Когато работим против себе си

Какво знаем за повишаването на ефективността? Безброй съвети, които по правило обаче се въртят все около един и същ модел: ако нещата не вървят, трябва повече да работите и по-малко да почивате. За да е още по-сложно, в много бизнес организации господства и т.нар. правило на автоматизацията на процесите, където всичко е разчетено по минути и следва строго установен протокол.

Но амбициите растат, работата става все повече и следването на обичайните съвети и процедури в крайна сметка не води до нужното ниво на ефективност – и на хората,  и на цялата организация. Какво не е наред? Липсва системен подход към най-важното звено – човешкият фактор.
Компаниите, процедурите, автоматизациите пропускат нещо много съществено – че човекът е сложен механизъм, и на неговата производителност влияят не само интелектуалният му потенциал и придобитите знания и умения, но и физиологията. А в нея са закодирани древни, първични защитни реакции, призвани да съхранят в крайна сметка нещо много по-важно - здравето и живота. Ако изискванията надхвърлят възможностите, се стига до тежък конфликт между стремежа към ефективност и базисните реакции на организма. Ето няколко показателни примера.

Да спим или да работим? Все по-често срещана ситуация в ежедневието – съкращаваме времето за сън до 5–6 часа на денонощие,  за да наваксаме с работата. Как реагира организмът на това изпитание? По същия начин като след препиване. Установено е, че и в двата случая в еднаква степен се понижава концентрацията, способността за вземане на решения, скоростта на реакции, координацията на движение. Но, ако подпийналите не се допускат на работа, то недоспалите не ползват тази привилегия.

Кафе или спокойствие? Кафето повишава нивото на ободряващия хормон кортизол, но и стимулира дисфункцията му, поради което ни е трудно да заспим, когато прекаляваме с кофеина, а след това – и да се събудим навреме. Повишеното ниво на кортизол влияе негативно и на поведението, прави човек по-подозрителен и негативен. Но, компаниите нямат представа за тези скрити ефекти и охотно оборудват офисите с кафе- машини.

Сладко или труд? Сладкото рязко повишава нивото на глюкозата в кръвта, но и рязко я понижава след това, отнемайки енергия за работа.

Креативност или строг график? Научно доказано е, че едва 10% от идеите и решенията ни хрумват, докато сме на работа. Останалите – във ваната, на разходка и на всяко друго място къзето мозъкът има шанс да релаксира. Но повечето работодатели продължават да държат на строго установен график за работно време и дори намаляват времето за обедна почивка.

Да слушаме или да мислим? Човешкото внимание остава концентрирано върху даден въпрос или проблем не по-дълго от 20–25 минути. Колко ръководители го знаят при условие, че е масова практика работните съвещания да продължават повече от час. А какво да кажем за конференциите, в които всеки от панелите е поне два часа?!

Натиск или стимул? Да крещиш на служителите означава да предизвикащ стресова реакция, при която рязко откликва онази част от мозъка, отговаряща за анализ и планиране. Това води до спонтанен хормонален дисбаланс и силно снижава вероятността за адекватни действия.

Щастие или пари? За да вдъхновите екипа си, достатъчно е просто да направите така, че хормоните на щастието да затанцуват в главния мозък. Кой знае защо, в повечето организации все още властва предствата, че това се постига с някой и друг финансов бонус, а не с ефективно лидерство и адекватна корпоративна култура.

По материали от E-executive