Интелектуална арогантност

Уорън Бъфет е известен както със съветите си за инвестиции и борсови транзакции, така и житейските си мъдрости, които понякога са още по-полезни, стига да ги приложите.

Един от класическите му съвети може да бъде взет като добра отправна точка. Той смята, че отстраняването на лошите навици трябва да бъде приоритет за всеки човек, тъй като те пречат за разкриването на пълния ни потенциал.

„Често виждам хора, при които се наблюдават тези модели на саморазрушително поведение. Те са попаднали в капана им и не могат да се измъкнат“, казва Бъфет.

Той също така често цитира думите на английският философ Бъртранд Ръсел, който казва: „Оковите на навика са твърде леки, за да бъдат усетени, докато не станат твърде тежки, за да бъдат счупени“.

Лошият навик, който трябва да „счупите“

Тези думи описват добре подлата природа на лошите навици както в личния живот, така и в кариерата. Те много често стават видими, едва след като е твърде късно.

В това отношение има един лош навик, на който трябва да обръщате специално внимание, за да не нанесе тежки щети върху професионалното ви развитие в дългосрочен план. Този навик е интелектуалната арогантност. Иначе казано, нуждата да демонстрирате на пред другите, че сте по умни от тях. Това е гарантиран сигурен начин да пропилеете възможността си да изградите стабилни и дълготрайни връзки с вашите колеги, клиенти и ръководители.

За да преборят ефекта от интелектуалната арогантност, най-умните хора са отворени към ученето на нови неща и не пропускат възможност да попият от знанията на другите около тях. С други думи, да си умен, но не и арогантен, означава да признаеш на себе си, че не знаеш всичко и да потърсиш съвети от хора, които може да знаят повече от теб.

Защото ако вие сте най-умният човек в стаята, то вероятно се намирате в грешната стая.

...........

Марсел Шванц, основател на Leadership From the Core, за Inc.com