$190 млрд. годишно се укриват в зоните „данъчен рай“

Икономика

190 милиарда долара данъци годишно се укриват в зоните, известни като "данъчен рай", заяви в интервю за "Хоризонт" на БНР Ник Брайър от отдела за политики срещу неравенството и бедността в организацията "Оксфам".

В началото на седмицата беше огласено изследване, според което най-богатият 1% от населението на света притежава повече от всички останали 99%. За 5 години, бедната част на света е обедняла с 1 трилион долара, а най-богатите са получили половината от тази сума, припомни експертът.

"Преди 5 години 388-те най-богати на света притежаваха колкото половината от всички хора на света. Миналата година бяха 80 души, а сега - 62-ма", казва той. Хората с най-голямо богатство на света стават още по-богати. Бедните обедняват още повече.

"Да не забравяме, че богатите хора и големите компании могат да избягват плащането на данъци като декларират доходите си в териториите, известни като "данъчен рай". Видно е, че към тези места има интерес само от богатите, но по този начин не се подпомага икономиката и не се създават нови работни места. Така не се помага на мнозинството от хора да живеят по-добре", посочи Брайър.

На въпрос какво може да се направи, за да бъде спрян този процес, той отговори: "Трябва да видим кураж и разбирателство между политическите лидери, които да създадат условия за мнозинството да получава повече от световното богатство. Те обаче имат много голям интерес от най-богатите хора и големите мултинационални корпорации, защото те подкрепят тяхното политическо влияние. Така те подкрепят печалбата за богатите и загубите за мнозинството. Системата работи за богатите".

"Ако политиците наистина искат да променят това, те трябва да вземат мерки срещу териториите, считани за "данъчен рай", продължава той. "Ако се спре практиката да има такива места по света, които позволяват да се укриват данъци, това ще донесе много големи позитиви. Правителствата губят около 190 милиарда, защото индивидуалното богатство на определени хора е в данъчен рай. С тези пари може да се създават работни места, да се построяват училища и болници или общо казано, да се инвестират в дейности, които ще бъдат от полза за повече хора", допълва Ник Брайър.

Според Ник Брайър като граждани можем да въздействаме на правителствата, като им казваме какво мислим, можем да  въздействаме и на компаниите, за които работим или чиито продукти използваме, като имаме право да изискваме от компаниите да подпомагат бедните. Можем да купуваме продукти само от компании, които го правят и които не се опитват да скрият данъците си в офшорни територии. По същия начин може да избираме продуктите или услугите на компании, които са екологично ориентирани. 

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Как да намерите работа, която ви носи удовлетворение и щастие?
Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
Пореден рекорд: „Одисея“ на Нолан стана най-касовият филм със степен на възрастово ограничение
Слънчево и горещо в неделя, следобед се очакват гръмотевични бури
Цените на повечето плодове и зеленчуци на едро падат
Китайски хуманоиден робот подобри рекорда на Юсейн Болт на 100 метра
Чили затваря посолството си в Иран по икономически причини и от съображения за сигурност
Dove съчетава спорт и стил за спонсорството си на US Open
„Камаз“ разработва безпилотни автобуси
Ефремова заяви, че няма да допусне запазване на настоящото ниво на минималната работна заплата от 1 януари 2027 г.
Емоционалната устойчивост се превръща в най-ценното умение в работата
Милиардерът Питър Тийл придоби 1% дял в аржентинска петролна компания, работеща във „Вака Муерта“
Има ли по-добър от Джон Ву? Ще снимат римейк на „Лице назаем“
Най-кратките литературни шедьоври в историята
Mission Point: AI изисква еволюция на начина на работа на бизнеса
Над 1600 нарушители с е-тротинетки са санкционирани в София от началото на годината
Какво можем да научим от „Седмицата за размисъл" на Бил Гейтс
Ето как можем да подадем сигнал до Европейската прокуратура
Поевтиняване на горивата у нас, изплатени са близо 13 млн. евро компенсации
Кратка история на автомагистрала „Тракия”