Подготвени ли сме да посрещнем новата технологична ера?

До края на годината работна група към министъра на транспорта от специалисти от БАН и различни ведомства, занимаващи се с дистанционно управляемите летателни системи (ДУЛС), трябва да подготви законодателство и регламенти за производството, използването, отговорностите и интегрирането на дроновете в гражданските сфери. Това съобщи в интервю за БТА народният представител проф. Вили Лилков - инициатор за създаването на тези норми.

Европейското законодателство е напреднало значително и работната група може да заимства от регламентите на ЕС, които са общи за всички страни-членки, отбеляза той. Проф. Лилков настоява в България да започне да се говори за решение на всички въпроси, свързани с дроновете. Нещо повече като депутат от РБ потърси от парламентарната трибуна отговор на въпроса дали България е готова да посрещне предизвикателството наречено дрон.

Дистанционно управляемите летателни системи са нова технологична ера и тяхното изобретяване, производство, продаване и използване, налага създаването на синхронизирана система за функционирането им, категоричен е проф. Лилков. По думите му в българското законодателство към момента липсват стратегически документи как България ще навлезе в тази нова технологична област и регламент как дроновете могат да се използват. Той отбеляза още, че поради липсата на регламент българският бизнес на практика не може да ползва различните европейски програми и механизми за финансиране.

Според проф. Лилков необходимо е да се приемат национални програми и законодателство, което да насърчи изследванията, разработките и приложението на дроновете в сферата на отбраната и сигурността; транспорта и услугите; земеделието; метеорологията; бедствията и авариите; контрола върху инженерните мрежи и съоръжения и т.н. Сериозни въпроси възникват по отношение на интегрирането им в гражданското въздухоплаване, подготовката на специалисти, отговорността и застраховките, гаранциите за личната неприкосновеност и прочие, допълни той.

По негово мнение България има потенциал да навлезе в новата технологична ера на дистанционно управляемите летателни системи и в тази насока страната ни може да има интелигентна специализация. "Защото твърдя, че в страната ни имаме опит в космонавтиката, в космическите технологии, в изграждането на компютърни системи, в изпълнението на европейски проекти", каза проф. Лилков.

Има български фирми, които разработват, продават и търгуват с дронове и това ми дава основание да смятам, че при наличието на сериозни специалисти в страната това е свободна ниша, коментира той. Без регламентация обаче този бизнес не може да съществува и да се финансира, смята проф. Лилков. Той посочи, че ще настоява да се изготви стратегия за развитие на тази индустрия в България и на отделните й сфери на приложение.

България - с реални позиции в новата технологична сфера

В целия свят изследванията се насърчават, а пазарът е необятен и това е една от възможните интелигентни специализации на България, коментира за БТА проф. Вили Лилков. Дроновете се използват на земята, в небето, под водата и това още повече усложнява въпроса с регламента на използването им, тъй като са отдалечени от този, който ги използва, от собственика или от пилота, който стои в съответната апаратна и управлява системата.

Въпросът е в това как тези летателни системи да влязат в цялостната система на гражданското въздухоплаване, във водните пространства, как трябва да се използват радиочестотите, пистите за летене, подводните коридори, как да пуснем дрон да изпълни мисия и да го управляваме, отбеляза проф. Лилков.

Според него друг много важен аспект е обучението и квалификацията на хората, които управляват дроновете, носенето на отговорност при експлоатацията на дрона и запазването на сигурността на околната среда. Това налага да се защитят интересите, както на произвеждащите дронове, така и на тези, които ги използват професионално или за лични цели, допълни проф. Лилков.

У нас професионално с темата за дроновете се занимава Асоциацията на дистанционно управляемите летателни системи. В организацията членуват известни български учени и военни, хора с познания. Те организират семинари, извършват просветителска дейност, защото темата, свързана с ДУЛС е всеобхватна система, допълни той.

Къде в света и за какво се използват дроновете?

Най-големите производители на дронове в света са САЩ, Израел, Китай, Франция, Индия, Германия. Вероятно има още страни, които не са безучастни към тази толкова интересна сфера, пряко свързана с бъдещето, коментира проф. Лилков.

Дронът намира приложение в десетки сфери на нашия живот. Например при охраната на границите. Така охраната по границата на САЩ с Мексико се осъществява с видеонаблюдение и се използват дронове. Те летят над границата и предупреждават гласово нарушителите да не преминават, защото ги очаква жива охрана. Също така те сигнализират на граничните власти за нарушители, давайки точните им координати. Любопитното е дори, че българка е участвала в изграждането на цялостната система по охрана на американско-мексиканската граница, отбеляза проф. Лилков. Според него този модел е много по-евтин и ефикасен от модела за охрана на българо-турската граница.

Дронове днес в света се използват във всички сфери - за свръхфини технологични операции, при радиационно замърсяване, при взривове, пожари.Тези системи правят анализи, наблюдения, точна снимка и други. Дронове изпълняват мисии на стотици километри разстояние във въздуха, във водата и под водата. Използват се за фини операции при ремонт и намеса в сложни и опасни производства и места, където човек не може да влезе, те насочват робот, който да свърши дадена дейност. С тях се оказва спешна медицинска помощ, от лица без медицински познания в Холандия - например.

С дронове могат и се наблюдават речните корита, различни мрежи, дронове правят оценка на военни системи, извършват анализи и наблюдения, влизат в обекти поразени от взривове и радиоактивни вещества и правят оценка на състоянието. В този смисъл говорим за една нова технологична ера, каза проф. Лилков.

Дронове се използват също за осигуряване на интернет достъп в пустинята, където се издигат на определена височина и място и осигуряват достъп до нета на хора или експедиции, намиращи се в тази част. Използват се и за прецизно земеделие, за нелегално пренасяне на контрабандни стоки и наркотици, за разузнавателни мисии, но и за терористични акции, посочи той.

В момента в света са разработени дронове, които са биоразградими и след като свършат своята разузнавателна мисия, след като са записали и предали данните от мисията си, се самоунищожават. Така дронът не остава никаква следа. Съществува и дрон с тегло 25 кг, на който може да се монтира автомат или стрелково оръжие, което може да унищожи много цели - дистанционно, посочи проф. Лилков.

Практиката показва, че дроновете са и опасни, когато не се използват по предназначение и без ясен регламент и тук е вече въпросът за създаване на законодателство, което трябва да регламентира и обхване всички тези сфери и аспекти, допълни проф. Лилков.

"Ще дам пример - на световната конференция през март т. г. в Рига, посветена на законодателството и регламентацията при използването на дроновете, еврокомисар показа дрон с тегло 64 грама, в който е монтирано мощно взривно вещество от най-модерен тип от 16 грама. Този дрон е създаден така, че е в състояние от голямо разстояние да предизвика масова катастрофа на магистрала, например. Представете си как една писалка (64 грама) се взривява дистанционно и предизвиква масова терористична ситуация. Затова все по-актуален и особено важен става въпросът за контрола върху производството и употребата на дроновете", каза проф. Лилков.

Подготвени ли сме за технологиите на бъдещето?

Дроновете са много различни по размер и тегло. Днес светът познава хиляди модели - от леки, по-леки от въздуха дронове, до тежки - 600-700-килограмови. Дори вече се говори за дронове-пчели, които може изкуствено да извършват опрашване. Известно е, че в редица стратегически обекти, особено ядрени, в Индия, Франция, Китай, САЩ има защити срещу дронове. А в Китай всеки произведен и продаден дрон има свой идентификационен номер и когато се появи и бива засечен, системата го пита кой е. И ако е непознат и не може да се идентифицира в дадената система или регистър, тя може да го унищожи, обясни проф. Лилков.

Ние трябва да видим накъде върви човечеството. Защото навлизаме в нова технологична ера, където всичко това ще бъде интегрирано - с компютрите, с jps-системите, с географските информационни система.

И представете си след 20 години в каква ера навлиза човечеството. Затова, когато говорим за дистанционно управляемите летателни системи трябва знаем, че това производство струва много скъпо и предполага много и то висока квалификация и знания.

Ако погледнем назад в последните 35 години ще видим, че през 10 г. в света се появява нова технологична ера.

През 80-те години се появиха географските информационни системи, следващите десет години имахме Jps-системите. Последва - Интернет и космическите снимки и наблюдения.

Днес вече навлизаме в сферата на дроновете и трябва да посрещнем тази технологична ера подготвени, а не на опашката, каза в интервюто си за БТА проф. Вили Лилков.