Как да се справите със самозаблудата

Случвало ли ви се е да лъжете себе си или да се убеждавате, че вреден навик или нещо контрапродуктивно или непрепоръчително е приемливо? Не всеки обича да го признава, но понякога нашето его ни отвежда някъде, където наистина не трябва да стигаме.

Помислете за случай, в който сте знаели, че грешите, и може би дори всички около вас също са били наясно с това. Но все още в главата си сте чували слаб глас, който ви е карал да продължите - дори когато очевидно беше идеята е лоша. Това представлява самозаблуда и може да създаде огромни проблеми за лидерите.

Ето как обикновено се случва: постепенно започвате да се губите в собствените си идеи; убеждавате себе си, че това е единственият път напред; започвате да обвинявате другите за нещата, които не работят; опитвате се да контролирате хора или ситуации, за да отговарят на вашия наратив; и избягвате да поемете отговорност за вашия принос към бъркотията.

Това е особено рисковано, ако сте на върха, където голямото его може да определи курса за всички.

Признаците, че може да лъжете и дори да не го знаете

Ако сте лидер и се окажете в странна ситуация – като безкраен конфликт с друг мениджър, клиент или отдел, проверете за признаци на самозаблуда. Тя може напълно да замъгли преценката ви за това къде лъжат истинските проблеми. Когато сте се озовали в ситуация да защитавате погрешна позиция, опитите да разрешите проблема около нея обикновено влошават нещата. Защо? Защото самозаблудата – лъжата, която продължаваме да си казваме, е бедствие, което чака да се случи. Ето пет начина, по които това обърква нещата за лидерите:

Крие истината за това кой сте всъщност
Изкривява начина, по който виждате другите и ситуациите около вас
Разрушава вашата репутация и накърнява доверието, което хората имат във вас
Пречи ви да бъдете ефективни в убеждаването на другите
Пречи ви да вземате мъдри решения

Победа над самозаблудата

Това колко дълбоко изпадате в самозаблуда и лъжи около нея може да определи доколко това подкопава вашата ефективност като лидер. Така че, ако забележите, че представянето на вашия екип, или вашето собствено, се влошава, може би е време да направите самоанализ и да промените гледната си точка. Ето една добра пътна карта за преодоляване на самозаблудата.

Свалете маската

Лидерството изисква последователно практикува на самоизследване, което принуждава онези от нас, посветени на растежа и ефективността, да свалят маските си. Проблемът е в това, че хората сме особено умели в самозалъгването. Много от нас започват да лъжат и себе си, когато лъжат другите. Ние носим маски, с помощта на които представят определен образ на другите, докато се опитваме да прикрием истинските аспекти на своята същност. Самозаблудата е механизъм за оцеляване, който в крайна сметка не ни носи никакви ползи. Ако се стремите да ръководите, трябва да свалите маската си.

Преминете от фиксирано мислене към такова, фокусирано върху растежа

Прочутото изследване на професора от Станфорд Карол Дуек установи, че хората с мислене, фокусирано върху растежа, вярват, че най-базовите им способности могат да бъдат развити чрез отдаденост и упорит труд. Умственият капацитет и талантът са само отправната точка. „Тази гледна точка създава любов към ученето и устойчивост, които са от съществено значение за големи постижения“, заявява Дуек.

Това по същество дефинира великите лидери. Те разбират, че лидерството е продължаващо пътуване към това да ставаме по-добри всеки ден. От друга страна, „фиксираното мислене“ (според Дуек) е вярата, че чертите на човека са фиксирани и следователно не могат да се променят. Този късоглед подход може да попречи на развитието и растежа на важни умения, което пък саботира ефективността ви като лидер.

Фиксираният начин на мислене прави нещо друго, което може да бъде потенциално вредно, тъй като е свързано със самозаблуда. Той отваря врата към негативизъм и самосаботаж, вместо да приветства огромната възможност за промяна и трансформация.

Признавайте човечността на другите хора

Мич Уорнър, управляващ съдружник в института „Арбинджър“ и специалист по промяна на мисленето, лидерството и културата, се присъедини към мен в подкаста „Любов в действие“, за да говорим за последното издание на класическата книга „Лидерство и самозаблуда“. В нашия разгвор Мич подчерта колко е важно да гледаме на другите като на хора, а не като на обекти. Той обясни, че нашата представа за другите оформя начина, по който действаме и общуваме. Тя често ни кара да обвиняваме или провокираме, без дори да го осъзнаваме. Признаването на човечността на другите е от съществено значение за доброто лидерство, но самозаблудата може да затрудни ясното виждане на нещата.

Уорнър твърди, че проблемите със самозаблудата и дисфункцията в организациите са поведенчески и се фокусират върху действия на повърхностно ниво, вместо да се занимават с корена на проблема. Според него решението на проблема изисква самосъзнание, за да разкрием слепите петна, които ни държат в клещите на лъжите, и смирението да слушаме и да разбираме човечността на другите, което ще повиши ефективността в работните взаимоотношения.

Развийте „външен начин на мислене“

И накрая, организациите трябва да инвестират в хората, които формират културата: нейните лидери. Освобождаването от самозаблуждаващи навици означава инвестиране в техния личен и лидерски растеж.

Когато лидерите получат инструментите и подкрепата да възприемат това, което Уорнър нарича „външен начин на мислене“ – мислене първо за другите, те вдъхновяват същия подход в целия екип, за да виждат себе си и другите по-ясно.

Външният начин на мислене набляга на отворената и автентична комуникация, което означава създаване на безопасни пространства с правилните основни правила, където членовете на екипа могат честно и с уважение да споделят своите мисли и притеснения. Когато действаме от външен начин на мислене, ние се изслушваме един друг без да се осъждаме и се фокусираме върху намирането на решения, вместо да сочим с пръст.

……………

Марсел Шванц, основател на Leadership From the Core, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев