Какво всъщност е AI - заплаха, технологична революция, пазарен балон или просто бизнес?

Бъдещето на изкуствения интелект е техническа тема, но за да го опишем, трябва да използваме инструментите на литературата. А там винаги има компромиси - ако искаме да разкажем нещата по достатъчно надежден, уравновесен и до голяма степен консервативен начин, рискуваме да омаловажим невероятните възможности на новите технологии. Ако обаче оставим въображението ни да се развихри, има опасност да се съсредоточим върху това, което е интересно и любопитно, за сметка на това, което е вероятно да се случи.

Но, както и да подходим към темата, е ясно, че тя създава поляризация в обществото и то по няколко направления. Както, впрочем, се случва и се е случвало с всяка по-значима нова технология.     

Какво е общото между бунтовете на текстилните работници през XIX век и AI?

В разгара на Индустриалната революция текстилните работници в Англия започват да чупят механичните тъкачни станове, тъй като те заменяли ръчния труд и намалявали заплащането. Налага се бунтовете, които придобиват известност като Движението на лудитите, да бъдат потушени с военна сила. Думата „лудит“ днес означава човек, който се противопоставя на технологичните промени.

Малко по-късно, в края на XIX в., въвеждането на електрическото осветление и електропреносните мрежи също генерира силен обществен страх, че токът е опасен и „неестествен“. Кампаниите на противниците на променливия ток (като Томас Едисон срещу Никола Тесла и Уестингхаус, например) стигнали дотам, че публично убивали животни, за да „докажат“ опасността му.

В началото на XX в. има и протести срещу автомобилите, които предизвикват силно негодувание сред пешеходците и собствениците на коне. В много градове във Великобритания и САЩ са въвеждани ограничения за скорост до 5 км/ч, като на места се стига до комични ситуации, например изискването човек да върви пред автомобила с червен флаг (т.нар. Red Flag Act).

Понякога дори и очевидните ползи от иновациите се посрещат със съпротива. Такъв е случаят с ваксинациите - още през XIX век, когато е въведена ваксината срещу едра шарка, тя се посреща с недоверие от много хора, а съвсем наскоро подобни настроения имаше и срещу ваксините срещу COVID-19. 

Не липсват и абсурдни примери от България, и то съвсем скорошни - през 2021 година в общините Мездра и Балчик бяха забранени 5G мрежите. 

Държавата в ролята на "спасител"

Днес много хора подхождат по същия начин към AI. Съвременните "лудити" изтъкват редица аргументи за опасностите, които той носи със себе си - загуба на работни места, нарушаване на авторски права, дезинформация и т.н. И, съвсем логично, държавните институции адресират тези опасения с въвеждане на правила, регулации и ограничения. Но могат ли и те, на свой ред, да се окажат "нож с две остриета"?
 
На 1 август 2024 година влезе в сила първият всеобхватен законодателен рамков документ в света, който въвежда законодателен режим за изкуствения интерелект с различни нива на риск - т. нар. AI Act, който има за цел да определи рамката на индустрията в Европейския съюз. 
 
Целта на документа е да гарантира, че AI системите, предлагани или използвани в Общността, са безопасни, прозрачни, защитават основни права и подлежат на човешки надзор и адекватен контрол (което неизбежно навява асоциации за човекът с червен флаг пред автомобила отпреди 150 години).  
 
В областта на регулациите, разбира се, има и полезни идеи, включително и координирания план за синхронизация на стратегиите и инвестициите между отделните държави, както и въвеждането на законодателство, позволяващо изграждането на т. нар. "AI фабрики" - суперкомпютърни инфраструктури, които да се използват като ресурси за AI разработки от стартиращи компании и изследователи.

Някои европейски технологични компании обаче искат забавяне на въвеждането на част от разпоредбите по AI регулациите с аргумента, че стандартите и техническите насоки все още не са достатъчно ясни. 

Балансът между стимулирането на иновациите и защитата от риска също е под въпрос, най-вече заради опасенията, че прекалено строгите правила могат да навредят на конкурентоспособността. САЩ, например, подхождат доста по-либерално към регулациите на AI, което може да постави Европа в позиция на догонваща в технологичната надпревара в дългосрочен план.  

Всички говорят за AI, но кой инвестира в него?  

Едно от предизвикателствата пред бъдещето на изкуствения интелект обаче не е свързано с това, какви потенциални щети би могъл да донесе на човечеството, а с това дали изобщо ще бъде достатъчно интересен за реалната икономика.

Огромната част от инвестициите в AI в момента идват от няколко основни играча, като OpenAI, Microsoft, Alphabet, Amazon, Meta, Anthropic, NVIDIA, Baidu и Huawei.

По данни на Stanford AI Index, над 75% от всички AI инвестиции са концентрирани в САЩ и Китай, и то в т. нар. "Big Tech" корпорации.

Повечето традиционни индустрии (здравеопазване, транспорт, производство, администрация и др.) все още не са внедрили AI в големи мащаби.

Една от причините за това е липсата на инфраструктура – малките и средни фирми нямат достъп до GPU, големи езикови модели или компетентни специалисти. Другата е липсата на данни – без висококачествени собствени данни AI моделите са неефективни. Правната несигурност, страхът от нарушаване на GDPR или авторски права също играе роля. 

А и, в крайна сметка, решенията, базирани на AI, все още са "скъпо удоволствие", включително и заради недостига на експерти. Над 70% от компаниите в ЕС и Азия казват, че не могат да намерят достатъчно AI инженери. 

Така светът се оказва в ситуация, в която всички говорят за това какви ползи (или какви рискове) може да донесе изкуственият интелект, но не са много онези, които са достатъчно смели, за да заложат парите си на бъдещето на технологията. 

Кой ще добие ресурсите, необходими за следващата индустриална революция? 

Не на последно място, може би най-големият риск за бъдещето на AI (а и за всички останали иновации, натоварени с огромни очаквания, като квантовите компютри, електрическата мобилност и т.н.) е неговата ресурсна обезпеченост. AI моделите са изключително "гладни" за енергия и изчислителна мощ.

Някои оценки показват, че обучението на един голям езиков модел консумира колкото 1000 домакинства за година.

Ключови материали като литий, кобалт, редкоземни елементи и дори висококачествен силиций се добиват в ограничен брой държави - Китай, ДР Конго и Чили.

Производството на GPU чипове е силно концентрирано, като 90% от най-модерните чипове идват от TSMC в Тайван, което също представлява сериозен геополитически риск.

Центровете за данни на AI компаниите вече консумират 1–2% от глобалното електричество, а до 2030 г. делът им може да достигне 5–8%, ако няма радикална оптимизация. 

Голямата "уловка" е, че, за разлика от центровете за данни, мините за добив на суровини не могат да бъдат отворени бързо. И дори находищата да са налице, разработката и експлоатацията им биха отнели години, а може би и десетилетия.  

Балон ли е AI? 

Скептиците често употребяват определението "хайп", (от англ. "hype"- преувеличение), когато описват ситуацията на AI индустрията в момента. Високите цени на акциите на технологичните компании също създават предпоставки за образуване на пазарен "балон".  

Много хора свързват събитията с това, което се случи по време на т. нар. дотком балон в края на миналия и началото на настоящия век, когато "хайпът" беше насочен към интернет компаниите, но по-късно мното от тях фалираха или бяха придобити от своите конкуренти. Но дали интернет се оказа "балон" в действителност, имайки предвид какво се случи през последните 25 години? 

В крайна сметка говорим за технологията, която промени начина, по който работим, учим, комуникираме помежду си и дори по който използваме свободното си време. Самият Бил Гейтс през 1993 година каза, че "интернет няма да бъде толкова важен, колкото CD-ROM технологиите", а известният икономист Пол Кругман авторитетно заяви през 1998 година, че "влиянието на интернет върху икономиката няма да бъде по-голямо от това на факс машината". Днес гледаме с насмешка на подобни изказвания, но не бива да забравяме, че много публични и корпоративни личности смело твърдят подобни неща за cloud технологиите, за квантовите компютри и, разбира се, за AI. 

Да, те може и да не генерират трансформация от такъв колосален мащаб, какъвто предизвика интернет, но все пак все още е прекалено рано за точни прогнози. Като контрапункт, електромобилите и самоуправляващите се превозни средства също бяха спрягани за "game changers" в индустрията, но през последните месеци все повече автомобилни концерни признават, че може би са "пресолили манджата" с поставянето на амбициозни цели и по всяка вероятност двигателите с вътрешно горене няма да изчезнат толкова скоро, колкото се очакваше.  

При всички положения обаче, ако днес, утре или вдругиден борсовият пазар се срине и акциите на някои от AI "пионерите" пострадат, това не означава, че бъдещето на самата технология ще бъде обречено.  

Защо е важно да говорим за това? 

Докато други държави вече градят политики, инфраструктура и регулации около изкуствения интелект, тук все още спорим дали “това с AI-то” не е просто поредната мода и дали ще замени една или друга професия. Истината обаче е, че България не разполага с лукса да изостава.  

Страната ни разполага с таланти, с развите IT екосистема и с предприемачи, които мислят глобално. Това, което нямаме, е визия на държавно ниво – стратегия, която да направи България регионален технологичен хъб.

И докато администрацията се лута между “цифровизация” и “хартиени удостоверения”, светът преминава към епоха, в която изкуственият интелект ще определя кои икономики ще оцелеят и кои ще изчезнат. Ако не започнем да говорим сериозно за AI – как да го внедрим в образованието, здравеопазването, индустрията, публичния сектор, ще останем просто евтина аутсорсинг дестинация в свят, който се нуждае все по-малко от такива "ресурси".

AI може да се окаже шанс за България да бъде лидер, а не догонващ. Въпросът е дали ще го използваме. 

Иван Нончев е главен редактор на Мениджър News и редактор на форума Technovation 2025, организирано от списание Мениджър. Темата за бъдещето на AI и ефектите върху българската икономика ще бъде част от дискусиите по време на събитието, заедно с много други въпроси, които вълнуват IT сектора и технологичните ентусиасти. Събитието ще се проведе на 14 октомври в Sofia Event Center а регистрация за него можете да направите тук.    

**************

Генерален партньор: MFG

Основни партньори: SoftOne; Dynatrace;

С подкрепата на: Accenture; Payhawk; Sirma; Lirex; Noventiq; Evolink; CoolFit; Avenga; Monkey Shoulder

Институционални партньори: Българска стопанска камара, AIBEST, Германо-българска индустриално-търговска камара, BESCO, Френско-българска търговска и индустриална камара, Конфиндустрия България, Българска финтех асоциация, ИАНМСП, BASSCOM, БАИТ

Медийни партньори: Българска национална телевизия, Dir.bg, Zone4tech; DEV.bg