най-отговорните архитекти на бъдещето на AI или като спорна фигура в центъра на технологичната надпревара, едно е сигурно: Амодей не може да бъде пренебрегнат.

Кой е Дарио Амодей и защо избира биомедицината

Дарио Амодей е роден в Сан Франциско през 1983 г. Описва родителите си (Рикардо Амодей и Елена Енгел) като любяща двойка, стремяща се да подобри света. „Те ми дадоха чувство за правилно и грешно, за това кое е важно“, споделя той. Още от дете Дарио се интересува от математика и физика. В биографията му, що се касае до образование, влизат забележителни институции като Калифорнийския технологичен институт, Университета в Станфорд и Принстънския университет.

В началото на 20-те си години Дарио губи баща си от рядко заболяване. Повлиян от личната си трагедия, решава да пренасочи следването си в Принстън от теоретична физика към биология, за да се занимава с хуманитарна медицина. Фокусира се върху изучаването на ретината като начин да се разгледа цялостната невронна популация и да се научи повече за работата на всяка клетка.

Няколко години след смъртта на бащата на Амодей медицински пробив превръща болестта от 50% фатална до 95% лечима. По това време Дарио се занимава с изследвания, свързани с биомедицина и анализ на биологични данни, в Станфордския университет. Осъзнава, че работата е тежка, изисква комплексни изчисления и отнема много време – което може да се окаже критично. „Сложността на основните проблеми в биологията сякаш надхвърляше човешкия мащаб. За да се разбере всичко, бяха необходими стотици, хиляди изследователи“, казва Дарио. Решението се оказва машинното обучение.

AI във фокуса

След като напуска академичните среди, Амодей се присъединява към китайската компания Baidu, която по това време (2014 г.) инвестира приблизително 100 млн. долара в изследвания и внедряване на изкуствен интелект. В рамките на експерименти, свързани основно със системи за разпознаване на реч, изследователите забелязват закономерност: увеличаването на размера на модела, количеството данни и изчислителната мощност водят до последователни подобрения в производителността. Тези ранни наблюдения по-късно допринасят за формулирането на т.нар. „закони за мащабиране“ на изкуствения интелект.

Няколко години по-късно Амодей напуска Baidu заради вътрешни конфликти и несигурност в лабораторията. По същото време Илън Мъск кани група водещи изследователи и предприемачи на станалата вече известна вечеря в луксозния хотел Rosewood Sand Hill. На вечерята присъстват имена като Сам Олтман, основател на OpenAI, Грег Брокман, бивш технологичен директор на Stripe, Иля Сутскевер, съосновател и главен учен на Safe Superintelligence, и др. Твърди се, че на тази вечеря е присъствал и Амодей, а технологичните визионери са коментирали нарастващия потенциал на AI и опасенията, че развитието му може да се концентрира в ръцете на няколко големи компании. В резултат на тези разговори се заражда идеята за създаването на нова, независима изследователска организация – OpenAI.

Дарио в крайна сметка избира Google Brain. Преосмисля решението си едва няколко месеца по-късно и през 2016 г. преминава в OpenAI. През 2018 г. компанията представя първия си генеративен модел от серията GPT. Амодей, който по това време е един от водещите изследователи в организацията, се включва активно в разработването на следващата версия – GPT-2. Моделът демонстрира способност да перифразира, да пише кратки текстове и да отговаря на въпроси с относителна последователност, което насочва OpenAI към идеята, че големите езикови модели могат да се превърнат в основна посока на развитие.

С нарастването на влиянието на Амодей в организацията растат и противоречията около него. Някои колеги го описват като силно фокусиран върху предпазливото разкриване на новите възможности на моделите, особено когато става дума за потенциалните рискове от злоупотреба. Други го смятат за твърде критичен към проекти, в които не вижда научна перспектива. Въпреки това OpenAI му поверява ръководството на разработването на GPT-3. Скокът между първите поколения модели е впечатляващ, но преходът към GPT-3 е драматичен. Когато моделът е представен през 2020 г., неговите способности изненадват дори част от изследователската общност.

Докато успехът на GPT-3 издига OpenAI до водеща позиция в областта на изкуствения интелект, под повърхността на организацията започват да се появяват все по-дълбоки разногласия.

Раждането на Anthropic

Споровете в рамките на OpenAI в крайна сметка водят до напускането на малка група от служители, което поставя началото на Anthropic през 2021 г., на която днес Дарио Амодей и сестра му Даниела Амодей са съответно главен изпълнителен директор и президент. Основателите ѝ вярват, че предприемат по-безопасен и по-отговорен подход към развитието на изкуствения интелект.

Още на ранен етап Anthropic привлича значително финансиране. Сред първите инвеститори са бившият главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмит и създателят на борсата FTX Сам Банкман-Фрийд. Финансирането помага на Anthropic да започне изграждането на свои собствени мащабни модели на изкуствен интелект.

Ключов подход в стремежа на Anthropic към по-безопасно развитие на технологиите е т.нар. Constitutional AI. По същество това е подход за обучение на системи с изкуствен интелект, при който моделите следват изрично формулиран набор от принципи (constitutions). Методът се използва при чатбота Claude – водещия продукт на Anthropic, а целта е да се гарантира, че моделът не само може да изпълни задача, но и да го прави по безопасен и отговорен начин. Според Амодей традиционният метод RLHF (обучение с подсилване от човешка обратна връзка) понякога смесва тези два аспекта – дали AI може да направи нещо и дали трябва да го направи, – докато Constitutional AI го надгражда с по‑ясни насоки за ценностите на системата.

Бизнес моделът

Амодей решава, че няма да следва пътя на OpenAI и вместо да се фокусира върху приложения за масовия потребител, компанията му продава технологията си предимно на бизнеса. Така успехът на Anthropic се оказва тясно свързан с реалния напредък на технологията и с това, доколко тя се оказва полезна за корпоративния свят.

За да се предпази от натиска на финансовите пазари, Anthropic е структурирана като корпорация с обществена полза (Public Benefit Corporation). Това означава, че освен да печели, компанията има официално заложена мисия – да създава обществена стойност и да развива изкуствен интелект по безопасен начин. Така ръководството получава повече свобода да взема решения, които поставят безопасността и дългосрочните последици на технологиите над краткосрочната печалба. Остава открит въпросът дали една компания може едновременно да разработва най-мощните AI системи в света и да гарантира тяхната безопасност.

Какво ни казват финансовите данни

През февруари компанията обяви, че е набрала 30 млрд. долара финансиране, което я оценява на 380 млрд. долара. В края на 2025 г. тя договоря партньорство с Microsoft и Nvidia, според което те се ангажират да инвестират в нея съответно до 5 млрд. долара и до 10 млрд. долара. В този кръг влизат част от предварително обявените инвестиции.

Според данните на Anthropic приходите ѝ към 12 февруари 2026 г. достигат 14 млрд. долара, като нарастват повече от десетократно през всяка от последните години (графика 1). Компанията отчита, че броят на клиентите, които харчат над 100 хил. долара годишно в Claude, се увеличава седемкратно през последната година. Преди две години дузина клиенти са похарчили над един милион долара в Anthropic на годишна база, докато към 2026 г. този брой възлиза на над 500, отчитат още от дружеството. Междувременно приходите от Claude Code, инструмент за програмиране, базиран на AI, представен през 2025 г., нарастват до над 2,5 млрд. долара.

Как Дженсън Хуанг стана най-отявленият критик на Амодей

В началото на 2026 г. Амодей публикува есето си The Adolescence of Technology (във впечатляващия обем от около 20 хил. думи), което се превърна в гореща тема в IT индустрията. Сред най-коментираните му твърдения са, че напредъкът в AI значи, че ще се сблъскаме с последиците от него много по-скоро, отколкото очакваме, и по-конкретно, че ще предизвика шок на пазара на труда, за който не сме подготвени. Амодей смята, че скоро човекът ще бъде ненужен в програмирането и че AI ще унищожи половината от началните позиции на т.нар. служители „бели якички“ (хора, заети с интелектуален труд, административни или офис дейности). „Технологията не замества нито едно работно място, а действа като общ заместител на човешкия труд… Човечеството е на път да получи почти невъобразима власт и е дълбоко неясно дали нашите социални, политически и технологични системи притежават зрелостта да я упражняват“, казва Амодей, като алармира за рисковете от автономността и непредсказуемостта на технологиите, използването им от злонамерени лица и др.

Твърденията му бяха посрещнати с остри критики от главния изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг. Той обвинява Амодей, че представя AI като толкова страшна технология, с която само Anthropic би се справила. Според Хуанг изкуственият интелект всъщност ще създаде нови видове работни места, особено в инфраструктурата и квалифицираните занаяти. Той обяснява това с прехвърлянето на рутинните задачи към AI, което би позволило на компаниите да обслужват повече клиенти и да се разширяват. Нещо повече, директорът на Nvidia смята, че твърде строгият фокус върху безопасността на AI може да забави развитието му.

Амодей и Anthropic отричат обвиненията. „Баща ми почина заради лечения, които можеха да се случат няколко години по-рано. Разбирам ползата от тази технология“, отговаря Дарио.

Конфликтът между двама от най-влиятелните технологични лидери днес не се ограничава само във визията им за развитието на изкуствения интелект. По време на Световния икономически форум в Давос през януари Амодей остро критикува решението на правителството на САЩ да позволи на Nvidia да продава усъвършенствани AI чипове на Китай, определяйки решението като „голяма грешка“ със сериозни последици за националната сигурност. „Ще продаваме ли ядрени оръжия на Северна Корея, защото това носи печалба за Boeing?“, попита Амодей.

„Риск за веригата на доставки“

В крайна сметка едва месец по-късно самата Anthropic се оказа „риск за веригата на доставки“. Компанията влезе в сериозен спор с американското правителство, който има потенциал да окаже влияние върху цялата индустрия, след като отказа моделът ѝ Claude да бъде използван за масово наблюдение на граждани и за автономни оръжейни системи. Според изпълнителния ѝ директор подобна употреба противоречи на принципите на Anthropic за безопасен и етичен изкуствен интелект.

Отказът накара администрацията на Доналд Тръмп да предприеме ответни действия и обяви компанията за т.нар. „риск за веригата на доставки“, с което се изключва от държавните договори. Решението е необичайно, тъй като обикновено засяга чуждестранни заплахи или противници. В резултат Anthropic подаде съдебен иск срещу правителството на САЩ, в който твърди, че решението е незаконно, нарушава правата ѝ по Първата поправка (свобода на словото) и репутационните щети могат да ѝ причинят огромни финансови вреди. Anthropic иска съдът да спре изпълнението на обозначението и да го отмени.

Anthropic вече получи подкрепа от Microsoft, а изследователи и инженери от Google и OpenAI (която в крайна сметка подписа подобен договор с Пентагона) подписаха становище в нейна защита. Опасенията са, че случаят може да окаже влияние на цялата индустрия, а закони и регулации да се използват като инструмент за неправомерен политически натиск. Експерти и юристи също смятат, че правителството е надхвърлило своите правомощия, защото определението не е предвидено като метод за санкциониране на американски компании.

Последните месеци определено не са лесни за Дарио Амодей. Предстои развитие по някои ключови въпроси, които могат да оформят както бъдещето на самия Амодей, така и ролята му в индустрията за изкуствен интелект. Едно е сигурно – името Дарио Амодей продължава да тежи в света на изкуствения интелект и ще бъде сред най‑внимателно следените фигури от индустрията.