Имаме какво да предложим на света в областта на ИТ

Младите българи, които учат в чужбина, могат да бъдат прекрасна възможност за България, смята Горан Ангелов, управител на "Ай Би Ес България"

- Господин Ангелов, къде се намира българският бизнес като цяло в развитието на своята информационна инфраструктура?

- Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Нещата са много различни във всяка отделна индустрия. Има много компании, които са осъзнали силата на информацията и инвестират много, за да получат конкурентни предимства. Има обаче и много бизнеси, които все още подценяват този аспект от своята дейност и се въздържат от инвестиции в ИТ активи или услуги.

България е млада пазарна икономика и относително малък пазар. Затова дори и най-големите компании в страната имат скромни нужди в сравнение с тези в развитите икономики и такива с глобален бизнес. Все още се автоматизират процеси и се трупат информационни масиви. Все още се прави твърде малко за извличане на допълнителни ползи от наличните данни в компаниите.

В така наречения сегмент на малките и средните предприятия тепърва се усещат нуждите от по-ефективно информационно управление. Много компании вече разбират, че имат нужда от информационни системи на по-високо ниво, за да развият бизнеса си, и съответно определят значително по-високи бюджети за инвестиции в тях.

- В настоящата икономическа среда какви са конкретните ползи за бизнеса от инвестиции в информационни системи?

- Като изключим модела "защото го правят другите", има две основни стратегически направления, заради които се инвестира в информационни системи.

Първата насока е повишаването на ефективността на бизнес процесите – когато една компания се стреми да намали себестойността и времето, за което нейните продукти и услуги стигат до пазара. Второто направление е подобряването на обслужването или представянето - когато компанията търси варианти да стигне по-близо до клиентите си, дори и чрез прилагането на нови бизнес модели. Двете често се припокриват. Някои биха добавили и трето стратегическо направление - сигурност и контрол. То обаче е част от първото направление (повишаването на ефективността на бизнес процесите), защото адресира конкретни рискове, които биха могли да струват много на компанията.

В светлината на казаното дотук независимо от икономическата среда инвестициите в информационни системи са жизненоважни и често предопределят успеха или неуспеха на предприятието в дългосрочен план.

- Какви са основните предизвикателства пред една българска ИТ компания – в момента и в близкото бъдеще?

- Липсата на ресурси и на хоризонт са двете основни предизвикателства, при това не само за ИТ компаниите в България. Проблемът с ресурсите е фундаментален. Демографската криза и емиграционният процес се отразяват катастрофално на цялата икономика. Така на практика губим своя най-ценен и производителен ресурс.

Всяка компания реагира по свои начини на този проблем и независимо доколко успешно се справя, дори най-добрите модели са само краткосрочно решение. За да преодолеем тази криза, в дългосрочен план са необходими нестандартни решения - не само от страна на бизнеса, но и от държавата.

Липсата на хоризонт е резултат от склонността ни сами да се ограничаваме в мащабите на познатото. Това спира компаниите в търсенето на начини да разширят пазарното присъствие на своите продукти и услуги на глобалния пазар.

- Какви според вас са перспективите на българския ИТ бранш като цяло?

- Информационните технологии са традиция в България повече от 50 години. Инвестициите в това направление са повлияли на живота на поколения българи и това е нашето най-голямо предимство. Имаме хора сред нас, които разбират информационните технологии на най-високо ниво и според мен има какво да дадем на света. Факт е, че водещи световни ИТ компании откриват центрове у нас далеч не само заради нископлатения труд.

Младите българи днес масово получават образование в чужбина. Мнозина от тях остават и да работят там. И макар това да е съществен проблем за икономиката ни, може да бъде и прекрасна възможност. Тези хора ще имат глобално мислене, ще имат идеи, които в този свързан свят може да решат да реализират у дома, ако създадем подходящите условия.

- Според вас променя ли се корпоративната култура в България и в каква насока?

- Ние не сме изолирани. Повечето големи компании в България са част от мултинационални групи. Затова световните тенденции в корпоративната култура се отразяват и на нас. Разбира се, имаме своите национални специфики, които не са непременно лоши.

Това, което влияе най-много на хората, са моделите на управление. В България те бавно се променят от чисто йерархичен тип с преобладаващи методи на Commаnd & Control към матрични структури с компетентностни модели, разчитащи на по-свободна инициатива. Доскоро, повлияни от времената на индустриалната революция, ценяхме преди всичко тясната и задълбочена професионална специализация. Днес обаче живеем в много по-сложен свят, в който успешно се реализират хора с по-широк спектър от знания и умения.

- Какъв според вас трябва да бъде критерият за самооценка на един мениджър?

- Работата на мениджъра е работа с хора. Ето защо според мен има само един критерий за измерване на успеха на един ръководител и той е успехът на ръководените от него хора. Ако създаваш добре подготвени, мотивирани и успешни хора, то ти си добър мениджър. Ако успяваш и да ги вдъхновиш да повярват в силите си и да се обединят около обща идея – то ти си успял мениджър.

Начо Стригулев, за сп. "Мениджър"