Вместо виц: Как да (не) бъдем смешни на работното си място

Скот Адамс, създателят на прочутите комикси за служителя Дилбърт, отговаря на няколко хипотетични въпроса за веселието на работното място. В ролята на загрижения директор влиза Лий Бюканън от сп. „Инк”.

Струва ми се, че съм доста забавен. Как обаче да съм сигурен, че съм толкова смешен, колкото си мисля?

Ако наистина ви се иска да разберете колко сте забавни, може да се тествате с някого, който не зависи от вас за заплатата си. Резултатът може обаче да не се окаже такъв, какъвто сте се надявали. Това е един от многото случаи, когато незнанието е ваш приятел. Нещата обикновено стоят така, че подчинените ви се хилят като пияни шимпанзета на всичко, което им се струва, че е излязло на шега от устата ви. Това насилено одобрение ви кара да се чувствате като суперзвезда и прави подчинените ви щастливи, защото изкуственият смях е по-лесен от работата. Системата е перфектна. На ваше място не бих започнал да беля лука.

Бих искал да покажа чувството си за хумор в офиса. Какви са най-добрите възможности за това? Предполагам, че не е подходящо да се преструвам, че съкращавам половината служители.

Няма по-добър момент за хумор от случаите, когато критикувате някой подчинен. Хуморът може да разреди атмосферата в една иначе напрегната ситуация. Когато критикувате по нормален и скучен начин, пред вас застават плачещи, крещящи и понякога агресивни хора. Ако обаче хитроумно сравните неефективния си подчинен с катерица без орехчета, която не умее да запомня, ситуацията бързо ще се обърне към смеха, закачките, прегръдките и – с малко късмет – неприличните докосвания.

По-добре ли е да бъда смешен за конкретни неща, свързани с офиса, или мога да си позволя по-широк хумор? Разполагам с материал, който разработих за една кръчмарска сбирка миналата година, който бих искал да използвам.

Хората предпочитат смешките, които имат нещо общо с тях. Например ако разкажете весела историйка за онзи път когато личният ви готвач паднал от яхтата ви и сте го оставили да се удави, защото не ви се е занимавало, служителите ви може да се почувстват някак откъснати от хумора на ситуацията. Поне ако я погледнат от гледната точка на готвача.

Боя се да не кажа шега, която може да обиди някого. Как мога да бъда едновременно смешен и политически коректен?

Съвсем приемливо е да разказвате груби вицове на работа, стига да добавяте в края на всеки: „Ха-ха! Няма проблем, защото съм ходил с една такава мацка в университета!” или „Ха-ха! Няма проблем, защото веднъж пробвах това по време на ваканция!”. Това, общо взето, покрива повечето варианти.

По природа мисля стратегически. Как мога да мисля стратегически и за шегите си?

Отличен въпрос, защото хуморът без стратегия е като ръкавици без ръководство за употреба. Само проби, грешки и сълзи. Така стават нещастията.

Хуморът не може просто да бъде разпръскван във вселената без размисъл за последиците. Той изисква стратегия, която прави връзка между остроумието ви и дългосрочните ви цели. Така например една от тези цели може да бъде да изглеждате повече като човек, отколкото като маймуна, по причини, които може да не изглеждат очевидни на пръв поглед. Или пък обичате да използвате шегите си, за да унижавате подчинените, така че в крайна сметка да се насладите на топлия уют на своята арогантност. Имам много чудесни причини един директор да бъде смешен. Просто трябва да изберете една.

Как да съм сигурен, че служителите ми се смеят с мен, а не на мен?

Няма нужда да живеете, измъчвани от съмнения. Най-добрата стратегия е да им се присмеете пръв. Щом им поднесете солта на смешката, посочете най-близкия кекав служител и изкрещете: „ЗАГУБЕНЯК ТАКЪВ!”, а после се изсмейте така, сякаш в гащите ви се боричкат котенца. Не знам какво точно ще правят служителите ви на този етап, но вероятно то няма да включва смях.