Никога не казвайте с какво се занимавате!

Това е простичък въпрос, на който вероятно сте отговаряли стотици пъти. „С какво се занимаваш?” Ако сте като повечето хора, вероятно подходът ви към него е напълно погрешен.

Стандартният отговор е описание на настоящата ви работа. Правилният отговор обаче е друг – описание на онова, с което искате да се занимавате.

Най-ефективният начин да усвоите този навик е да посетите Лос Анджелис. Попитайте таксиметровия си шофьор с какво си вади хляба. „Аз съм сценарист”, може да ви каже той. „Работя върху трилър за двама ученици, които се натъкват на заговор за взривяването на язовира Хувър.”

Когато отидете на вечеря в ресторант, задайте същия въпрос на сервитьорката. Има 50% шанс да ви каже, че е актриса.

24-годишни стажанти са „режисьори”. 44-годишни служители в рекламни агенции са „продуценти”. Всички говорят за стремежите си, а не за работата, благодарение на която са платили наема си миналия месец.

Някои може би са на мнение, че Лос Анджелис е пълен с откачалки и че няма какво да се научи от хора с големи мечти, които си губят времето. Аз обаче не съм съгласен.

Вероятно вие сте много по-близо до целите си, отколкото един амбициозен холивудски актьор. Основното, което стои на пътя ви, е вашата липса на склонност да казвате какво искате.

Кое от следните описва най-добре съдържанието на вашия профил в LinkedIn?

А. С какво сте се занимавали.

Б. С какво искате да се занимавате.

Една от основните цели на LinkedIn е да ви помогне да откриете професионални възможности. Затова не е трудно да се досетите, че това е единственото място, където хората казват с какво искат да се занимават. Нали така?

Е, грешка! Повечето потребители казват с какво са се занимавали.

Не че ви съветвам да лъжете! Насърчавам ви да бъдете достатъчно дръзки да споделите какво искате. Автобиографията ви разкрива какво сте работили. Но това е минало.

Когато се занимавах с обучения, един висш мениджър попита мой колега дали предлагаме двудневна обучителна програма, съобразена с нуждите на неговия бранш. „Да”, отвърна колегата ми и след това прекара уикенда в създаването на такава програма. Той демонстрира комбинация от инициатива, въображение и усилия… и спечели нов клиент.

Най-щастливите и успешни хора почти винаги имат усещане за следващата стъпка, която искат да направят или за начина, по който искат да се развиват. Те могат да кажат накъде са се запътили, вместо къде са били през последните няколко години. Ако срещнете Елън Мъск, той едва ли ще ви каже много за PayPal; вероятно би ви разкрил подробности за плановете си да направи пътуването в космоса достъпно за всички.

Когато кажете какво искате, давате на околните възможността да ви помогнат да сбъднете мечтите си.

Е, разбира се, може и да не знаете какво искате. С мнозина е така или пък се страхуват да признаят какво искат. Ако сте попаднали в този капан, опитайте следното…

Нарисувайте под формата на окръжности своите силни страни, страсти и задължения: В какво ви бива най-много, какво ви влече най-много и какво трябва да правите? Там, където се пресичат тези окръжности, е вашата зона на комфорт и именно в нея искате да прекарвате възможно най-много време, обясняват Мик Уклея и Робърт Лорбър в книгата „Who Are You and What Do You Want?"

„Когато подредите своите таланти и влечения, те взаимно се подкрепят – и дори подсилват”, пишат двамата автори.

Аз бих добавил, че когато нарисувате подобна картинка, макар и на гърба на салфетка, създавате по-реалистична картина за начина, по който нещата, които обичате да правите, съвпадат с онези, в които сте добри. Те невинаги са едни и същи.

Заменете фиксираната нагласа с нагласа за растеж: В книгата „Mindset: The New Psychology of Success", Каръл Дуек пише за наблюдението си, че хората с нагласа, ориентирана към растежа, вярват, че полагайки усилия, могат да развият високо ценени качества и умения. Онези с фиксирана нагласа пък са на мнение, че уменията им са издялани върху каменна плоча.

Познайте коя група се справя по-добре в живота? Да, тази с нагласата за растеж.

„Страстта да се ‘разтегнем’ особено когато нещата не вървят, е отличителният белег на нагласата за растеж”, пише още Дуек.

Помислете за нещата, които правите за забавление (играете компютърни игри, скачате с парашут или четете криминални романи), и за посоките, в които могат да ви тласнат тези интереси, ако ги надграждате.

Оставете отговорите ви да са разбъркани: За да преодолея този проблем, се обърнах към приятеля си Джим Джордж, автор на „Time to Make it Stop: the How of Now". Ето какво ми каза той:

„Когато решиш какво обичаш, помни, че не е задължително да дадеш само един пример, една всеобхватна дейност, която покрива всичко. Успешните хора най-често комбинират 2 или повече любими занимания.”

„Просто позволи на онова, което обичаш да правиш, да изплува в съзнанието ти. Отложи редакционния процес за по-късно. Какво обичаш достатъчно, че да си вадиш хляба с него, въпреки, че „не бива”? Ако спечелиш от лотарията и парите не са проблем – ако можеш да се занимаваш с каквото и да е, – какво би избрал? Обещавам ти, че можеш да го превърнеш в кариера.”

Джим обяснява, че на човек са нужни известна доза творческо мислене и нова перспектива, за да достигне до важни прозрения. „Забрави парите за момент. Какво те кара да сияеш? Какво те разсейва от нещата, които „трябва” да правиш? Каквото и да е, някъде там има хора – много хора, - които или искат, или се нуждаят от твоята дейност, или пък споделят интереса ти към нея.”

Брус Касанофф, биографичен писател и бизнес коуч, за LinkedIn.com