Успешен, по-успешен, с подходящ характер

IQ-то не е съдба. То не предопределя личния напредък. Не го правят и материалните условия, осигурени от семейството. Характерът е най-важното.

Това посочва книга на американския журналист Пол Таф, озаглавена „Как децата успяват”. Медиите в САЩ отразиха изводите от нея с интерес. Авторът я пише, наблюдавайки най-новите проучвания за процеса на образоване и развитие на учениците. Прекарва време с деца в риск от крайно бедни семейства, които се борят с нищетата, поставени в ситуация на семейна дисфункция. Обръща се към мнението на психолози, образователни експерти и учени, опитвали да проследят и извадят на преден план отличителните качества, които водят до позитивен развой на живота. На базата на всички тези данни и твърдения той открива, че най-голямата предпоставка за успех в училището, в работата, у дома, е наличието (или отсъствието) на определени черти на характера. 

Според него сред най-важните качества в характера на успешния човек се включват упорството, самоконтролът, склонността да правиш нещо с голям интерес и удоволствие, да се ентусиазираш, да бъдеш съвестен в работата си и задължително да бъдеш оптимист. Тези качества е много по-вероятно да доведат до щастлив и изпълнен с лично удовлетворение живот, отколкото високата интелигентност, смята авторът.  

Той отбелязва, че чертите на характера, за разлика от генетично заложените физически и умствени способности, са податливи на обработка. Най-ценното е, че могат да бъдат моделирани от образователната система. Могат да бъдат възпитавани, преподавани, защото в детска възраст характерът се оформя. Така, с правилните методи, могат да бъдат създадени поколения от значително по-успешни в живота хора, независимо от липсата на достатъчно високo IQ или материална осигуреност.