Бизнес уменията, от които и лекарите се нуждаят

Пандемията принуди много лекари да се превърнат в експерти в областта на веригата на доставки и да правят стратегически планове. Робърт Хъкман и негови колеги предлагат пътна карта за обучение на лекарите на умения за мениджмънт и лидерство, от които те се нуждаят, преди да дойде следващата криза за общественото здраве.

В първите дни на пандемията от COVID-19 лекарите се изправиха пред неочаквани предизвикателства. Жизненоважни консумативи като предпазни маски за лице и памучни тампони бяха в недостиг. Трябваше да се разработят нови протоколи за изолиране на заразените лица. Дистанционната грижа за пациенти по телефона изведнъж стана стандартна практика.

Всички тези внезапни промени доведоха до нуждата медицинските работници да имат определено ниво на управленски умения, казва Робърт Хъкман, професор по бизнес администрация в Харвардското бизнес училище (HBS).

„Отвъд разработването на ваксина, най-големите притеснения не бяха свързани с разработването на нови медицински иновации. Ставаше въпрос за проблеми, свързани с изпълнението на познати дейности“, казва той. „Особено в първите дни, пандемията наистина даде предимство на тези с опит в управлението.“

Както Хъкман описва в статия в списание Academic Medicine, повечето лекари обаче получават малко по обем обучение по лидерство и мениджмънт - управление на веригата за доставки, междуличностна комуникация и стратегическо планиране. Все пак тези умения са важни за благосъстоянието на лекарите и техните колеги и от тях може да зависи живота пациентите, твърди той в статията.

За много лекари, които са прегорели от пандемията и може да не знаят откъде да започнат с придобиването на допълнителни лидерски умения, статията предлага пътна карта за това, което медицинските специалисти могат да извлекат от времето, доминирано от COVID-19.

„Има жажда за такава информация сред медиците“, казва Хъкман. „Има много медици, които търсят начини да съберат „инструменти“ за управление – знания за финанси, стратегия, операции и лидерство, които да им помогнат да заемат по-висши лидерски роли.“

Водене на трудни разговори

Пандемията от COVID-19 разкри колко важна е тази способност, казват авторите. Тъй като първоначално вирусът се разпространи в болниците в първите дни на 2020 г., докторите трябваше да променят традиционната си специализация, за да се грижат за пациенти, заразени с вируса. Много от инфектираните бяха изолирани от семействата си и това наложи лекари и медицински сестри да се превърнат в единствена утеха за отиващите си пациенти и техните близки. В същото време медиците трябваше да поддържат собственото си психично здраве и това на своите колеги.

„Вече имаше високо ниво на претоварване (бърнаут) преди COVID, а липсата на възможност да се направи нещо, за да се облекчи страданието, задълбочи проблема“, казва Хъкман.

Освен да гарантират здравето на своите пациенти, колеги и на самите себе си, лекарите трябваше да внедряват нови методи за лечение, независимо директно на пациента или онлайн. И накрая, те трябваше да се справят с предизвикателствата, свързани с осигуряването на оскъдното оборудване и преструктурирането на цялата си дейност. Всички тези моменти, казва Хъкман, изискват както лидерски умения, за да накараш хората да разберат стратегията и визията ти за развитие на събитията, така и мениджърски, за да изпълнят казаното от теб и да го приложат на практика.

Технологиите създават предизвикателства, но и възможности

Много от новите възможности, възникнали се по време на пандемията, се появиха заради развитието на технологиите. И все пак тези възможности дойдоха с управленски предизвикателства. Дистанционното наблюдение на пациенти е такъв пример. „Медицината традиционно е разчитала на това лекарят да преглежда пациента лично в даден момент на времето, но пандемията доказа, че има много неща, за които не е задължително да се правят лично“, казва Хъкман.

Всъщност, добавя той, много лекари осъзнаха, че дистанционната медицина може да разкрие нови възможности за постоянна грижа за пациентите – например позволява на пациентите да следят кръвното си налягане постоянно у дома с конкретния апарат, вместо веднъж на няколко седмици или месеци в медицинския кабинет.

Възползването от тези нови техники обаче изисква от лекарите да се сдобият с различни нови умения, включително подобряване на работния процес, способност за водене на преговори и т. нар. метод за управление на промените. „Първо трябва да убедите доставчика, че една нова технология има смисъл от гледна точка на осигуряване на ефективна грижа за пациентите. След това трябва да се уверите, че подбудите на лекарите не са в противоречие с използването на най-ефективния подход за лечение на даден пациент. Осъществяването на всичко това може да изисква от лекарите да инициират и управляват значителни промени в рамките на своите организации или да лобират за реформи във външната регулация и обществената политика“, казва Хъкман.

Промяна на начина, по който се преподава медицина

Разбира се, дори и ако медицинските образователни институции признаят необходимостта от развитие на мениджърски и лидерски умения, те могат да не успеят да отделят време за тях в обемните си учебни програми. Добрите новини, казва той, са, че много от тези умения могат да се научат едновременно с клиничната теория и практика. „Подобно на медицината, лидерството се учи най-добре чрез наблюдение, трупане на опит и практика“, казва изследователят.

Всъщност начинът на обучение на специалисти по бизнес администрация в Харвард, Университета във Вирджиния, Станфордския университет е подобен на методите, по които лекарите се обучават - студентите са изправени пред специфични клинични дилеми. Няма причина, казва Хъкман, обучението по мениджмънт и лидерство да не бъде интегрирано в този процес, така че, докато студентите по медицина учат как да диагностицират и лекуват правилно пациентите, те също да се сблъскват с проблемите при управлението на веригата по доставките, оперативния дизайн и комуникациите.

„Тъй като работите върху усвояването на клинични умения, които включват взаимодействие с пациентите, вие можете също така да изграждате управленски умения, които включват взаимодействие с колеги“, споделя изследователят.

Автор: Майкъл Бландинг

Източник: Harvard Business School