Мнение: Алтернативният и приключенски туризъм правят страната ни атрактивна дестинация

България продължава да е невидима за света туристическа дестинация. Това обаче може да се промени, ако страната ни заложи на развитието на екологичния, алтернативния и приключенския туризъм. Това коментира в интервю за БТА председателят на УС на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов.

За да не остане това като добро пожелание, специалистът смята, че в бъдещата стратегия за развитие на туризма тези сегменти трябва да бъдат приоритизирани, така както правят например конкурентните ни дестинации - Гърция, Румъния и Сърбия.

Проектът "Дестинация Рила", който правителството на Пламен Орешарски обмисля, не работи в полза на развитието на екотуризма и от гледна точка на Конституцията и законите такъв проект не трябва да се анонсира, защото е недопустим, категоричен е Попйорданов.

Приходи

По данни на асоциацията за тази година алтернативният туризъм очаква да отчете ръст от 5 - 6 на сто спрямо предходната, а географията му се разширява. Този ръст се формира основно от чужденци, но се запазва и тенденцията за ръст на интереса и от български туристи.

От 2009 г. асоциацията издава сертификат "Зелена къща" за места за настаняване, щадящи природата, и до момента такъв документ притежават 30 къщи за гости от общо около 1 200. По новия Закон за туризма в тези къщи може да се сервира домашно приготвена храна. Досега няма фалирали зелени къщи, а само промяна в собствеността, каза Попйорданов. Сертификатът се актуализира на всеки три години. Сертификацията днес струва около 300 лева на обект - къща за гости, семеeн хотел или къмпинг, като зависи от броя на леглата, а годишно се плаща такса от 100 лева. Досега с отнет документ са били 6 къщи. Развитието на този вид екотуризъм пряко дава поминък на около 300 души в страната, но има потенциал броят на сертифицираните къщи да се удвои, смята Попйорданов.

Стимули

Стимулирането на този туристически сегмент обаче се нуждае от редица нормативни промени, които да улеснят бизнеса и да го доближат до европейските норми на работа. Сред тях са промени в ресорни наредби към законите за храните и здравето, които да облекчат производителите на домашни храни и занаятчиите. Идеята е да им се позволи в къщите за гости да се предлагат бабините лютеници, сладка, туршии, мезета, занаятчийски изделия или това да бъде възможно и за собствениците на такива къщи, които да предлагат своя продукция на гостите си.

По този начин в населените места, където се развива екологичният туризъм, ще се осигури поминък и на хората, заети със земеделие, а туристите ще отнесат със себе си "зелени" и "вкусни" спомени.

Друг проблем е свързан с подготовката на планински водачи. Той обаче е на път да бъде разрешен с наредба към Закона за туризъм, която се очаква да стане готова в края на годината. В нея от асоциацията настояват да се въведат ясни критерии, свързани с учебния процес и държавния изпит, както и тежестта на материите, които се изучават, като се предвиди задълбочаване на познанията в посока геология, биоразнообразие, жива природа - информация, която туристите очакват. Глътка въздух за заетите в бизнеса ще бъде и предложението да отпадне изискването, пенсионери, които стопанисват къщи за гости, да се третират от НАП като самоосигуряващи се лица, каза Попйорданов. Изискването е въведено от предишния финансов министър, което е довело до изчезването на много къщи за гости в Странджа, Родопите и др.

От асоциацията се надяват вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева да вземе предвид тяхното предложение. Това ще върне в бизнеса много къщи и ще изсветли бизнеса на други, които продължават да посрещат, но са се дерегистрирали.

Стимул за "зеленото" предприемачество в туризма ще е развитието на биоземеделието, което чрез клъстерен принцип да бъде интегрирано в продукта "зелена къща".

По данни на асоциацията в сектора биоземеделие всяка година се отчита ръст от 10-15 на сто, но 90 на сто от тази продукция е предназначена за чужбина.

Предлаганият подход за обвързването на този вид земеделие с екологичния туризъм ще позволи на производителите да преоткрият и българския пазар, смята Попйорданов. Подобна интеграция би могла да се приложи и по отношение на производителите на колела, като този сегмент също бележи постоянен ръст на производството в България, както и малките бутикови изби.

Дестинации

Родопите са безспорен лидер в дестинациите за алтернативен туризъм както за българските, така и за чуждестранните гости. Там е и най-голямата мрежа от къщи за гости, отбеляза експертът. Най-интригуващата нова дестинация са Източните Родопи, напомни Попйорданов. С голям потенциал е западна Стара планина, която към момента е популярна само с Белоградчик. Странджа също притежава голям потенциал, но в момента развитието на този вид туризъм там е в застой, каза Попйорданов. Има много, включително международни проекти, предполагащи повече внимание към вътрешната ни "Дестинация Дунав", както и териториите на България покрай т. нар. Желязна завеса.

Почивката в къщи за гости се предпочита предимно от семейства със среден и над средния семеен бюджет като алтернативна почивка за дълги уикенди, събота-неделя или за лятна ваканция. Това са предимно млади хора (често с деца), които за запалени почитатели на велопоходите, обиколките с коне, спускането по бързите реки, вкусната домашна храна, зеленчуците и плодовете с вкус и съзвучието на мислите с природата; хора с опит на пътешественици.

До къщите не се стига с масовия транспорт, което има и своето очарование, заради възможността да попаднеш "извън времето". Такава почивка не е от евтините, например за предстоящите празници по Коледа и Нова година най-ниската оферта за три нощувки с празнична вечеря е около 250 лева на човек.

Добрите зелени къщи отдавна са резервирани, отбеляза Попйорданов. Освен чрез интернет, почитателите на този вид туризъм може да намерят своето приключение и от пътеводител, издаден от асоциацията, с данни за зелените къщи и маршрути към тях. Той се разпространява безплатно чрез мрежата от къщите и чрез някои информационни туристически центрове.