Правилото на трите въпроса

Да опознаеш хората по-добре, и  по този начин да им помогнеш да се почувстват уважавани и ценени, е полезно за всички. Въпреки че не се нуждаете от изследователски проект, който да ви докаже това, проучване, публикувано в Industrial and Commercial Training, установи, че когато някой вижда и оценява вашите качества, това ви кара да искате да станете още по-добра версия на себе си. Проучването установи, че това е вярно както за приятелите и семейството, така и за отношенията между шеф и служител, и между отделни колеги.

Един от начините да покажете, че уважавате другия човек, и съответно да направите себе си по-симпатичен, е да следвате правилото на трите въпроса. Проучване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology установи, че задаването на въпрос, последван от два допълнителни доуточняващи въпроса, драстично увеличава възприятието на другите за вас като симпатичен човек.

Както пишат изследователите: „Хората, които задават повече въпроси, особено последващи въпроси, са по-харесвани от своите партньори в разговора“.

Когато хората задават повече въпроси, вместо да говорят за себе си, те се възприемат като по-отзивчиви

Задаване на правилния вид въпрос...

Изследователите групират въпроси в пет категории. (Всъщност шест, ако броите уводните въпроси като „Как си?“)

1. Превключване: Питате: „С какво си изкарвате прехраната?“ Отговор: „Аз съм писател“. Продължавате с „Тренирате ли?“
2. Частично превключване: Отговор: „Аз съм писател“. Продължавате с „Мислили ли сте някога за започване на подкаст?“
3. Огледало: „Добре съм. Вие как сте?
4. Реторичен подход: „Възможно ли е тази среща да стане по-скучна?“
5. Последващ подход: Питате: „С какво си изкарвате прехраната?“ Отговор: „Аз съм писател“. Казвате: „Това звучи като трудна работа. (Дори и да не мислите, че е, няма значение. Всички в известна степен мислим, че работата ни е трудна). Как пробихте в тази сфера?“

Както вероятно можете да се досетите, хората, които задават последващи въпроси – въпроси, предназначени да извлекат повече информация, или по-дълбоки мисли или чувства от другия човек, се възприемат като значително по-симпатични, грижовни и приятелски настроени от хората, които задават въпроси от категориите „огледало“ и „превключване“.

Нещо повече, тези взаимодействия водят до по-добри взаимоотношения. Участниците в друго проучване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology, които са водили разговори с непознати на база на въпроси, които на пръв поглед изглеждат твърде лични, са се почувствали много по-свързани със събеседниците си, а впоследствие много по-щастливи, от участниците в проучването, които са имали сравнително повърхностни разговори.

Наистина е лесно

Ключът е в това да овладеете естественото изкушение да приоритизирате споделянето на вашите собствени мисли, чувства, мнения, и други несвързани неща.

Вместо това поставете фокуса върху другия човек. Ако започнете разговора, като попитате някого какво прави, последвайте с прост въпрос. Как е решил да се насочи към тази работа? От колко време се занимава с това? Какво харесва ли не в работата? Намерете подробности, за които да задавате въпроси.

Ако събеседникът ви отговори, че една от най-трудните части на работата е контактуването с трудни клиенти, попитайте колко често се случва това. Попитайте за една от най-предизвикателните ситуации, с които той се е сблъсква. Попитайте какво е научил или какъв съвет може да сподели.

Задавайте допълнителни въпроси и ще покажете, че ви е грижа за другия човек като личност – че гледате на него като на някой, който има уникален опит, мнения, знания и идеи.

Защото всеки има уникален опит, мнения, знания и идеи. Единственото нещо, което трябва да направите, е да попитате.

…………………

Джеф Хейдън, автор на „The Motivation Myth: How High Achievers Really Set Themselves Up to Win“, за Inc.com.

Превод и редакция: Георги Георгиев