Изкуственият интелект: Carpe Diem*

Изкуственият интелект ще променя експоненциално себе си, икономиката и света. Огромна възможност за тези, които го използват и развиват, и заплаха за останалите. Ще бъде социален изравнител – за хора, компании и нации, в едно ново състезание, в което победителите и победените ще бъдат разделени от пропаст

 „На последния ден от Сътворението Бог каза: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“. (Битие 1:26)

В книгата си „Sapiens. Кратка история на човечеството“ Ювал Ноа Харари развива интересна теория за това защо именно Нomo sapiens е станал доминиращият човешки вид. Не е, защото сме били по-умни или по-силни. Имало е много други човешки видове, които са били или едното, или другото, или и двете. Homo sapiens е притежавал огромно предимство пред останалите – можел е да изгражда митове, които да обединяват и да провокират съвместни действия в огромен мащаб. Силата на абстрактното мислене е довела до създаването на  племена, държави, религии, които са ни позволили да постигнем невероятни неща – като започнем от построяването на пирамидите и стигнем до кацането на Луната.

За последните 40 хил. години Нomo sapiens е неоспоримият господар на Земята.

До вчера.

Днес вече сме изправени пред най-голямото предизвикателство от зората насам. За първи път ние, хората, имаме конкурентен вид, и то ентусиазирано създаден от нас. Дали обаче е „по свой образ и подобие“, предстои да видим.

Ясно е, че появата на изкуствения интелект ще оспори човешкото господство за първи път от началото на времето. И начинът, по който ще посрещнем това предизвикателство, ще определи и какво бъдеще ни очаква.

Добре дошли в ерата на изкуствения интелект!

Наскоро слушах презентация на уважаван професор по икономика, който сравняваше настоящата Индустриална революция на изкуствения интелект с Индустриалната революция през XVIII в. Буквално каза следното: „Не е имало толкова голяма трансформация от Първата индустриалната революция насам“. Само това изречение е достатъчно, за да осъзнаем огромното неразбиране, пред което са изправени дори много добре информирани хора. Сравнението на сегашната технологична революция на изкуствения интелект с Първата индустриална революция всъщност е напълно погрешно. Евентуално може да се сравнява с когнитивната революция на човешкия вид отпреди повече от 40 хил. години, но не и с предходните индустриални революции. При всички тях автоматизираме ръчния труд, а сега за първи път

изкуственият интелект автоматизира мисълта.

Подлага на изпитание най-неприкосновената до момента територия на човека – креативността. И всичко това се случва с невиждана експоненциалност.

Хората, обществата, порядките, институциите съществуваме в линеен свят – ние се раждаме, растем, учим, променяме, остаряваме постепенно, – първо сме на 1 година, после на 2, на 3, на 18, някои доживяваме 90… Технологиите обаче се развиват експоненциално в рамките на заобикалящата ги линейната плоскост – първо са на 1, после на 2, а след това на 1000, на 10 хил., на 100 хил. Кой знае докога? Ето и конкретен пример – за последните 6 години изчислителната мощ, която е на разположение за развитието на изкуствения интелект, е нараснала 300 хил. пъти!

Автоматизирането на мисълта също силно се подценява. Всички сме гледали „Стар Трек“ или „Междузвездни войни“ и смятаме, че имаме някаква приблизителна представа какво ще се случи. Всъщност от фундаментално значение е това, което нито един филм не разказва – фактът, че изкуствен интелект обучава изкуствен интелект. И това ускорява неговото развитие неизмеримо и необозримо. Защото, ако мисловната дейност все пак има предел, в случая това ограничение не е валидно.

За да илюстрирам случващото се, е достатъчно само да направя хроника на последните 4 месеца.

През ноември миналата година слушах лекцията на известния български професор в областта на изкуствения интелект Артур Кордон. Едно негово изречение ми направи такова огромно впечатление, че си казах: „Започва се! И трябва да се действа веднага“. Изречението беше: „Изкуственият интелект вече не е академична сфера, той е икономическа сфера“. Почти веднага започнахме да експериментираме в моята компания с различни видове изкуствен интелект за създаване на изображения и текст – MidJourney, Stable Diffusion, OpenAI и много други, които излизаха в бета версии през ден. Буквално за часове бяхме шокирани от умопомрачителните способности и силата на тези модели.

Преди 3 месеца от БАСКОМ заявихме на представянето на данните от годишния ни Барометър (доклад за състоянието на софтуерния сектор, изготвен със CBN – Pannoff, Stoytcheff & Co – бел.ред.), че до пет години ще бъдем икономически сектор  №1 на България. И ако това не се случи, то ще е само защото всички ние като общество, бизнесът и държавата сме проспали момента и не сме подготвили средата за технологичната инвазия на изкуствения интелект – не сме осигурили коренна промяна в образованието, не сме активизирали политиката за привличане на висококвалифицирани специалисти от чужбина и не сме създали условия за бързо дигитализиране на икономиката, за да не изостанем фатално от останалия свят. Нещо повече, тази задача е толкова мащабна, че тя не е по силите само на един сектор или на една браншова организация. Обединението на високотехнологичната индустрия БРАИТ тук ще играе ключова роля като двигател на всички тези належащи трансформационни процеси в българската икономика.

Към онзи момент заявката на БАСКОМ изглеждаше твърде смела. Прокрадваха се съмнения в прогнозите ни, но преди 7 седмици ChatGPT се появи онлайн и светът се ускори пред очите на всички.

Сега повечето анализатори се фокусират върху това как ChatGPT ще промени професиите, без да си дават сметка, че те вече са променени. Нямаме време да се готвим за промяната. Намираме се там, където промяната вече се е случила.

Технологичните гиганти – от Microsoft до Google и Baidu – се надпреварват да интегрират технология от типа ChatGPT в своите търсачки, а абсолютният цар на технологиите в търсенето – Google – за първи път от основаването си изпитва заплаха за своето съществуване.

Промените се измерват в дни и седмици, а може би най-добрият начин да се опише неподготвеността ни за случващото се, е психологическата ни реакция, наподобяваща петте фази на скръбта – отричане-гняв-пазарене-депресия-приемане.

Преди 7 седмици все още бяхме в етапа на отричането. Всички иронизираха изкуствения интелект, който не можел да нарисува правилния брой пръсти на човешката ръка. Само седмица-две по-късно всички пръсти на ръката са по местата си и дойде ред на гнева – видяхме съпротива, призиви за бойкот и дори директни забрани на ChatGPT в някои американски училища. Все едно не беше очевидно, че писането на есета, презентации и доклади отдавна няма място като метод за оценяване в образованието. Чуха се морални укори като „не е честно“ и „не е правилно“ да се използва ChatGPT. Сякаш не знаем, че всяка голяма промяна прави старите порядки и умения неприложими и прогресът няма алтернатива.

Седем седмици по-късно сме в третата фаза – тази на преговорите. Но как се преговаря с цунами или с лавина? Те връхлитат и вместо да се опитваш да ги убеждаваш да спрат, е по-добре да се подготвяш за тях с всички средства.

Следващата фаза – тази на депресията, престои. Но и тя ще мине светкавично бързо. А как ще стигнем до последната фаза – приемането, – зависи от всички нас. Защото, когато цунамито е в средата на океана, е едва забележимо. Но когато вълните достигнат брега, заливат абсолютно всичко.

Добрата новина е, че все пак показваме сериозно ниво на адаптация към променящата се среда. А на онези, които се страхуват, че изкуственият интелект ще отнеме работните им места, бих казал: няма да го направи изкуственият интелект, ще го направи някой, който е приел използването на изкуствен интелект.

Може ли да обобщим в две думи: възможност и заплаха?

Още от Макиавели знаем, че предприемчивите хора не виждат разликата и третират и двете като свое предимство. Безспорно е, че изкуственият интелект ще бъде голям социален изравнител – икономическата ситуация е толкова фундаментално нова, че всички хора, компании, нации започват приблизително от една и съща стартова линия. Сериозната опасност обаче е, че след като състезанието започне, разстоянието между бегачите на терена ще се увеличава с все по-големи темпове. И светът ще се раздели на такива, които използват и внедряват изкуствен интелект, и такива, които не го правят бързо, добре и навреме. Впоследствие тази пропаст ще се задълбочава все повече.

В книгата си „Катаклизъм“ Джаред Даймънд описва как една нация може да се справи с дадена криза (като по принцип кризата е дефиниция за точка на голяма промяна). Първата стъпка е обществото да се съгласи, че се намира в криза. Следващата стъпка е да започне да се справя с нея.

Тъкмо сега е моментът, в който всички трябва да се съгласим, че се намираме в ситуация, определяща се от изкуствения интелект. Следващата стъпка е да се справяме заедно с него.

Carpe Diem! 

***

* Латински израз от поема на Хораций, в превод „Грабни момента“.

Автор: Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и член на УС на Българската работодателска асоциация „Иновативни технологии“ (БРАИТ). Основател и изпълнителен директор е на една от водещите компании за видеоигри в Югоизточна Европа – ImperiaOnline. Предприемач и инвеститор, съосновател на Академията „ИТ Таланти“.

Текстът е публикуван в бр 02/23 на списание "Мениджър", който е на пазара. Ще го откриете и в дигиталната платформа zinzin