АИКБ призова за замразяване на заплатите и съкращение с 20% на заетите в публичния сектор

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) излезе с декларация, в която изрази  дълбока загриженост относно състоянието на публичните финанси в страната, особено по отношение на неконтролираното увеличение на бюджетните разходи и дефицит.

Според представената информация на пресконференцията, проведена от зам.-министър председателя и министър на финансите Людмила Петкова на 4 октомври във връзка с подготовката на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. и бюджетната процедура за 2025 г., се очаква значително увеличение на бюджетните разходите, особено в сферите на възнагражденията на заетите лица в публичния сектор и на социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите, посочват от АИКБ.

От Асоциацията изтъкват, че се наблюдава експоненциален ръст на разходите за персонал, които от 14,6 млрд. лева за 2022 г. се планира да достигнат 18 млрд. лева през 2024 г. - увеличение, надхвърлящо 23 на сто. Паралелно с това от АИКБ отчитат още по-драстично нарастване в сферата на социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсии, като скокът е от 25,7 млрд. лева за 2022 г. до очаквани 34,9 млрд. лева за 2024 г., което представлява ръст от близо 36 на сто.

Особено тревожен за Асоциацията е фактът, че тези непропорционални увеличения се реализират в контекста на сравнително умерена инфлация, но при продължаващ спад на индустриалното производство. "За периода януари 2023 г. - август 2024 г. кумулативната инфлация е едва 4,5 на сто. Следователно - налице е значителен реален ръст както на разходите за персонал, така и за пенсии и социални трансфери, който многократно надхвърля инфлационните нива, при задълбочаваща се криза в реалния сектор в ЕС и България", посочват от АИКБ.

Тази тенденция, според Асоциацията, поражда сериозни въпроси относно устойчивостта на публичните финанси и потенциалното въздействие върху конкурентоспособността на българската икономика в средносрочен и дългосрочен план.

Темпът на нарастване на бюджетните разходите значително изпреварва този на приходите, изтъкват от Асоциацията и допълват, че прогнозите сочат към нов дефицит от 11,9 млрд. лева за 2025 г., който, прибавен към планирания дефицит за 2024 г. от 6,2 млрд. лева, формира потенциален бюджетен дефицит от 18,1 млрд. лева за следващата година, приближаващ 9 процента от БВП. Според АИКБ тази прогноза е изключително тревожна и очертава риск от неустойчива фискална спирала, застрашаваща макроикономическата стабилност и средносрочния и дългосрочен икономически растеж на страната.

Работодателската организация смята, че е наложителна незабавна ревизия на бюджетните приоритети и въвеждане на строги мерки за фискална консолидация, за да се предотврати потенциална финансова и икономическа криза с тежки последици за бизнеса и обществото.

АИКБ призовава бъдещите народни представители в 51-ото Народно събрание и правителството (редовно или служебно) да проявят фискална дисциплина и да предприемат мерки за овладяване на растящия бюджетен дефицит, като за бюджетната 2025 г. "замразят" възнагражденията и съкратят с 20 на сто заетите в публичния сектор, както и да "замразят" пенсиите и разходите в сектор "Отбрана и сигурност" на и без това свръхвисокото им според АИКБ равнище и като дял от БВП, и като възможности на страната. "Остро се противопоставяме на всякакви опити за запушване на дупки в бюджета, причинени от безотговорно харчене на пари, които не сме изработили, с вдигане на данъци за хората и предприятията!",се казва още в декларацията на АИКБ.

Само чрез отговорно и дисциплинирано ефективно и ефикасно управление на публичните финанси, в противовес на предизборния популизъм и купуване на гласове "на едро" за сметка на растящ бюджетен дефицит, може да се гарантира успешното присъединяване на страната към еврозоната, Шенген и ОИСР, устойчив ръст в икономиката и оттам - устойчив ръст на реалните доходи и стандарт на живот, смята работодателската организация. АИКБ настоява народните представители и правителството да действат решително, за да предотвратят задълбочаването на фискалните дисбаланси и риска от финансова и икономическа криза.