Как да се научите да изслушвате мнения, които не искате да чуете

Стана популярно да се казва, че искаме широко разнообразие от мнения да бъде представено на работното място. Искаме хората да се изказват, когато не са съгласни с даден подход или имат уникална гледна точка за това как да се справим със сложен проблем.

Макар че казваме това абстрактно, има много индивидуални и групови психологически фактори, които действат срещу този идеал. Често се съпротивляваме на мнения, които се различават от нашите собствени, и сме по-критични към доказателства, които противоречат на нашите убеждения, отколкото към доказателства, съвместими с тях. Също така имаме негативни емоционални реакции към информация, която противоречи на това, в което вярваме. Ние сме по-неохотни да казваме неща, които смятаме, че другите в групата няма да искат да чуят. В крайна сметка хората често имат силен импулс да вярват в това, в което вярват и другите в тяхната социална група. За да бъдете успешни в приемането на различни мнения, трябва да се борите срещу тези фактори.

Слушайте, без да реагирате

Една от най-трудните части при чуването на мнение, което се различава от вашето собствено, е да позволите на някой друг да каже всичко, което иска да каже, преди да се намесите. Много да искате да разкритикувате убежденията и аргументите на някой друг, преди дори да е имал възможност да каже това, което иска да каже.

Вместо това, дайте възможност на вашия събеседник да довърши мисълта си. Дори и да смятате, че сте чували подобен аргумент, оставете го да довърши. Може да останете изненадани, след като откриете, че той всъщност има различен от очакваното подход по дадената тема. Никога няма да разберете това, ако бързате да го прекъснете.

Освен това, ако реагирате видимо негативно, когато някой започне да изразява несъгласие с вас, на него може да му бъде трудно да довърши аргумента си – особено ако сте в позиция с по-голям статус или власт от него. Опитайте се да останете ангажирани и неутрални във взаимодействието си, вместо да бъдете враждебни.

Повторете чутото

Една изпитана стратегия, когато чуете различно мнение, е да започнете, като повторите аргумента, който току-що сте чули, преди да го критикувате. Това работи както в дискусии на работното място, така и в близки взаимоотношения.

Повторението на аргумента има две предимства. Това позволява на другия човек да се чувства чут, което прави по-вероятно да се изкаже в бъдеще, когато не е съгласен. Освен това, гарантира, че сте разбрали точно аргумента. Когато някой не е съгласен с вас и представя изцяло нов подход към разглеждането на ситуацията, има голяма вероятност да пропуснете някои от ключовите му принципи. Повтарянето на неговите думи гарантира, че сте разбрали напълно позицията му.

Намерете нещо правилно в това, което смятате за грешно

Дори след като внимателно сте изслушали гледната точка на някой друг, може да имате желание да я оспорите жестоко – и може би да го убедите, че все пак сте прави. Добрият разговор не е дебат и не е нужно да има победител. Истинската полза от разговора е обменът на идеи.

Много хора смятат, че най-интелектуалното нещо, което могат да направят, е да предоставят убедителен аргумент срещу някой друг. Бих казал, че най-трудното нещо, което може да се направи интелектуално, е да се намери нещо правилно в идея, която като цяло намирате за грешна. Когато направите това, можете да укрепите общата си база от знания, дори и това да не промени мнението ви до такава степен, че да се съгласите напълно с някой друг.

Да виждаш нещо правилно в аргументите на другите хора, с които не сте съгласни, е умение. Може да отнеме много работа, за да се интегрират привидно несъвместими гледни точки. Най-важното е, че това изисква много самочувствие. Трябва да осъзнаете, че приемането на част от гледната точка на друг човек не омаловажава собствената ви позиция, нито му дава власт над вас. Това просто ви прави по-подготвени да се справите със комплексните ситуации, пред които ще се изправите в бъдеще.

…………

Арт Маркман, когнитивен психолог и автор на „Smart Thinking“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев