Защо дизелът е по-скъп от бензина?

В продължение на десетилетия шофьорите в Европа бяха свикнали с едно просто правило: дизелът почти винаги е по-евтин от бензина. Това важеше и за България до началото на настоящия век. От доста време насам обаче тази формула не е валидна и на бензиностанциите дизелът винаги струва повече от най-масовия бензин А95. 

За мнозина това може да изглежда странно, особено за по-възрастните шофьори, които си спомнят, че в миналото дизеловото гориво се смяташе за по-евтиния вариант. Промяната на тенденцията през последните две десетилетия може да се обясни с няколко ключови икономически и технологични фактора, които влияят върху цените на горивата.

От какво зависи цената на горивата?

Цената на бензина и дизела се формира от няколко основни компонента: цената на суровия петрол, разходите за преработка в рафинериите, транспортът и съхранението, както и данъците и акцизите. 

В Европа значителна част от крайната цена се състои именно от данъци, които могат да достигнат половината от цената на литър гориво. Това означава, че дори малки промени в пазара на петрола или в рафинерния сектор могат да доведат до осезаема разлика в цените на бензина и дизела.

До началото на XXI век дизелът често беше по-евтин по няколко причини. Първо, в много държави акцизът върху дизела беше по-нисък, защото той се използва широко в транспорта на стоки, земеделието и индустрията. Правителствата искаха да държат разходите за транспорт относително ниски и по тази причина облагаха с по-ниски ставки дизеловото гориво.

Втората причина е, че при традиционното рафиниране на петрол бензинът се смята за по-ценен продукт. Автомобилният парк в много държави беше доминиран от бензинови автомобили, така че рафинериите произвеждаха големи количества бензин, а дизелът се възприемаше като вторичен продукт. 

Как се произвеждат горивата?

Първата стъпка в почти всяка рафинерия е фракционната дестилация. Суровият петрол се загрява и различните въглеводороди се отделят според температурата на кипене.

Основните фракции са газовете (например пропан-бутан), бензинът, керосинът и реактивното гориво, дизелън и накрая тежките масла и мазутът.

Дизелът се отделя при по-висока температура на кипене от бензина, защото молекулите му са по-големи и по-тежки.

Обикновено от един барел суров петрол могат да се получат приблизително 40–50% бензинови компоненти, 25–35% дизелови компоненти, а от остатъка се правят керосин, мазут, газове и др.

След дестилацията горивата почти никога не са готови. Рафинериите използват вторични процеси, за да променят съотношението и качеството на продуктите.

Бензинът обикновено изисква повече такива процеси, например каталитичен крекинг (който разбива тежките молекули на по-леки), реформинг (за увеличаване на октановото число), алкилaция и изомеризация. Тези процеси са сравнително енергоемки и технологично сложни.

Дизеловата фракция обикновено е по-близо до готов продукт след дестилацията. Преди тя изискваше по-малко преобразуващи процеси, но през последните две десетилетия Европейският съюз въведе много по-строги екологични изисквания към горивата. Съвременният дизел трябва да съдържа изключително малко сяра и да отговаря на редица стандарти за качество (например зимни добавки против замръзване, за по-малко сажди и др.). Това изисква допълнителни процеси в рафинериите и оскъпява производството.

Дизеловият бум в Европа

През 90-те години на миналия век и началото на XXI век Европа преживя истински „дизелов бум“. Много европейски правителства насърчаваха дизеловите автомобили, защото те отделят по-малко въглероден диоксид на километър и са по-икономични. В резултат милиони нови автомобили започнаха да използват дизел.

Това постепенно промени баланса между търсенето и предлагането. В Европа се появи огромно търсене на дизелово гориво – не само от леките автомобили, но и от товарния транспорт, който традиционно работи почти изцяло с дизел.

Проблемът е, че рафинериите не могат лесно да променят съотношението между бензин и дизел, което получават от суровия петрол. Технологично това е възможно, но изисква сериозни инвестиции. Затова в Европа постепенно се оформи ситуация, при която се произвежда повече бензин, отколкото е необходим, и по-малко дизел, отколкото се търси.

Този недостиг често се компенсира чрез внос на дизелово гориво от други региони на света. Когато на международния пазар има сътресения (каквато е ситуацията в момента, заради войната в Иран), цената на дизела често реагира по-силно от тази на бензина.

Кога дизелът започна да изпреварва бензина по цена?

Първите случаи, в които дизелът стана по-скъп от бензина в Европа, бяха регистрирани около 2008–2010 г., когато световните пазари на горива започнаха да усещат по-силното търсене на дизел. 

България е част от европейския пазар на горива, така че цените тук се влияят от същите фактори. Дори когато горивото се произвежда в местна рафинерия, неговата цена следва регионалния пазар. Ако дизелът е дефицитен в Европа, той поскъпва и на българските бензиностанции.

Освен това голяма част от дизела се използва от товарния транспорт, който е жизненоважен за икономиката. Когато търсенето на транспортни услуги се увеличава – например при икономически растеж – това допълнително увеличава търсенето на дизел.

Възможно ли е бензинът отново да стане по-скъп?

Цените на горивата се променят постоянно и е напълно възможно в бъдеще бензинът отново да стане по-скъп. В голяма степен това зависи от структурата на автомобилния парк в Европа. 

Ако делът на дизеловите автомобили продължи да намалява, а електромобилите стават все по-разпространени, балансът между бензина и дизела може отново да се промени.

Разликата в цените между бензина и дизела не е случайна. Тя е резултат от сложна комбинация от фактори – технологични ограничения на рафинериите, данъчни политики, екологични стандарти и най-вече търсенето на горива. 

В миналото дизелът беше по-евтин, защото се облагаше по-леко, търсеше се по-малко и се произвеждаше по-лесно. С нарастването на дизеловия транспорт в Европа обаче балансът се промени, а в последните години това доведе до ситуация, в която дизелът почти винаги струва повече от бензина.