Хайде да помечтаем. Представете си, че градътq в който живеемq умее да предвижда нашите нужди. Светофарите се регулират в реално време, за да намалят задръстванията и замърсяването на въздуха; уличното осветление изгасва и светваq когато има нужда от него; мрежа от интелигентни кофи за боклук предупреждава фирмите по сметосъбирането, когато са пълни. Или пък си представете светофари, които автоматично дават приоритет на автомобилите за спешна помощ, като създават „зелена вълна“. Ето това е „умен“ град, т.е. град, който използва технологиите, за да подобри ефективността, устойчивостта и в крайна сметка – благосъстоянието на своите жители и гости.

Силата на информацията

Именно това е ключът за разбирането на „интелигентните градове“ – те използват силата на технологиите за подобряване на живота ни. Представляват мрежа от миниатюрни сензори, вградени във всичко – от уличното осветление до кофите за боклук. Тези сензори постоянно събират данни и ги предават безжично към централен център.

Важно е да помним обаче, че технологиите са само инструмент. Градът няма да стане по-интелигентен, ако просто инсталираме камери и сензори навсякъде. Въпреки че концепцията за интелигентни градове е модерна, основният принцип е налице от създаването на първите градове в историята. Например акведуктите и дренажните системи в Римската империя са били интелигентни решения на градските предизвикателства, изпълнение с технологиите на онази епоха.

Трите стълба на интелигентния град

В основата на всеки умен град стоят три ключови компонента: вземане на решения на базата на данни; състояние на околната среда и участие на гражданите.

Първо, тези градове използват събирането на данни в реално време. Имат постоянен поток от информация за трафика, качеството на въздуха, разписанията на обществения транспорт, ефективността на сметопочистването, свободните паркоместа, риск от наводнения при съответна метеорологична прогноза и т.н. Тези данни се превръщат в основа за вземане на ефективни решения за управлението на града.

Второ, без изненада, екологичната устойчивост е основен фокус. Приоритети са чистият въздух, водата и обширните зелени площи. Както и соларни панели на сградите, интелигентно сградно и улично осветление, което се адаптира към потреблението, преминаване към електрически обществен транспорт и т.н.

Накрая, но далеч не на последно място – успешните интелигентни градове и техните управляващи са наясно със силата на ангажираността на гражданите. Това означава да се насърчават жителите да възприемат новите технологии и да участват активно в търсенето на отговорност от тези, които вземат решения. Просто казано, няма как един град да бъде превърнат в интелигентен, ако неговите жители не са „на борда“ и не участват активно.

Световни лидери и научени уроци

Институтът за развитие на управлението (IMD) и Сингапурският университет по технологии и дизайн (SUTD) изготвят индекс на интелигентните градове (SCI). Актуалното издание IMD Smart City Index 2023 включва 141 града от цял свят, подредени според възприятията на гражданите им за това как технологиите помагат за решаването на конкретни градски проблеми, и се основава на данни от Индекса на ООН за човешкото развитие. В него на първо място е Цюрих (Швейцария), следван от Осло (Норвегия) и Канбера (Австралия) на трето място. На четвърта позиция е Копенхаген (Дания), а на пета позиция е Лозана (Швейцария). Това са само някои от градовете, които развяват знамето на революцията (на интелигентните градове) и предлагат успешни примери за урбанистите в цял свят.

Къде е България

Единственият български град в споменатата по-горе класация е София. Позицията на столицата ни се влошава, като от 87-о място през 2019 г. слиза до 103-о през 2021 г., за да стигне до 111-о от общо 141 позиции в актуалното издание. Като най-големи проблеми за разрешаване в София участниците в проучването са посочили в низходящ ред: замърсяване на въздуха, задръствания на трафика, корупция, сигурност и достъпни жилища.

В страната ни вече са факт голям брой пилотни „умни проекти“, изпълнени в стотици общини в страната. Най-разпространени в България са системите за умно управление на енергията и уличното осветление; управление на трафика и обществения градски транспорт; стимулиране на електрическа и споделена мобилност, както и умно сметосъбиране. Лошата новина е, че има още много път, който да бъде извървян. Добрата е, че потенциалът на страната ни в тази област е огромен, с много възможности за подобрение в екологичната устойчивост на градовете и благосъстоянието на техните жители.