Сателит, изстрелян през 2022 г., е един от най-ярките обекти на небосвода

Проблемът с огромния брой сателити в ниска околоземна орбита, изглежда, се задълбочава. Спътник, изстрелян през септември миналата година, се превърна в един от най-ярките обекти в нощното небе.

Нещо повече - сателитът, наречен BlueWalker3, е само прототип, а американската компания, която стои зад него (AST SpaceMobile) иска да изгради цяло съзвездие от подобни обекти.

Според международен екип от изследователи, ръководен от астронома Сангетха Нандакумар от Университета на Атакама в Чили, е изключително важно да се предприемат по-ефективни мерки за намаляване на въздействието на тези спътникови рояци.

Изследователите предупреждават: "Въпреки многото усилия на аерокосмическата индустрия, политиците, астрономите и общността като цяло за смекчаване на въздействието на тези спътници върху наземната астрономия - с отделни примери като проектите за смекчаване на въздействието на Starlink Darksat и VisorSat и покритията на Брагг на спътниците Starlink Gen2 - тенденцията за изстрелване на все по-големи и по-ярки спътници продължава да се засилва."

Тук, на Земята, обикновено има доста строги правила за това какво е позволено да се случва във въздушното пространство. Над определена височина обаче пределите на Земята приключват и навлизаме в космическото пространство. А то принадлежи на всички и на никого. И когато не съществуват правила, които да регулират какво може да бъде изстрелвано в него, нещата бързо излизат извън контрол.

Според уебсайта за проследяване на спътници Orbiting Now в момента около нашата планета кръжат 8693 изкуствени спътника, повечето от които са в ниска околоземна орбита.

Общо в космоса са изстреляни над 16 650 обекта. Хиляди от тях са изстреляни от 2019 г. насам, като само спътниците Starlink са близо 5000.

И изглежда, че всеки иска да получи парче от пая на спътниковите съзвездия. Учените изчисляват, че до 2030 г. в околоземна орбита ще има около 100 000 спътника, което драматично ще промени нощното небе. Starlink се опитва да сведе до минимум въздействието на своите сателити, като поне ги покрива с боя, която намалява яркостта им, и фиксира изтичащите радиосигнали.

Но BlueWalker 3 демонстрира ясно спешната нужда от регулиране. Сателитът е комуникационен, т.е. функцията му е „да генерира енергия от космоса и да доставя клетъчен широколентов достъп директно до вашия телефон", казват от AST SpaceMobile. Антената му е с площ 64,3 кв. м и е опакована в цилиндър, наречен Launch Vehicle Adapter (LVA), за да бъде изведена в космоса.

Нандакумар и колегите ѝ наблюдават сателита, докато той се позиционира, изхвърля LVA и се разгръща. Първоначално BlueWalker 3 е доста ярък - с магнитуд 1 (т.е. повече дори от системата Поларис). До 25 декември 2022 г. се затъмнява до магнитуд 6; това е толкова слабо, колкото човешкото око може да види без помощ.

До 4 април 2023 г. обаче спътникът отново се изсветлява до магнитуда 0,4. Това е приблизително толкова ярко, колкото Бетелгейзе.

"Оптичните наблюдения потвърждават, че BW3 увеличава яркостта си, когато е на по-голяма височина над хоризонта, и показват, че разстоянието между наблюдателя и BW3 има основен принос за видимата/наблюдаваната величина", пишат изследователите. "Видимата яркост на BW3 също показва корелация със слънчевия фазов ъгъл и изглежда по-ярка при високи фазови ъгли."

Те също така установяват, че при изхвърлянето му LVA достига магнитуд, който е четири пъти по-висок от препоръката, направена в докладите Dark and Quiet Skies II на Международния астрономически съюз. Освен това бяха необходими 4 дни, за да бъде включен LVA в публичните каталози на спътниците след изхвърлянето, което означава, че той представлява невидима опасност за наземните оператори, които следят траекториите на спътниците, за да предотвратят сблъсъци.

Колкото повече спътници извеждаме в околоземна орбита, толкова по-трудно става избягването на сблъсъци.

Те са и огромен проблем за наземните астрономически наблюдения. Спътниците не само представляват източник на светлинно замърсяване в критичните часове на полумрака, в които се откриват астероиди, но и могат да смущават диапазоните с дължина на вълната, в които работят радиотелескопите.

Нандакумар и нейният екип настоятелно предлагат на сателитните компании да положат усилия за намаляване на вредата от техните машини, преди да ги пуснат в космоса.

"Оценките на въздействието за операторите на сателити преди изстрелване биха могли да помогнат да се гарантира, че въздействието на техните сателити върху космическата и земната среда се оценява критично", пишат те.

"Насърчаваме извършването на такива проучвания като част от процесите на разрешаване на изстрелването."

Изследването е публикувано в Nature.

Източник: Obekti.bg